Света Теодора (Солун)
| „Света Теодора“ Αγίας Θεοδώρας | |
 Общ изглед на католикона | |
 Местоположение в Солун | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Солунска |
| Състояние | действащ |
| „Света Теодора“ в Общомедия | |
„Света Теодора“ (на гръцки: Ιερά Μονή Αγίας Θεοδώρας) е православен мъжки манастир в македонския град Солун, Егейска Македония, Гърция. Разположен е в самия център на града, на улица „Ермис“ № 34.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Първите сведения за на манастир са от житието на Света Теодора Солунска. Когато в 837 година Теодора избягала тук едва на 25-годишна възраст, за да стане монахиня, манастирът е посветен на Свети архидякон Стефан. В манастира според житието има параклис „Света Ботородица“, в който е погребана светицата, гробище, трапезария, магерница, конаци, мелница, кладенец. Вероятно е бил подобен на „Света София“, но по-малък.[1]
След пренасянето на мощите на светицата в него през август 893 година, манастирът е преименуван на нейно име. Монахиня в манастира е сестрата на солунския архиепископ от XIV век Нил Кавасила и майка на Николай Кавасила. След падането на Солун под османска власт в 1430 година, мощите на светицата са поругани, но манастирът не е превърнат в джамия и остава един от трите работещи солунски манастира, като има 200 монахини. На турски е наричан Кизлар манастир (Kizlar Manastir), тоест девически манастир. По неясни причини през XVIII век престава да бъде манастир и става енорийска църква. Църквата пострадва от пожара в 1890 година и от големия пожар в 1917 година, когато е напълно разрушена. Единствената сграда, която оцелява е камбанарията на храма, която е построена в края на XIX век.[1] По чудо от пожара оцеляват мощите на светицата, които до възстановяването на манастира са прехвърлени в „Света София“.[3]
Новата църква започва да се строи в близост до стария католикон през 1935 година и е открита на 9 май 1954 година от митрополит Пантелеймон Солунски, като мощите на Света Теодора Солунска са пренесени в новия храм.[3] В 1957 митрополит Пантелеймон открива западното крило на манастира, в което има духовно училище. От 1974 година работи като мъжки манастир, а през 1989 година в манастира е основан Център за агиографски изследвания на Солунската митрополия. Със свои средства манастирът издържа училището-интернат „Свети Антоний“ и издава книги.[1]
Метоси[1]
[редактиране | редактиране на кода]| Име | Име |
|---|---|
| църква „Свети Антоний“ | Αγίου Αντωνίου |
| параклис „Свети Николай Транос“ | Αγίου Νικολάου του Τρανού |
| църква „Свети Пантелеймон“ | Αγίου Παντελεήμονος |
| параклис „Света Богородица Елеуса“ | Παναγίας Ελεούσης |
| църква „Свети Давид Солунски“ | Οσίου Δαβίδ |
Игумени
[редактиране | редактиране на кода]| Име | Име | Години |
|---|---|---|
| Спиридон Транделис | Σπυρίδων Τραντέλης | 29 декември 1956 – 13 февруари 1959 |
| Мисаил Гумузас | Μισαήλ Γκομούζας | 14 февруари 1959 – 18 септември 1962 |
| Поликарп Мандазроглу | Πολύκαρπος Μαντζάρογλου | 5 октомври 1962 – 22 май 1968 |
| Генадий Дякакис | Γεννάδιος Διακάκης | 22 май 1968 – 11 октомври 1974 |
| Йосиф Александру | Ιωσήφ Αλεξάνδρου | 12 октомври 1974 – 21 юли 1975 |
| Атанасий Папатанасиу | Αθανάσιος Παπαθανασίου | 21 юли 1975 – 31 януари 1987 |
| Василий Колокас | Βασίλειος Κολόκας | 1 февруари 1987 – 6 октомври 1994 |
| Йоанис Тасиас | Ιωάννης Τασσιάς | 7 октомври 1994 – 10 май 2010 |
| Давид Дзюмакас | Δαυίδ Τζιουμάκας | 10 юни 2010[4] – 10 октомври 2014 |
| Варнава Янку | Βαρνάβας Γιάγκου | 13 октомври 2014[5] – |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Ιερά Μονή Αγίας Θεοδώρας - Ιστορικό // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2016-10-18. Посетен на 17 октомври 2016.
- ↑ Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 37.
- ↑ а б Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 38.
- ↑ Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 39.
- ↑ Ηγούμενος // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2016-10-18. Посетен на 17 октомври 2016.
