Серендибит
Облик
Серендибит | |
Общи | |
---|---|
Формула (повтаряща се единица) | (Ca,Na)2(Mg,Fe2+)3(Al,Fe3+)3[O2|(Si,Al,B)6O18] |
Класификация на Щрунц | 9.DH.40 |
Кристална симетрия | P1 |
Характеристики | |
Цвят | сивкаво синьо-зелен до тъмносин, зелен или кафяв; при преминаваща светлина почти безцветен до бледо жълто-зелен или син |
Кристална система | триклинна |
Сдвояване | полисинтетично по {011} |
Цепителност | добра по {010}, {001} |
Лом | неравен |
Блясък | стъклен |
Цвят на чертата | бяло |
Прозрачност | прозрачен |
Плътност | 3.43—3.44 g/cm3 |
Показател на пречупване | 1.696—1.702 |
Двойно лъчепречупване | 0.05 |
Плеохроизъм | силен X = бледожълто, жълто-зелено до синьо-зелено Y = почти безцветен, бледожълто, синьо, синьо-зелено Z = светло до тъмносиньо |
2V ъгъл | Measured: 80° |
Серендибит в Общомедия |
Серендибитът е изключително рядък силикатен минерал, който е открит за първи път през 1902 г. в Шри Ланка от Дунил Палита Гунасекера и е кръстен на Серендиб, старото арабско име на Шри Ланка.[1] Типовото му находище е Гангапития, Амбакоте, Централна провинция, Шри Ланка, но се среща и на полуостров Мелвил, Северозападни територии, Канада; Мадагаскар; Русия: Република Саха; САЩ; Танзания.[1]
Минералът се намира в скарни, засегнати от метасоматизъм на бора, по протежение на контакта между карбонатни скали и гранит.[1] Минералите, срещащи се със серендибит, включват диопсид, шпинел, флогопит, скаполит, калцит, тремолит, апатит, грандидиерит, синхалит, хиалофан, увит, паргасит, клиноцоизит, форстерит, уорикит и графит.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Гемология — скъпоценни камъни: Серендибит // Национален природонаучен музей. Посетен на 2023-10-03.