Гаврил Спасов (революционер)
| Гаврил Спасов | |
| български революционер | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 септември 1947 г.
|
Гаврил Митов Спасов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Гаврил Спасов е роден в 1881 или 1882 година[2] в кочанското село Пресека, тогава в Османската империя.[1] Влиза във ВМОРО и в 1902 година постъпва в четата на Христо Чернопеев. Участва в еднодневното сражение на четата между Зърновци и Лески, в което четата губи 5 убити и 1 ранен. Оттеглят се към връх Готен, където обаче преди Великден дават ново еднодневно сражение на турците, този път без жертви, и се оттеглят в Свободна България.[3]
Около Кръстовден 1903 година отново навлиза с Чернопеев в Македония. В Клинчарската махала на Пресека е открита от турци, оттегля се към местността Стрижабото, където отново се сражава две нощи, като дава 35 убити четници и се оттегля в България.[3]
През септември 1904 година навлиза в Македония с подпоручик Панчо Константинов и дава сражение на връх Китка и Султантепе, което трае един ден и нощ, като четата дава само 1 ранен.[3]
В 1905 година навлиза с четата на Кръстьо Българията, а след като той напуска Кочанска околия, работи с войводата Симеон Георгиев до Младотурската революция през лятото на 1908 година.[3]
В 1910 година, по време на Обезоръжителната акция на младотурците, бяга с войводата Симеон Георгиев в Свободна България. Назначен е за царевоселски войвода и се връща в околията с чета от 8 – 10 души, с която действа до избухването на Балканската война през лятото на 1912 година.[3]
При избухването на войната е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Партизанска чета № 35, под ръководството на Симеон Георгиев, с която действа в родното им Кочанско.[3][4] По-късно е в Сборна партизанска рота на МОО и във 2-ра рота на 14-а воденска дружина. Носител на орден „За храброст“ IV степен.[4]
След Първата световна война участва във възстановената от Тодор Александров ВМРО и служи като куриер.[3]
На 27 април 1943 година, като жител на Кюстендил, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Умира на 29 септември 1947 година в Кюстендил като оставя вдовица Еленка Митева от същия град.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 52.
- ↑ Към 1912 година е на 30, а към 27 април 1943 година е на 62 години.
- ↑ а б в г д е ж з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 53.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 449.
- ↑ Георгиев, Георги Н. Животописни бележки на/за участници в македоно-одринското революционно движение и войните за национално обединиение (1895 - 1918 г.) // Македонски преглед XXXII (3). София, МНИ, 2009. с. 94.
