Цера
| Цера Цера | |
| — село — | |
 Манастирската църква „Покров Богородичен“ | |
  Цера | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Каменица |
| Географска област | Осоговия |
| Надм. височина | 1031 m |
| Население | 379 души (2002) |
| Пощенски код | 2300 |
| Цера в Общомедия | |
Цера (на македонска литературна норма: Цера) е село в Северна Македония, в община Каменица (Македонска Каменица).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Осоговия, на десетина километра от град Каменица. Селото е разделено на две махали - Горна и Долна Цера.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Цера е голямо българско село в Малешевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Цера е населявано от 910 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цера има 880 българи екзархисти.[3] Училището в селото е от 1910 година.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
По време на Междусъюзническата война край селото се води сражение между български и сръбски войски.
Според преброяването от 2002 година селото има 379 жители, всички македонци.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Цера
Васил (Васе) Велинов Златев (1875 - след 1943),[6] земеделец, македоно-одрински опълченец, служи в четата на Симеон Георгиев и в Нестроевата рота[7] на 14-а воденска дружина;[8] на 11 април 1943 година като жител на Кочани[6] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[8]- Димитър Велинов Церски (1891 - 1924), български революционер, кочански войвода на ВМРО
- Димитър Велинов Златев (1878/1879 - ?), земеделец, неграмотен, македоно-одрински опълченец, служил в четата на Симеон Георгиев и в 3-та рота на 14-а воденска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО[9]
- Миленко Кокорски (1884 – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска потеря на 12 януари 1924 година[10]
- Починали в Цера
- Атанас Стефанов Киликчиев (1876 – 1913), български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[11]
- Гено Гърдев Генов (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[12]
- Георги Георгиев Икономов (? – 1913), български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Училиштето во Долна Цера и спомен костурницата во неговиот подрум // Delcevo365, 23 септември 2018 г. Посетен на 13 януари 2020 г.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 336.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 120 - 121.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 337.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 121.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 105
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 14
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 37
| ||||||||
