Свети Николай Транос
| „Свети Николай Транос“ Άγιος Νικόλαος ο Τρανός | |
 Местоположение в Солун | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Солунска |
| Изграждане | 1928 – 1935 г. |
| Статут | действащ храм |
„Свети Николай Трано̀с“ (на гръцки: Άγιος Νικόλαος ο Τρανός) е параклис в македонския град Солун, част от Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция. Параклисът е разположен на Старата агора, ползва се от манастира „Света Теодора“.[1][2][3][4]
На мястото на сегашната скромна църква до 1917 година съществува великолепна базилика, която е средище на богатата централна гръцка махала.[1] Името Транос, тоест Голям, е дадено, за да се отличава от „Свети Николай Сирак“ (или „Свети Николай Малки“). Наричана е също Мегалос (Μεγάλος – Голяма) и Архондикос (Αρχοντικός – Благородна).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1973 – 1977 година около сегашната църква са извършени разкопки, които констатират сгради от римската епоха, вероятно свързани с агората. Над тях по-късно е изгградена раннохристиянска базилика.[2] Според традицията на мястото има по-късно византийски храм, но разкопките не дават доказателство за това. В надпис от 1110 година се споменава църква „Свети Николай Палеофавас“ (Άγιος Νικόλαος Παλαιοφάβας), която може да се свърже с „Николай Транос“. За пръв път името „Свети Николай Големи“ (Άγιος Νικόλαος Μεγάλος) се споменава в документ от 1406 година.[2][1]
Запазен е османски ферман от 1722 година, от който се разбира, че „Свети Николай Транос“ е претърпяла големи щети и жителите на района са получили разрешение за възстановяване. Новата църква е просторна базилика с дървени колони и вероятно портик от южната страна. В 1833 – 1834 година енориашите отново получават разрешение за ремонт на църквата. Изглежда, че тя е била разрушена изцяло и построена наново около 1864 година.[2][1]
След пожара от 1890 година, който унищожава крайбрежната митрополитска църква „Свети Димитър“, седалището на епархията и мощите на Свети Григорий Палама са прехвърлени в „Свети Николай Транос“.[2][1]
Църквата изгаря при големия Солунски пожар на 6 август 1917 г., но не изцяло, както се вижда от снимките след пожара. След Малоазийската катастрофа в руините на храма живеят бежанци. През 1928 г. останките са премахнати, за да се изгради сегашният храм.[2][1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 28.
- ↑ а б в г д е ж Άγιος Νικόλαος ο Τρανός // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2022-07-28. Посетен на 16 октомври 2016.
- ↑ Ιερά Μονή Αγίας Θεοδώρας - Ιστορικό // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2016-10-18. Посетен на 17 октомври 2016.
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης // Εκκλησία της Ελλάδος. Архивиран от оригинала на 2008-09-15. Посетен на 17 октомври 2016.
