Направо към съдържанието

Сава Джендов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сава Джендов
български офицер от Държавна сигурност
Роден
Починал
9 ноември 2007 г. (73 г.)
ПартияБългарска комунистическа партия[1]
Работил вДържавна сигурност
Национална служба за охрана
НаградиОрден „Народна република България“

Сава Господинов Джендов е български офицер от Държавна сигурност (генерал-майор).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Сава Джендов е роден на 16 ноември 1933 година в село Даутлии (днес град Каблешково), Анхиалско, в средно заможно семейство.[2] Има двама братя – единият е убит през 1944 година като партизанин, а другият по-късно също става офицер в Държавна сигурност.[2] Завършва 10-и клас в Поморийската гимназия, а през 1952 година – новосъздаденото Народно Суворовско училище в София.[3] На 2 август 1953 година се жени за Щиляна Илиева, родена през 1934 година в Поморие в средно селско семейство.[2]

През октомври 1953 година Джендов завършва едногодишен курс в Народното военно гранично училище в Дървеница, произведен е в старши лейтенант и е назначен за взводен командир във Вътрешни войски.[3] На 16 ноември 1957 година е повишен в старши лейтенант, а от октомври 1957 година е взводен командир в охранителен батальон на Вътрешни войски.[3]

През пролетта на 1961 година Вътрешни войски са разформировани, а Сава Джендов е назначен в 07 отдел (външно наблюдение) на Второ управление на Държавна сигурност, след което преминава двумесечен курс по външно наблюдение в Школата „Георги Димитров“.[4] От 1 януари 1963 година отделът за външно наблюдение става самостоятелен Втори отдел извън Второ управление.[5] Джендов работи в 03 отделение за проследяване на чужденци от „капиталистическите“ страни, като през 1965 година става началник на група, а по това време започва да учи задочно право.[5]

На 17 май 1966 година Джендов е върнат във Второ управление, а малко след това е повишен в майор.[5] Работи в 03 отделение (активни мероприятия) на 04 отдел (европейски), като по-конкретно отговаря за част от контрола на посолството на Франция.[5] От 1 януари 1969 година е заместник-началник на 03 отделение в новосъздадения 13 отдел (за Великобритания, Франция и Италия), а на 11 март е прехвърлен като началник на 02 отделение в 04 отдел (вече отговарящ само за Западна Германия и Австрия).[6] През декември 1969 година е изпратен на двумесечен курс по руски език, а от февруари 1970 година преминава шестмесечен курс в школа на КГБ в Съветския съюз.[7] Веднага след връщането си е повишен в подполковник.[7]

На 1 април 1971 година Сава Джендов става заместник-началник на 08 отдел (туристи и транзитници), на 27 юни 1972 година – заместник-началник на 09 отдел (търговски), а на 31 юли същата година – заместник-началник на 04 отдел (Турция) във Второ главно управление.[7] По това време той вече се ползва с привилегии на активен борец, въпреки че по време на Деветосептемврийския преврат е едва единадесетгодишен.[8] От април до май 1974 година изкарва курс по преподготовка на ръководни кадри във Факултета за Държавна сигурност на Висшата школа „Георги Димитров“, а на 1 септември е предсрочно повишен в полковник.[8] На 28 декември 1975 година става началник на 04 отдел.[9]

На 18 април 1977 година Джендов е назначен за началник на самостоятелния Втори отдел (външно наблюдение) на Държавна сигурност с ранг на заместник-началник на управление.[10] На 7 септември 1982 година е повишен в генерал-майор.[10] През пролетта на 1984 година преминава двумесечен курс във Висшата школа на КГБ.[10] На 6 юни 1985 година е върнат във Второ главно управление като негов заместник-началник.[10] На 7 май 1986 година Сава Джендов оглавява новосформираното в отговор на бомбените атентати по време на т.нар. „Възродителен процес“ Направление „Терор“ в Шесто управление, като става и първи заместник-началник на управлението.[11]

На 30 ноември 1989 година, малко след отстраняването на диктатора Тодор Живков, Сава Джендов е назначен за началник на Управлението за безопасност и охрана (УБО), което е отговорно за охраната и личните материални привилегии на най-висшите функционери на режима.[12] По този начин той избягва уволнението си като висш ръководител на Шесто управление, което е формално закрито няколко седмици по-късно.[12] Под негово ръководство започва бърза реорганизация на УБО, при която част от структурите му – най-вече свързаните с обслужването на партийното ръководство – са закрити или прехвърлени към Министерския съвет, а наброяващия 1300 души Първи отделен охранителен полк – към Вътрешни войски.[12]

На 15 февруари 1990 година УБО е преобразувано в Служба за охрана, която е изведена от състава на Министерството на вътрешните работи и е пряко подчинена на Държавния съвет, но Джендов остава ръководител на новата структура.[13] С промени в конституцията през април тя е преименувана на Национална служба за охрана (НСО), подчинена на президента, като Джендов отново запазва поста си.[14] Освободен е от него с указ на президента Желю Желев от 21 февруари 1992 година, като е пенсиониран считано от 1 септември същата година.[14]

След пенсионирането си Сава Джендов създава охранителната фирма „Гарант-М“.[14][15] Той е активен и в политическите среди около Българската социалистическа партия (БСП) и е разглеждан като възможен вътрешен министър при съставянето на правителството на Жан Виденов през 1995 година и неуспешния опит за съставяне на правителство от Николай Добрев през 1997 година.[14] През 1998 година е сред основателите на Движението за единство и развитие в БСП, наричано и „Генералско движение“.[14]

Сава Джендов умира на 9 ноември 2007 година в София.[16][14]

Звания

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лейтенант (28 октомври 1953 г.);
  • Старши лейтенант (16 ноември 1957 г.);
  • Капитан (9 юни 1961 г.);
  • Майор (1 юни 1966 г.);
  • Подполковник (2 септември 1970 г.);
  • Полковник (1 септември 1974 г.);
  • Генерал-майор (7 септември 1982 г.);

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
  2. ↑ а б в Методиев 2015, с. 570.
  3. ↑ а б в Методиев 2015, с. 571.
  4. ↑ а б Методиев 2015, с. 572.
  5. ↑ а б в г Методиев 2015, с. 574.
  6. ↑ Методиев 2015, с. 575.
  7. ↑ а б в Методиев 2015, с. 576.
  8. ↑ а б в г Методиев 2015, с. 577.
  9. ↑ Методиев 2015, с. 577 – 578.
  10. ↑ а б в г д е ж Методиев 2015, с. 578.
  11. ↑ а б в Методиев 2015, с. 579.
  12. ↑ а б в Методиев 2015, с. 583.
  13. ↑ Методиев 2015, с. 584.
  14. ↑ а б в г д е Методиев 2015, с. 585.
  15. ↑ https://papagal.bg/eik/831041608/8345
  16. ↑ Почина последният ръководител на УБО Сава Джендов
  17. ↑ Христов, Х. МЪРТВА ХВАТКА – БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“
Цитирани източници
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сава_Джендов&oldid=12305465“.