Направо към съдържанието

Ричард Докинс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ричард Докинс
Clinton Richard Dawkins
английски етолог и еволюционен биолог
Ричард Докинс на 4-та конференция на Американските атеисти в Минеаполис, март 2008 г.
Ричард Докинс на 4-та конференция на Американските атеисти в Минеаполис, март 2008 г.
Роден
26 март 1941 г. (83 г.)
Религияатеизъм
Учил вБейлиъл Колидж[1]
Оксфордски университет[2]
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вОксфордски университет (1995 – 2008)[1]
Калифорнийски университет – Бъркли (1967 – 1969)
Оксфордски университет (1970 – 1995)
Публикации„Себичният ген“ (1976)
ПовлиянЧарлз Дарвин, Даниъл Денет, Бъртранд Ръсел, Нико Тинберген, Джон Мейнард Смит, Робърт Тривърс
Семейство
СъпругаМериън Стамп (19 август 1967 – 1984, развод)
Ив Бърам (1984 – ?, развод)
Лала Уорд (1992 – )
ДецаДжулиет Ема
Подпис
Уебсайтwww.richarddawkins.net
Ричард Докинс в Общомедия

Клинтън Ричард Докинс, по-известен като Ричард Докинс (на английски: Clinton Richard Dawkins), е виден английски биолог – етолог и еволюционист, привърженик на неодарвинизма и автор на научнопопулярни книги. Той е изявен атеист, хуманист и скептик и спада към най-изявените критици на креационизма. В началото на XXI век Докинс е изключително популярен и влиятелен, като името му редовно бива включвано в различни списъци „на стоте най“, съставяни от издания като Тайм, Проспект и др.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ричард Докинс е роден на 26 март 1941 г. в Найроби, Кения. Произхожда от заможно фермерско семейство. И двамата му родители са се интересували от природните науки и са отговаряли на въпросите на сина си с научни термини. [4]

Докинс споделя, че получава в детството си „нормално англиканско възпитание“. Въпреки че започва да се съмнява в съществуването на Бог, когато е 9-годишен, по това време той е убеден в достоверността на аргумента, че редът в природата доказва съществуването на божествен Творец. В юношеска възраст стига до заключението, че теорията за еволюцията на Дарвин дава по-добро обяснение за разнообразието на живота, и става атеист.[5]

Докинс се мести в Англия с родителите си, когато е на 8 години. През 1962 година завършва зоология. Защитава магистърска степен през 1966 г. и докторат през 1989 г.

Има три брака и една дъщеря от втория си брак. Първите два приключват с развод. Понастоящем е женен за актрисата Лала Уорд. През 2013 г. Ричард Докинс публикува първия том от мемоарите си.[6]

Научни възгледи

[редактиране | редактиране на кода]
Корица на The God Delusion, издание от 2006 г.

Докинс става известен през 1976 г. с книгата си „Себичният ген“, в която обяснява в популярна и общодостъпна форма редица възгледи на теорията за еволюцията от гледна точка на гените. Той въвежда термина мем и предлага да бъде основано ново научно направление под названието меметика. Книгата му „Разширеният фенотип“, публикувана през 1982 г., е значителен принос към еволюционната теория. В тази книга Докинс твърди, че ефектите във фенотипа не се ограничават само с тялото на организма, а могат да се разпрострат в околната среда, включително и в телата на други организми.

Клинтън Ричард Докинс и Даниъл Денет изказват идеята, че гените имат свой културен еквивалент: мислите и различните типове поведение също имат способността да се възпроизвеждат.

Докинс участва често в телевизионни предавания и радиопрограми. Изнася лекции пред различна публика на теми, свързани с еволюцията, креационизма и религията. Признание за обществения и културния ефект от неговото творчество е засвидетелствано в издадения през 2006 г. сборник Ричард Докинс: как един учен промени начина, по който мислим.[7] През май 2015 г. участва с лекция в „Софийския фестивал на науката“. [8]

Основни произведения

[редактиране | редактиране на кода]
Ричард Докинс в Рейкявик, 2006

Книги

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Selfish Gene (1976, 1989, 2006)
    Себичният ген. София: УИ „Кл. Охридски“, 1998. ISBN 954-07-1158-4
    (2-ро изд. „Себичният ген“. Превод от английски език Иван Ангелов. София: Изток-Запад, 2015, 442 с.)
  • The Extended Phenotype (Разширеният фенотип) (1982, 1999) ISBN 0-19-288051-9
  • The Blind Watchmaker (Слепият часовникар) (1986, 1991, 2006) ISBN 0-393-31570-3
  • River Out of Eden (Река, извираща от Едем) (1995) ISBN 0-465-06990-8;
  • Climbing Mount Improbable (Изкачване на невъзможния връх) (1996) ISBN 0-393-31682-3
  • Unweaving the Rainbow (Разплитане на дъгата) (1998) ISBN 0-618-05673-4
  • A Devil's Chaplain (Капелан на дявола) (2003) ISBN 0-618-33540-4
  • The Ancestor's Tale (2004) ISBN 0-618-00583-8
    Сказанието на прадедите. Превод от английски език Красимира Матева. София: Изток-Запад, 2013, 832 с.[9]
  • The God Delusion (2006) ISBN 0-618-68000-4
    Делюзията Бог. Превод от английски език Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2008, 492 с.[10]
  • The Greatest Show On Earth (2009) ISBN 978-0-593-06173-2
    Най-великото шоу на Земята. София: Инфодар, 2011, 534 с.[11]
  • The Magic of Reality (2011) ISBN 978-1-4391-9281-8
    Магията на реалността, превод Д. Кючуков, София: Сиела, 2022, ISBN 978-954-283-739-8
  • An Appetite for Wonder: The Making of a Scientist (Апетит за чудо: Създаването на един учен) (2013) Ecco Press (United Kingdom and United States). ISBN 978-0-06-228715-1.
  • Brief Candle in the Dark: My Life in Science (Свещичка в мрака: Животът ми като учен) (2015) Ecco Press (United States and United Kingdom). ISBN 978-0-06-228843-1.
  • Science in the Soul: Selected Writings of a Passionate Rationalist (2017) ISBN 978-1-4735-4166-5.
    Наука в душата, София: Сиела. 2018
  • Outgrowing God: A Beginner's Guide. Random House. 2019. ISBN 978-1-9848-5391-2.
    След бог: ръководство за начинаещи (превод от английски език Д. Кючуков), София: Ciela, 2019 ISBN 978-954-28-3023-8
  • Books do Furnish a Life: Reading and Writing Science. Transworld. 2021. ISBN 978-1787633698.
  • Flights of Fancy: Defying gravity by Desing and Evolution. Head of Zeus. 2021. ISBN 978-1838937850.
  • The Genetic Book of the Dead: A Darwinian Reverie. Yale Univ, 2024, (360p) ISBN 978-0-300-27809-5

Есета

[редактиране | редактиране на кода]
  • Viruses of the Mind (Вируси на разума) (1993) – разглежда религията като вирус.
  • The Real Romance in the Stars (Истинската звездна любовна история) (1995) – критика на астрологията.
  • The Emptiness of Theology (Празнотата на богословието) (1998) – критика на богословието.
  • Snake Oil and Holy Water (Змийско масло и светена вода) (1999).
  • Bin Laden's Victory (Победата на Бен Ладен) (2003) – изказва становището, че истинският победител от войната в Ирак е Осама бен Ладен.
  • What Use is Religion? (За какво служи религията?) (2004) – изказва становището, че религията служи само на себе си.
  • Race and Creation (Раса и сътворение) (2004).
  • The giant tortoise's tale, The turtle's tale, The lava lizard's tale (2005) – три есета, написани за различни видове животни след посещението му на Галапагоските острови.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б observer.guardian.co.uk // Посетен на 26 март 2015 г.
  2. ↑ solo.bodleian.ox.ac.uk
  3. ↑ 2007 Тайм 100; Проспект 2004, 2005,2013 Richard Dawkins named world's top thinker in poll
  4. ↑ „Richard Dawkins: The foibles of faith“. BBC News. 2001-10-12. ((en))
  5. ↑ Hattenstone, Simon, „Darwin's child“, The Guardian, 10 февруари 2003. ((en))
  6. ↑ Dawkins R., An Appetite for Wonder: The Making of a Scientist; две години по-късно излиза следващ, Brief Candle in the Dark: My Life in Science (2015).
  7. ↑ Richard Dawkins: How a Scientist Changed the Way We Think, ed. A. Grafen and M. Ridley, Oxford UP, (ISBN 978-0-19-929116-8); текстове от 25 автори, между които: Даниъл Денет, Мат Ридли, Дейвид Дойч и Стивън Пинкър.
  8. ↑ Докинс: Ние сме граждани на „Средния свят“ // offnews.bg, 17 май 2015. Посетен на 20 май 2015. – лекция на Софийския фестивал на науката 2015.
  9. ↑ „Сказанието на прадедите“ на сайта на издателство „Изток-Запад“ Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine. ISBN 978-619-152-300-9 2013-02-09
  10. ↑ „Делюзията Бог“ на сайта на издателство „Изток-Запад“ Архив на оригинала от 2013-12-16 в Wayback Machine. ISBN 978-954-321-421-1 2008-07-20
  11. ↑ „Най-великото шоу на Земята“ на сайта на издателство „ИнфоДАР“ Архив на оригинала от 2015-06-13 в Wayback Machine. ISBN 978-954-761-494-9 2012-05-30

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Ричард Докинс.
Видео
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ричард_Докинс&oldid=12390964“.