Мустафа паша джамия
| Мустафа паша джамия Мустафа паша џамија | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Скопие | |
| Вид на храма | джамия |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Скопие |
| Религия | ислям |
| Вероизповедание | сунитски ислям |
| Мюфтийство | Скопско |
| Архитектурен стил | класически османски |
| Изграждане | 1492 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| Мустафа паша джамия в Общомедия | |
Мустафа паша джамия или Кале джамия (на македонска литературна норма: Мустафа-пашина џамија; на турски: Mustafa Paşa Camii) е мюсюлмански храм в Скопие, столицата на Северна Македония. Джамията е един от най-впечатляващите ислямски храмове на Балканите.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Джамията се намира между Куршумли хан, църквата „Свети Спас“ и Калето. Джамията заема доминантно място в града и се вижда отвсякъде.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
На плоча над входната врата има надпис, който казва, че джамията е построена в 898 година от хиджра (= 1492 година от Христа) от скопския феодал Мустафа паша, син на Абдула, везир и видна фигура при султаните Баязид II (1481 – 1512) и Селим I (1512 – 1520), който изгражда със собствени средства джамията, месджит и имарет в двора.[1]
Джамията е упомената и във вакъфнамето на Мустафа паша, легализирано в 920 година (= 1514 – 1515).[1]
Османският пътешественик от XVII век Евлия Челеби отбелязва медресето и джамията на Мустафа паша в Скопие. Българският учител Васил Кънчов записва местно предание, според което джамията е изградена на мястото на християнска църква „Свети Спас“. В джамията английският археолог Артър Еванс намира езически жертвен камък от капище на Силван.[2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]
В комплекса освен джамията влизат и Мустафа паша тюрбе, в което е погребан починалият през 1519 година Мустафа паша, саркофагът на дъщеря му Уми, шадраванът, както и остатъци от имарета и медресето. Първоначално в комплекса е имало и кервансарай.[1]
Джамията е типичен представител на класическата османска архитектура. Има изчистени и правилни пропорции, голям купол, тънко минаре, трем на северната страна по цялата ширина на четири мраморни колони с три островърхи арки и покрит с три малки купола. В интериора доминира празното пространство, като архитектурната фрагментация е деликатно подчертана.[1]
Изключително впечатляващ е монументалният мраморен портал на джамията, който има богато профилирана правоъгълна рамка, декорирана в горния край с венец от трилистници. Вратата има две дървени крила с декорация в нисък релеф. Крилата са разделени на три полета – в горното има релефни стихове от Корана, а другите са украсени с преплетени геометрични мотиви, прецизно изпълнени с техника кюндекари. Богатата сталактитна декорация в мрамор е особено впечатляваща под шерефето на минарето и при михраба, минбера и другите елементи в интериора, като геометричните и растителните мотиви са изпълнени изключително прецизно. В интериора има много красив резбован дървен махвил по цялата дължина на северозападната стена. Стенописите в интериора са предимно с растителни мотиви. В харима са калиграфски изписани и цитати от Корана, имената Али и Мохамед и имената на четирите праведни халифи.[3] Декорацията на пандантивите е предимно от 1937 година.[3] Има запазени следи от четири различни периода с руми мотиви.[4]
Зидарията е в класическия декоративен клоазоне стил – редуване на тухли и камък. Минарето е от камък.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 54. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, с. 14. // Архивиран от оригинала на 2011-07-20. Посетен на 2008-01-03.
- ↑ а б Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 57. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 58. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
