Света Богородица Неръкотворна (Солун)
| „Света Богородица Неръкотворна“ Παναγία Αχειροποίητος | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в дем Солун | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Посветен на | Богородица |
| Религия | православие |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Солунска |
| Тип на сградата | базилика |
| Изграждане | V век |
| Състояние | действащ храм |
| „Света Богородица Неръкотворна“ в Общомедия | |
„Света Богородица Неръкотворна“ (на гръцки: Παναγία Αχειροποίητος) е средновековна православна църква в македонския град Солун, Егейска Македония, Гърция.[1] От 1988 година църквата е част от обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.[2][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е разположена на главната солунска улица „Егнатия“, в западния край на античната агора.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата датира според тухлите и мозайките от около 450–470 година. Храмът претърпява архитектурни промени още в VII век, а по-сериозни промени датират от късния византийски период в XIV–XV век. Църквата е трикорабна базилика с дървени козирки на покрива, която завършва на изток с полукръгла апсида. Оцелели са няколко мозайки от V век, които се отличават с високото си художествено изпълнение. Има запазени стенописи от XIII век. Църквата е построена върху римска баня. Базиликата се споменава в писмени източници като църквата на Дева Мария и дори като Велика катедрала на Успение Богородично. Името Неръкотворна (Ахиропиитос) е засвидетелствано за пръв път в документ от 1320 година.[1]
„Света Богородица Неръкотворна“ е първата църква, превърната в джамия веднага след завладяването на Солун в 1430 година от Мурад II и остава джамия през целия период на османското владичество, известна като Ески Джума[4] или Ески джамия (Старата джамия). Въпреки че претърпява множество ремонти в дългата си история, църквата се смята за един от най-добре запазените и значими примери за типични базилики с галерии от византийския период.[1]
Надпис от султан Мурад е запазен в северната колонада, на осмата колона от изток.[5]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- B. Fourlas, Die Mosaiken der Acheiropoietos-Basilika in Thessaloniki. Eine vergleichende Analyse dekorativer Mosaiken des 5. und 6. Jahrhunderts, Millennium-Studien 35, Berlin 2012. ISBN 978-3-11-027838-5
- Θ.Παπαζώτος, Βυζαντινά και Μεταβυζαντινά μνημεία της Θεσσαλονίκης, Ρεκος, Θεσσαλονίκη 1997, ISBN 978-960-358-099-7 (σ. 59-67)
- Ε.Κουρκουτίδου-Νικολαϊδου & Α.Τουρτα, Περίπατοι στη Βυζαντινή Θεσσαλονίκη, Καπον, Αθήνα 1997, ISBN 960-7254-46-5 (σ. 184-195)
- Χρίστος Ζαφείρης, Θεσσαλονίκης Εγκόλπιον, Εξάντας, Αθήνα 1997, ISBN 960-256-301-X, (σ. 106-111)
- Καραμπατζάκης Παναγιώτης, Ακουστικές μετρήσεις σε 11 βυζαντινούς ναούς της Θεσσαλονίκης.
- Weitzmann, Kurt, ed., Age of spirituality: late antique and early Christian art, third to seventh century, no. 587, 1979, Metropolitan Museum of Art, New York, ISBN 978-0-87099-179-0
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Αχειροποίητος // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 2 юни 2014 г.
- ↑ Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika // UNESCO. Посетен на 11 юли 2016.
- ↑ ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης // Hellenic National Commission for UNESCO. Архивиран от оригинала на 2016-12-24. Посетен на 11 юли 2016.
- ↑ Papagiannopoulos, Apostolos. Monuments of Thessaloniki, Rekos ltd., 2015, p.54
- ↑ Kourkoutidou-Nikolaidou, E., Tourta, A. Wandering in Byzantine Thessaloniki. Kapon Editions, 1997. ISBN 960-7254-47-3. с. 185–191.
| |||||||
