Управление за безопасност и охрана
Управление за безопасност и охрана | |
Информация | |
---|---|
Основана | 1945 г. |
Закрита | 15 февруари 1990 г. |
Наследник | Национална служба за охрана |
Част от | Държавна сигурност |
Седалище | София, Народна република България |
Управлението за безопасност и охрана (УБО, Пето управление) е подразделение на Държавна сигурност на България, натоварено с охраната и битовото обслужване на висшите функционери на тоталитарния комунистически режим. То е управлението на Държавна сигурност с най-голям брой служители.
Функции
[редактиране | редактиране на кода]Дейността на УБО по снабдяване е обект на постоянно внимание на най-висшето партийно ръководство, а работата му и обхвата на привилегированите лица са подробно регламентирани с множество нормативни актове. Размерът на финансираните от държавата привилегии е огромен. Така например през 1951 г. членовете и кандидат-членовете на Политбюро могат да ползват всяко тримесечие текстилни стоки за 60 хиляди лева и колониални стоки за 60 хиляди лева (за сравнение по това време средната месечна пенсия е 200 лева).[1] В допълнение към това висшето партийно ръководство разполага с безотчетни фондове от бюджета на ЦК на БКП, например първият секретар през 1958 г. – в размер на 20 хиляди лева.[2]
Управлението осигурява на висшата номенклатура на режима разнородни услуги на занижени и често символични цени – строителни ремонти, доставка на обзавеждане, автомобили и резервни части от страната и чужбина, чистачки, камериерки и фризьорки, пране и химическо чистене, шивашки и тапицерски услуги, производство и доставка на чисти храни.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Още от самото създаване на Държавна сигурност в нейния състав има служба за охрана, която първоначално е отговорна главно за сигурността на царския дворец.[1]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година охранителната дейност е цялостно реорганизирана по съветски образец. Началото на процеса е поставено през есента на 1945 година, когато в България идва Георги Димитров, висш съветски функционер, който трябва да оглави режима. Първоначално той има лична охрана от съветски офицери, но по същото време в Държавна сигурност е създадено Отделение „Охрана“, което да поеме охранителната дейност на висшето ръководство.[4]
Първоначално отделението за охрана е оглавено от Богдан Думков, а през 1947 година – от Димитър Гръбчев.[4] На 9 февруари 1947 година (според други източници – в началото на 1948 година[5]) отделението е преобразувано в самостоятелен Пети отдел на Държавна сигурност.[4] На 8 март 1948 година със заповед № 70-С на Дирекция „Държавна сигурност“ специална охранителна дружина към отдела.[5] Отделът се състои от 2 отделения – за охрана на обекта „Врана“ и за охрана на членовете на Политбюро на ЦК на БКП и на правителството.[4] По същото време са създадени и две други служби, които по-късно стават част от УБО – Управление „Особени имоти“ към Министерски съвет и Осмо отделение („за специално снабдяване и обслужване на т.нар. правоимеющи“) в Държавна сигурност.[4] На 14 януари 1949 година Осмо отделение е преобразувано в Осми отдел.[4] На 8 януари 1951 година Пети и Осми отдел са обединени във Второ управление начело с Николай Цачев, преименувано на 19 април 1952 година в Седмо управление.[4] На 15 май 1954 година началник на управлението отново става Димитър Гръбчев.[4]
На 7 януари 1963 година УБО е преномерирано на Пето управление. На 1 февруари същата година то е извадено от състава на Министерството на вътрешните работи и е пряко подчинено на Министерския съвет, оглавяван от предходната година лично от диктатора Тодор Живков. След смъртта на Димитър Гръбчев на 2 септември 1968 година управлението е оглавено от Илия Кашев. През 1971 година то е прехвърлено на подчинение на новосъздадения и оглавен от Тодор Живков Държавен съвет. След смъртта на Илия Кашев на 28 септември 1986 година началник на УБО става Георги Милушев.[6]
След разделянето на Държавна сигурност от 15 февруари 1990 година УБО става основа за днешната Национална служба за охрана.[6]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]- Отдел V към Дирекция „Държавна сигурност“ (8 март 1948 – 1949)
- Отдел VIII към Дирекция „Държавна сигурност“ (1949 – 1951)
- Управление II-ДС УБО към МВР (1951 – 1952)
- Управление VII ДС УБО към МВР (19 април 1952 – 7 януари 1963)
- Управление V ДС УБО към МВР (7 януари 1963)
- Управление V ДС УБО към Министерски съвет (1 февруари 1963)
Ръководители
[редактиране | редактиране на кода]- Богдан Думков (ноември 1947 – 1947)[7]
- Димитър Гръбчев (1 май 1947 – 8 януари 1951)[8]
- Николай Цачев (8 януари 1951 – 15 май 1954)[4]
- Димитър Гръбчев (15 май 1954 – 2 септември 1968)[4]
- Илия Кашев (5 септември 1968 – 28 септември 1986)[9]
- Георги Милушев (31 октомври 1986 – 14 ноември 1989)[10]
- Сава Джендов (30 ноември 1989 – 15 февруари 1990)[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Методиев 2008, с. 45 – 50.
- ↑ Методиев 2008, с. 213.
- ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 217.
- ↑ а б в г д е ж з и к Методиев 2015, с. 121.
- ↑ а б ДС – структура и основни документи, КРДОПБГДСРСБНА, 2011, с.1336
- ↑ а б Методиев 2015, с. 121 – 122.
- ↑ Методиев 2015, с. 106.
- ↑ Методиев 2015, с. 212.
- ↑ Методиев 2008, с. 212.
- ↑ Методиев 2015, с. 121 – 123.
- ↑ Методиев 2015, с. 123.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. Архив на оригинала от 2016-09-15 в Wayback Machine.
- Методиев, Момчил. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.