Руско влияние върху българския език

В течение на векове, най-вече през Възраждането, българският и руският език са си оказвали взаимно влияние. Първоначално старобългарският оказва влияние върху староруския и по този начин възниква руската редакция на старобългарския език, от която по-късно се развива църковнославянският език. По време на Възраждането първо църковнославянският (в руски вариант) оказва силно влияние върху българските книжовници, като подготвя почва за последващо руско влияние.

Руският език и българската книжовна лексика

През Възраждането в България се въвежда светско образование, което стимулира въвеждането на нова научна, политическа и културна терминология. Най-значим източник в този случай се оказва руският език.^[1]

По този начин в българския език се установяват думи от различни категории:

Глаголи: старая се, уважавам, заявявам, трогвам, преподавам, принадлежа и др.
Съществителни имена: разписка, дописка, сказка, доклад, данни, задача, покупка, обстановка, випуск, хазяин и др.
Прилагателни имена: способен, опасен, бивш, необходим, необятен, необозрим, преждевременен и др.
Наречия: непременно, вероятно и др.

Процесът на навлизане на руски заемки в българския език е протекъл сложно и многостранно, поради което голяма част от думите са асимилирани според фонетичните особености на българския език (например усърден вм. усерден).

Руското влияние върху българския език в областта на лексиката се налага главно по книжовен, а не по устен път, въпреки че има редки случаи на устни заемки (напр. хазяин от хозяин).

В този процес обаче навлизат редица ненужни думи, които имат живи съответствия в българския език:
обезателен (задължителен), давление (натиск), осторожен (предпазлив), вмешателство (намеса) и т.н.
Много от тези думи отпадат от българския език в началото на XXI век.

От църковнославянски и руски в българския език навлизат множество сложни думи:

Съществителни: местопроизшествие, местопрестъпление, словосъчетание, местоимение, езикознание и др.
Прилагателни: първоначален, самоуверен и др.

По образеца на сложните думи, заети от руски, в българския език се образуват самостоятелно нови сложни думи: ветропоказател, бързопис, денонощие, високоговорител и пр.

Чрез руско посредничество в българския език навлизат множество думи от международната лексика: конституция, революция, плюс, минус, режисьор, музика, варваризъм, полюс, автор, ревизор и т.н.

Руско влияние върху българското словообразуване

Макар че в българските народни говори съществуват отглаголни съществителни със завършек -не (ходене, гледане, приемане, обръщане), под руско влияние масово навлизат в българския език отглаголни съществителни със завършек -ние.^[1]

Под руско влияние навлизат и редица други думи:

Съществителни, завършващи на -ие: известие, отличие, условие, събитие и т.н.
Съществителни, завършващи на -ство и -ствие: равенство, приветствие, отсъствие и т.н. Завършекът -ство съществува в българските народни говори (например робство, рождество), но руските заемки засилват употребата му.
Прилагателни, завършващи на -ствен: качествен, свойствен и т.н.
Глаголи, завършващи на -ствувам, преминало в -ствам: свидетелствам, учителствам, приветствам и т.н.
Съществителни с наставка -тел, означаващи деятели: възпитател, просветител, доброжелател и т.н. В българските народни говори за образуване на такива съществителни се използва наставката -ач, като така се образуват двойки съществителни, които често не са синоними:
носач — носител;
пазач — пазител;
писач — писател;
и т.н.
Наставката -тел е станала продуктивна в българския език и с нейна помощ са образувани редица нови думи: предпазител, разклонител и др.
Прилагателни, завършващи на -телен: последователен, доброжелателен, поучителен и др.
Прилагателни, завършващи на -ист и -оват: хълмист, цветист, петнист, продълговат, простоват и др.
По образец на руските глаголи, завършващи на -ничать, в българския език се образуват редица глаголи със завършек -нича: нервнича, посреднича, сътруднича, угоднича и т.н.

Повечето от споменатите морфеми са съществували в старобългарския език:

разделение, размишление, приключение;
учител, служител;
спасителен;
качество, количество, свойство;
веществен, естествен;
шествие;
засвидетелствам, действам — в съответните архаични форми, например .

При тези морфеми влиянието на руския върху българския език се изразява в по-честата им употреба.

Фразеология в българския език, възприета от руския

В съвременния български език са възприети от руския редица изрази: обръщам внимание, имам значение, вземам участие, в състояние съм, в това отношение, с голямо внимание, в продължение на, действам пред (някого), намирам се в трудно положение и т.н.^[1] Някои от тях имат български съответствия, които правят излишен руския вариант. Например изразът в тази връзка е русизъм, чието българско съответствие е изразът във връзка с това.^[2]

Морфологичната категория
сегашно деятелно причастие

Сегашното деятелно причастие (знаещ, виждащ) е нововъведение в новобългарския книжовен език, което възстановява изчезналата в народните говори старобългарска форма. За възраждането му първоначално оказва влияние църковнославянският, а по-късно и руският език, като отначало се възприемат частично русизираните форми (например ведущ, но не ведуч, понеже както в църковнославянския, така и в руския език тези форми са останали със старобългарско щ вместо източнославянско ч; за справка вж. тук). По-късно, към края на XIX век, заеманите от руски по книжовен път форми на деятелни причастия се приспособяват към морфологичните основи на българските глаголи и по този начин стават част от българското спрежение.^[1] В съвременната говорима реч тези форми обикновено се заместват с конструкцията

относително местоимение + глагол.

Например вместо намиращ се по-често се използва изразът който се намира.

Руско влияние при изграждане на българската научна терминология

През Възраждането в българския език започва да навлиза научна терминология, първоначално от църковнославянския, а след това от руския език.

Изграждане на езиковедска терминология

Първите български граматични термини се срещат в Рибния буквар на Петър Берон (1824). Те са заимствани от църковнославянския: име, прилагателно, член, местоимение, предлог, глагол, наречие (някои от тези думи съществуват още в старобългарския език, но не с този смисъл). По-късно тази терминология се допълва от други български книжовници, като Неофит Рилски, Христаки Павлович и др., които също използват редица църковнославянски или руски термини. За типичните български глаголни времена постепенно се създава чисто българска терминология.^[1]

Основната част на българските граматични термини се образува предимно от прилагателни със завършек -телен: съществително (име), прилагателно (име), нарицателно (име), действителен или деятелен (залог), повелително (наклонение), възклицателно (изречение) и т.н. Друга част от терминологията са отглаголните съществителни на -ние: наклонение, окончание, склонение, спрежение, определение и т.н.; както и абстрактни съществителни на -ие: наречие, междуметие, причастие, местоимение и т.н.

Голяма част от езиковедската терминология в българския език изобщо се изгражда под руско влияние: управление (на глагола), ударение, придихание, подчинение (в изречението) и т.н. Част от терминологията, която е от друг произход, също е заета през руския език: инфинитив, изоглоса, морфология, морфема и т.н.

Примери за заемки от руския език

Обществено-политически термини:
- заведение;
- предприятие;
- учреждение (руско новообразувание с българско жд);
- завещание (старобълг. завѣтъ, завѣштати).
Думи с руска фонетика:
- с руско пълногласие: оборот срещу бълг. обрат;
- възмутен, възмутителен, възмущавам, възмущение (старобълг. възмѫтити и възмѧсти, възмѫштенье);
- смущение (старобълг. съмѫштенье);
- част (старобълг. чѧсть (дял), новобълг. чест, често);
- щастие (на полски: szczęście; възприета, когато още се е пишела с началното щ в Русия; етимологически вярната руска форма е счастье);
- щадя и нейните производни (старобълг. штѧдѣти — пестя);
- нужен вм. нужден (от нужда) (старобълг. ноуждьнъ или нѫждьнъ);
- блуд и производни (старобълг. блѧдь — брътвеж, празни приказки; разврат; или блѫдъ — разврат);
производни от жизн; новобългарската форма е живот, въпреки че думата жизнь съществува в старобългарския език;
забвение (старобълг. забъвенье от глагола забыти);
думата влияние произлиза в руския език от френското influence във връзка с глагола вливать;
предлогът чрез (изместил е предлога през, като чрез има отвлечено значение);
непонятен — синоним на бълг. неразбираем.

Русизми в българския и българизми в руския език

Не само руският език е оказал влияние върху българския, но и обратно: множество старобългарски думи ^[3] са навлезли в руския език ^[4] при покръстването на Русия. Поради многото сходства между двата езика понякога е трудно да се прецени дали една дума е от български,^[5] или от руски произход. Все пак има разлики между българския и руския език и тези разлики позволяват да се определи произходът на някои думи и техни форми.

Българският единствен от славянските езици редува т с щ и д с жд:
град, градя — гражданин, гражданство;
платя, платец, платежен — плащане, изплащам.
Някои думи погрешно се смятат за русизми в българския език, когато всъщност те са навлезли в руския език под влиянието на българския език по време на покръстването на Русия. Например думата гражданин е българизъм в руския език. От друга страна, някои старобългарски думи са изгубили първоначалния си вид и са били заети в новобългарския език от руския. Например думата госпожа се използва в съвременния български език именно в своя руски фонетичен облик, което се вижда от замяната на д (господин) с ж (госпожа); старобългарската форма е госпожда.

Думите благоденствие и благоразумен са калкирани от гръцки. Не е сигурно дали са от старобългарския език, или са новообразувания в църковнославянския. Във всеки случай коренът благо е старобългарски, а всяка дума в руския език, започваща с благо, е българизъм поради липсата на пълногласие: руската форма е болого, но тя е напълно изместена от формата благо.

Руски думи като награда и преграждать с липсващо пълногласие (трябва да са нагорода и перегорожать) вероятно са от старобългарски произход, въпреки че няма категорични сведения.

Руската дума единство вероятно също е от старобългарски произход: иначе не може да се обясни началната гласна е (срв. бълг. един и рус. один).

Множество руски заемки от старобългарския език са заети обратно в новобългарския, без да са пригодени към старобългарския първообраз. Известно е, че старобългарската голяма носовка е преминала в ъ в новобългарския език, обаче в руския език тя се е превърнала в у; старобългарската малка носовка е станала е в новобългарския език, но я в руския. Това обяснява формите на някои съвременни български думи:

блудница вместо блъдница;
урод вместо ърод;
съпруг вместо съпръг;
порядък вместо поредък;
началник вместо начелник;

и др.

В отделни случаи старобългарски форми, запазени в новобългарския език, са били променени под влиянието на руския:

думата нужден е станала нужен;
думата госпожда е станала госпожа;
думата задавка е била заменена със задача;
думата четец (от глагола чета) е била заместена с читател.

Множество нови думи в руския език, образувани през XX век, са били заети в българския:
самолет, вертолет, радиоприемник, оборот, местопрестъпление
(обаче думата престъпление е старобългарска).

Към тях се добавят доста русизми, изразяващи абстрактни понятия:

настоящ (вм. старобълг. и диалектно нинешен), а оттам и настояще;
необходим;
ведомост;
(не)понятен (в българския език няма глагол ~~поням~~);