Беседа:Руско влияние върху българския език

Не знам за форматирането, но авторът на статията да погледне текста пак --Иван 19:55, 31 мар 2005 (UTC)

Не съществува "рускославянски" език. --Ема 18:08, 20 юли 2005 (UTC)

Думата меродавен не е от руския език. Изразът упражнявам влияние вероятно е от френското exercer une influence (на руски се казва оказывать влияние) -Неоакут 21:25, 1 юни 2007 (UTC)

Вярно, френският и немският оказват голямо влияние на руският език--Черноризецът 15:31, 21 юли 2007 (UTC)

Някой няма ли да махне тези "за справка: блаблабла" накрая на всяко подзаглавие, не е хич енциклопедично.

Наставка -тел или просто -ел?

В статията се твърди, дека руски заемки били съществителни с наставка -тел. Не съм 100% убеден, но смятам, че правилната наставка е -ел, добавена към неокончаемата (инфинитивна) форма на съответния глагол - примерно, от инфинитива правити + -ел => правител(ство), будити + -ел => будител, казвати + -ел => (раз)казвател... В днешния български инифитивните форми са отпаднали и с това може да се обясни защо възприемаме като наставка цялото -тел, вместо само -ел, което не е съвсем правилно. Нека все пак някой езиковед си даде мнението, тъй като пак повтарям - не съм на 100% сигурен! 192.41.131.250 (беседа) 12:49, 12 октомври 2015 (UTC)

Отговор: Понастоящем в българския език няма инфинитив. Наставката е -тел, не -ел. Обяснението е следното. В 1 л. ед.ч. сег.вр. и в 3 л. мн.ч. сег.вр. основната гласна се губи (напр. будиш, будим, обаче будя, будят). Така че от основата буди с помощта на наставката -тел се получава думата будител.

Иначе наистина бяха смесени окончания и наставки.
За по-просто поправих "наставките" на "завършеци".
 ;-)

"Дописка"

В руския език думата "дописка" със значение на журналистически материал не съществува. В руския има дума "дописка" с ударение на "и", която означава да добавиш нещо (малко) към вече готов текст, т.е. да го допишеш. Така че "дописка" не е руска дума, по-скоро е словотворчество от края на Възраждането или малко след това, когато възниква българският периодичен печат.

"Русизми", които всъщност са обратни заемки от старобългарски

Тази статия е пълна глупост. Погледнете старобългарски речник на центъра Св. Наум към СУ (https://naum.slav.uni-sofia.bg/sites/default/files/liliseries/chitanka_b.pdf, речника на Пенка Филкова за старобългаризми и църковнославянизми (т.е. адаптирани старобългаризми) в руския книжовен език (http://macedonia.kroraina.com/pfr1/index.htm), старобългарски и среднобългарски речник на СУ (https://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_search/).

Само от изброените в статията думи: "усърден" идва от старобългарски "оусьрдъ", "оусьрдьнѣ", "даже" от "даже", "наблюдавам" от "наблюдати", "сложен" от "съложьнъ", "съблюдавам" от "съблюдати", "преодолявам" идва от "прѣдолѣние" (преодоляване), "благоденствие" и "благоразумен" са гръцка калки, за които не е сигурно дали са точно от старобългарски или са новообразувания в руския староцърковнославянски, което обаче изцяло се опират на български корен и суфикс - всяка дума в руски започваща с "благо" е старобългаризъм поради липса на пълногласие (руската форма е "болого", която е напълно изместена). Същото важи за "разум", който на руски трябва да е "розум".

Второ, всички наставки от типа -тель, -тельность, -ствие, -енство, -ес, -ание, -ащий, -ущий, -айший, -ение, -ание, -ейший ИДВАТ В РУСКИ ОТ СТАРОБЪЛГАРСКИ. По дяволите, елементарни думи като "учител", "качество", "количество", "равенство" идват в руски от старобългарски, ама Андрейчин лее сълзи. Сегашното деятелно причастие в руско СЪЩО идва от старобългарски, след което си го заемаме обратно през Възраждането.

Не само това, практически всички случаи, в които на руски се появява "-щ" (вместо родното "ч"), "-жд" (вместо родното "ж"), липса на пълногласие ("ра" вместо "оро", "ла" вместо "оло", "ре" вместо "ере") сочат български произход, напр. "гражданин" (ср. "город"), "награда" (вм. "нагорода"), "преграждать" (вм. "перегорожатъ").

Всички представки на "вос/воз-" (стб "въз"), "раз/рас-", "пре-" (вместо "пере-", например "престол" - в която хем е "пре", а не "пере" и "стол" вместо "стул"). Всички думи, започващи на "а-", "ю-", "е-" също, напр. "единство" произхожда от "единьство", ако беше местна, щеше да е "одинстьво" - на руски е "один", не "един"). Да погледнем и дума като "пространство". Руска дума, ама друг път, коренът е "стран(а)", което на руски е "сторона" (пълногласие отново)“. Не, думата си е изцяло от старобългарското "пространьство".

Оттук се замислете колко са създадени с използването на всички тези корени, окончания, представки, наставки.

Да, има доста случаи, в които старобългарските заемки са заети обратно в новобългарски без да се адаптират към оригинала на старобългарски - "лукав" вместо "лъкав", "блудница" вместо "блъдница", "урод" вместо "ърод", "съпруг" вместо "съпръг", "порядък" вместо "поредък", "началник" вместо "начелник". В отделни случаи запазени старобългарски форми в новобългарския като "нужден", "госпожда", "задавка" се заменят с русифицираните форми "нужен", "госпожа", "задача" (!!!). Старобългарското - и новобългарско - "четец" пък е заместено с "читател" (къде е глаголът "чита" на български по дяволит???) - поне да беше "чЕтател", та да сме си свършили поне частично работата.

Да, също така една немалка част новообразувания в руски от 20-ти век са заети просто дословно - "самолет", "вертолет" (поне "въртолет" да беше") "местопрестъпление" (поне "престъпление" е старобългаризъм), "радиоприемник" и пр. Да не говорим за "оборот" (с пълногласие, за което говорих преди това, поне "за адаптация" към български е необходимо да стане "обрат" или "обращение") и тем подобни.

Към тях се добавят една немалка част русизми, изразяващи абстрактни понятия - "настоящ" (вм. старобълг. и диалектно "нинешен"), а оттам и "настояще" (вместо "нинеще" напр.), "необходим", "ведомост", непонятен (къде е глаголът "поням"?) "законодателство" (тук има цели два термина от старобългарски:"законодание" и "законоположение" за св. и несв. форма). "Преподавам", цитиран от Андрейчин, също е русизъм, ама наполовина - "пре-" вместо "пере" (сравни с "передача").

Ако не друго, поне сме се отървали от зверещи се в лицето ти русизми като "обязаност", "обезателен", "немедлено", "осторожно".

Та така, не че руско влияние върху българско, но то е в много-много-много пъти по-малко отколкото го изкарва комуниста Андрейчин - или пък колкото е (старо)българското влияние върху руски, което - типично за имперското мислене "не може нещо руско да не идва от Русия" - или тотално не се споменава, или се покрива в димна завеса (ми то от старославянски идвало - дрън, дрън), или се говори за "югославянизъм" (???) или "църковнославянизъм", все едно форми на "-щ" и "жд" например (типични само за български - от създаването му до ден днешен) идват от някаква неопределена южна посока или все едно че църковнославянският е възникнал от космоса.

Статията има нужда от цялостна преработка. Андрейчин е дотолкова просмукан с русофилия (може би е било по необходимост, а не по избор, не знам), че статията е невярна до степен лъжлива. — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 46.10.148.84 (беседа) 18:18, 17 октомври 2022‎ (UTC)

Отговор: Направих препоръчаните промени.

Може би са нужни източници в подкрепа на твърдението, че всички завършеци
-тель, -тельность, -ствие, -енство, -ес, -ание, -ащий, -ущий, -айший, -ение, -ание, -ейший
са навлезли в руския език от старобългарския. — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 91.139.213.126 (беседа) 15:58, 29 август 2023‎ (UTC)