Свети Димитър (Скопие)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
„Свети Димитър“ „Свети Димитрија“ | |
Общ изглед | |
Местоположение в Скопие | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Населено място | Скопие |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Скопска |
Архиерейско наместничество | Скопие |
Архитект | Дамян Андреев |
Изграждане | 1896 година |
Статут | действащ храм, паметник на културата |
„Свети Димитър“ в Общомедия |
„Свети Димитър“ (на македонска литературна норма: „Свети Димитриј“) е православен храм в столицата на Северна Македония Скопие, бивша катедрална църква на Скопската епархия.
Църквата е разположена на входа на Старата Скопска чаршия срещу Даут паша хамам. В настоящия си вид църквата е от 1896 година. На мястото ѝ имало стар храм, съществуващ в XVI век. В 1727 година „Свети Димитър“ е спомената като катедрална църква. Църквата е обновявана в 1835, 1864, 1886 и в 1894 година. В 1896 година е цялостно преустроена под ръководството на Даме Дамянов, син на Андрей Дамянов, а иконостасът, куполната стенопис Божествена литургия и Христос Вседържител (темпера) са дело на Димитър Папрадишки.[1][2]
В двора на църквата през 1909 година е погребан войводата Васил Аджаларски,[3] а през 1917 година - полковник Борис Дрангов, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище.
В 1942 година църквата е изписана от Димитър Папрадишки.[4]
През 2000 година зад църквата, от страна на Йован Стояновски и Мирослав Ризински е намерена изоставена и затрупана плоча със следния надпис: На прависе сия гробница съ пожертвование отъ православните българи въ 1864 л. мартъ 1-ий, Скопие. Днес тя се намира в Национално-историческия музей в София.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црковната традиција во Скопје и Скопско од IV век до денес // Премин Портал. Посетен на 6 април 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 207.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 24 -25.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 208.
- ↑ Б. Димитров. Десетте лъжи на македонизма. 2000. София.
|