Свети Трима Светители (Солун)
| „Свети Трима Светители“ Τριών Ιεραρχών | |
 | |
 Местоположение в Солун | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Солунска |
| Тип на сградата | кръстокуполен храм |
| Изграждане | 1973 – 1993 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Трима Светители“ в Общомедия | |
„Свети Трима Светители“ (на гръцки: Τριών Ιεραρχών) е православна църква в македонския град Солун, Гърция, енорийски храм на Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1][2]
Храмът е разположен на улица „Стромница“ № 59. Основният камък е положен през май 1973 година от митрополит Леонид Солунски, като строителните дейностти продължават 20 години. В 1990 година е завършена и на 17 октомври 1993 година е открита от митрополит Пантелеймон II Солунски.[2]
В архитектурно отношение е византийски кръстокуполен храм, дело на архитект Димитриос Христидис. Храмът наподобява катедралата „Света София“, която има множество куполи на покрива. Църквата е една от най-големите в Гърция с площ от 1200 m2 и височина от 29 m. Камбанарията е висока 34 m. Женската църква има площ от 450 m2, а олтарът 113 m2. Църквата има подово отопление и климатизация. В нея се пази донесената от бежанци в 1923 година икона на Тримата светители, както и мощи от Тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Залепен за храма от север е параклисът на трите майки на Тримата светители Емилия, Нона и Антуса. Във вътрешността на храма са параклисите на Свети Артемий и Свети Атанасий Метеорски, а в сутерена има духовен център.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ἀγιοι Τρεις Ιεράρχαι // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2022-07-24. Посетен на 21 октомври 2016.
- ↑ а б в Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 83.
