Свети Апостоли Елеуски
„Свети Апостоли“ Άγιοι Απόστολοι Ελεούσης | |
Църквата от запад, 2013 г. | |
Местоположение в Костур | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Гърция |
Населено място | Костур |
Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
Епархия | Костурска |
Архиерейско наместничество | Костурско |
Тип на сградата | базилика |
Изграждане | XVI век |
Статут | паметник на културата |
Състояние | действащ храм |
„Свети Апостоли“ в Общомедия |
„Свети Апостоли“ (на гръцки: Άγιοι Απόστολοι Ελεούσης, Агии Апостоли Елеусис) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е разположена в шийката, разделяща северната от южната част на града.[2] Традиционно храмът принадлежи към старата енория „Света Богородица Елеуса“.[2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение църквата е еднокорабна базилика с дървен покрив. Построена е от камък и греди със сантрачи и кал за спойващ материал.[3][2]
Стенописи
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е важен паметник, заради запазените си стенописи.[2] Според единия надпис изписването на църквата е завършено на 23 юли 1547 година при митрополит Методий Костурски, а техен автор е Онуфрий Аргитис от Берат. Това е първата подписана негова творба.[3] Надписът е разположен средата на северната стена на храма, между изображенията на светците в медальони. Състоянието на надписа не е добро и има много повредени и изличени букви. Най-добре документиран и изследван е от Йоргос Голомбияс и според този изследовател той гласи:
„ | + ΑΝΕΚΕΝΙCΘΗ ΕΚ ΒΑΘΡΩΝ ΓΗC O ΘΕΙΟC KAI ΠANCΕΠΤΟC NAOC ΟΥΤΟC TOΝ ΑΓΙOΝ ΕΝΔΟΞOΝ ΚΑΙ ΠΑΝΕΦΥΜΩΝ ΑΠΟCTO[ΛΩΝ] /K(AI) KOΡΥΦΑΙΟΝ ΠΕΤΡΟΥ ΚΑΙ ΠΑΥΛΟΥ ΔΙΑ ΕΞΟΔΟΥ ΚΟΠΟΥ ΚΑΙ ΠΟΘΟΥ ΤΟΥ ΕΝΤΙΜΟΤΑΤΟΥ [ΑΡΧΟ]ΝΤΟ[C] KΥΡΟΥ ΓΕΩΡΓΙΟΥ /ΘΕΟΔΩΡΟΥ ΤΟΥ ΠΟΤΕ ΠΑΠΑ ΜΑΝΟΛΙ ΕΙC ΜΝΗΜΟCYNON AYTOY· META ΔΕ ΤΗΝ ΘΑΝΗΝ ΤΟΥ Κ[Υ]Ρ[ΟΥ] ΓΕΩΡΓΙΟΥ ΟΙ ΥΙΟΙ ΑΥΤΟΥ ΕΞΟ[ΔΕΥ] /CAN OC EIΠΕΝ ΕΝ ΤΗ ΔΙΑΘΗΚΕΙ ΑΥΤΟΥ· ΟΠΩC ICTOΡΙΘΗ Ο ΝΑΟC TOY Θ(ΕΟ)Υ ΕΥΔΟΚΟΥΝΤΟC· ANΗCΤΟΡΙΘΗ ΚΑΙ ΕΚΑΛΛΟΠΙCΤΗ ΕΙC ΔΟΞΑΝ / ΚΑΙ ΤΙΜΗΝ ΤΗC AΓΙ(ΑC) Κ(ΑΙ) ΖΩΑΡΧΕΙΚΗC ΤΡΙΑΔΟC K(AI) ΜΝΗΜΗΝ (ΚΑΙ) CΩΤΗΡΙΑΝ ΤΟΝ ΜΑΚΑΡΙΟΝ ΚΤΗΤΩΡΟΝ. ΤΟΥ ΚΥΡΟΥ ΓΕΩΡΓΙ(ΟΥ) CΥΝ ΤΗC CΥΜΒΙΟΥ Κ(ΑΙ) ΤΩΝ ΤΕΚΝΩΝ/ ΑΥΤΩΝ ΑΜΗΝ. ΕΤΕΛΛΙΟΘΗ ΕΤΗ ΑΠΌ ΑΔΑΜ ΖΝΕ (ΙΝΔΙΚΤΙΩΝ)ΟC E(HΛI)OY [Κ]Υ(Κ)ΛΟC KZ (CΕΛΗΝΗC) [K]Y(Κ)ΛΟC S AΠΟ ΔΕ ΤΗC ENCAΡΚΟΥ ΟΙΚΟΝΟΜΙ(ΑC) TOY K(YΡIO)Y ΗΜΩΝ Ι(ΗΣΟ)Υ Χ(ΡΙCTO)Y ΑΦ ΜΩΖ /ΙΟΥΛΙΩ ΚΓ ΕΠΕΙ ΤΗC ΑΡΧΕΙΕΡΑΤΙ(ΑC) ΤΟΥ Α΄ ΘΡΟΝΟΥ ΚΑCTOΡΙ(ΑC) KYΡΟΥ ΜΕΘΟΔΙΟΥ. Ο ΙCTOΡΙCAC ONOYΦΡΙΟC ΑΡΓΗΤΗC EK THC ΛΑΜΠΡΟΤΑΤΗC ΠΟΛΕΟC TON Β(ENETI)ON I OYN ΘΕΟΡΟΥΝΤΑΙC ΕΥΧΕCTE K(AI) MH KATΑΡΑCTE ΔΕΙΑ ΤΩΝ Κ(ΥΡΙΟ)Ν[3][4] | “ |
Името на Онуфрий Зограф се споменава и във втория надпис - в протезиса на църквата:
„ | + ΟΤΑΝ ΕΙC Θ(ΕΟ)Ν ΕΚΠΕΤΑCIC TAC XEI /ΡΑC COΥ Ω Θ(ΕΟ)Υ ΘΥΤΑ ΜΝΗCTΗΤΙ KAMOY / TOY AMAΡΤΩΛΟΥ ΚΑΙ ΑΜΑΘΟΥC O /NOYΦΡΙΟΥ ΤΑΧΑ ΚΑΙ ΖΩΓΡΑΦΟΥ[3] | “ |
Добре запазени са стенописите на източната стена. На северната са частично запазени, а на западната значително разрушени.[5][6][2] От тези на южната стена са запазени само стенописите близо до олтара.[2]
В 1990 година църквата е обявена за исторически паметник.[7]
Във второто десетилетие на XXI век е свалена външната мазилка на храма, за да се вижда оригиналната зидария.
-
Стенописът с патронното изображение
-
Светци и ктиторският надпис на северната стена
-
Свети Георги
-
Света Богородица Ширшая небес в апсидата
-
Христос по-стар от дните
-
Сваляне от кръста
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Άγιοι Απόστολοι Ελεούσης // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-26. Посетен на 26 декември 2016.
- ↑ а б в г д е ж Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 95. (на гръцки)
- ↑ а б в г Ο Νεοκαστρίτης ζωγράφος Ονούφριος, (16ος αιώνας) // 23 Μαΐου 2016. Посетен на 14 май 2020 г.
- ↑ Алтернативен прочит на надписа: ΑΝΕΚΕΝΙCΘΗ ΕΚ ΒΑΘΡΩΝ O ΘΕΙΟC KAI ΠANCΕΠΤΟC NAOC ΟΥΤΟC TOΝ ΑΓΙOΝ ΕΝΔΟΞOΝ ΚΑΙ ΠΑΝΕΦΥΜΩΝ ΑΠΟCTOΛΩΝ ΚΑΙ KOΡΥΦΑΙΟΝ ΠΕΤΡΟΥ ΚΑΙ ΠΑΥΛΟΥ ΔΙΑ ΕΞΟΔΟΥ ΚΟΠΟΥ ΚΑΙ ΠΟΘΟΥ ΤΟΥ ΕΝΤΙΜΟΤΑΤΟΥ ΑΡΧΟΝΤΟC KΥΡΟΥ ΓΕΩΡΓΙΟΥ ΘΕΟΔΩΡΟΥ ΤΟΥ ΠΟΤΕ ΠΑΠΑ ΜΑΝΟΛΙ ΕΙC ΜΝΗΜΟCYNON AYTOY· META ΔΕ ΤΗΝ ΘΑΝΗΝ ΤΟΥ ΟΙ ΥΟΙ ΕΦΡΟΝΤΙCΑΝ ΟC ΕΙΠΕΝ ΕΝ ΤΗ ΔΙΑΘΗΚΗ ΤΟΥ ΟΠΟC ICTOΡΙΘΗ Ο ΝΑΟC TOY ΘΕΟΥ ΕΥΔΟΚΟΥΝΤΟC· ANΗCΤΟΡΗΘΗ ΚΑΙ ΕΚΑΛΛΟΠΙCΤΗ ΕΙC ΜΝΗΜΗΝ ΚΑΙ CΩΤΗΡΙΑΝ ΤΟΝ ΜΑΚΑΡΙΟΝ ΚΤΗΤΩΡΟΝ ΤΟΥ ΚΥΡΟΥ ΓΕΩΡΓΙΟΥ ΚΑΙ ΤΗC CΥΜΒΙΟΥ ΚΑΙ ΤΩΝ ΤΕΚΝΩΝ ΑΥΤΟΥ ΑΜΗΝ ΕΤΕΛΕΙΩΘΗ ΠΙ ΕΤΟΥC ΑΔΑΜ ζ ν ε' ΑΠΟ ΔΕ ΤΗC ΕΝCΑΡΚΟΥ ΟΙΚΟΝΟΜΙΑC ΤΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ΗΜΩΝ ΙC ΧΥ ΑΦΜΖ ΙΟΥΛΙΩ ΚΓ' ΕΠΙ ΑΡΧΕΙΕΡΑΤΙΑC ΤΟΥ ΑΘ. ΚΑΣΤΟΡΙΑC KYΡΟΥ ΜΕΘΟΔΙΟΥ ΙCΤΟΡΙΘΗ ΔΙ ΟΝΟΥΦΡΙΟΥ ΤΟΥ ΑΡΤΙ ΕΚ ΤΗC ΛΑΜΠΡΟΤΑΤΗC ΠΟΛΕΟΝ ΒΕ...ΤΙΟΥ. ΟΙ ΘΕΩΡΟΥΝΤΑΙC ΕΥΧΕCΤΕ ΚΑΙ ΜΗ ΚΑΤΑΡΑΣΤΕ ΑΜΗΝ:Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 95. (на гръцки)
- ↑ Άγιοι Απόστολοι Ελεούσης // Архивиран от оригинала на 2011-06-11. Посетен на 2010-09-14.
- ↑ Николовски, Дарко. Царските двери от црквата Св. Никола, с. Зрзе – Прилеп // УДК. 75.046 (497.7), стр. 143. Посетен на 13 март 2014 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/19024/465/24-9-1990 - ΦΕΚ 679/Β/26-10-1990 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-10-28. Посетен на 26 декември 2014.