Хакасия

Республика Хакасия
Хакасия Республиказы
	Республика Хакасия Хакасия Республиказы
Субект на Руската федерация
	Хакасия на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Абакан
Площ	61 569 km²
Население	532 036 души (2021); 8,64 души/km²; на 72 място в РФ
Федерален окръг	Сибирски федерален окръг
Президент	Владимир Штигашев
Министър-председател	Валентин Коновалов
Езици	руски и хакаски
Часова зона	UTC +7
МПС код	19
Валута	рубла
Официален сайт	[1]
	Хакасия в Общомедия

Хакасия (Република Хакасия) е субект на Руската Федерация, в Сибирския федерален окръг и Източно-Сибирския икономически район^[1]. Площ 61 569 km² (46-о място в Руската Федерация, 0,36%), население на 1 януари 2017 г. 537 668 души (72-во място в Руската Федерация, 0,37%). Столица е град Абакан. Разстояние от Москва до Абакан — 4218 km.

Историческа справка

Хакаската автономна област е образувана на 20 октомври 1930 г. в състава на Красноярски край. На 3 юли 1991 г. е образувана Хакаската ССР в състава на ОНД, а на 29 януари 1992 г. Република Хакасия в състава на Руската Федерация.

Географска характеристика

Република Хакасия е разположена в южната част на Централен Сибир, покрай левия бряг на горното течение на река Енисей. На запад граничи с Кемеровска област, на североизток и изток – с Красноярски край, на югоизток – с Република Тува и на югозапад – с Република Алтай. В тези си граници заема 61 569 km (46-о място по площ в Руската Федерация и 0,36% от нейната територия).^[2]

Като цяла територията на Хакасия се дели на две части: планинска (2/3 от територията на републиката) и хълмисто-равнинна. Източната част на страната е равнинна и ниско хълмиста и се заема от западните части на Минусинската и Чулимо-Енисейската котловини, като отделните участъци от тях носят конкретни названия: Абаканска степ, Койбалска степ, Уйбатска степ и др. и са разположени в широката и равна долина на река Енисей и по долните течение на по-големите му леви притоци. На запад се простират източните склонове на планината Кузнецки Алатау (връх Верхни Зуб 2178 m), на югозапад – източните и югоизточни склонове на Абаканския хребет (до 1984 m), а на юг и югоизток – северните склонове на планината Западни Саяни (връх Карагош 2930 m).^[2]

Климатът е рязко континентален със студена и малоснежна зима в котловините. Средна януарска температура в котловините от -19 °C до -21 °C, а в планините – от -15 °C до -17 °C. Лятото в котловините е топло (средна юлска температура 18 – 20 °C), а в предпланините и планините е прохладно (17 – 18 °C). Годишното количество на валежите се колебае от 300 mm в котловините до 600 – 700 mm в планините. Максимумът на валежите е през лятото (около 70% от годишната сума).^[2]

Речната мрежа на Хакасия е съставена от 6556 реки с обща дължина 23 967 km и принадлежи към два водосборни басейна: на реките Енисей (68% от територията на страната) и Об (25%), вливащи се в Карско море. Останалите 7% са безотточни области в Минусинската и Чулимо-Енисейската котловини. Най-голямата река в Хакасия е Енисей, протичаща с част от горното си течение по границата с Красноярски край. Други гореми река са: Абакан (ляв приток на Енисей и Чулим (с двете съставящи го реки Бял и Черен Июс) и Том, десни притоци на Об. По-голямата част от реките на Хакасия са планински, с голям наклон, бурно течение и прагове, течащи в дълбоки долини. Подхранването им е смесено – снежно-дъждовно. Водният им режим се характеризира с пролетно-лятно пълноводие и зимно маловодие.^[3]

В страната има около 1,8 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 800 km². Те са разпределени неравномерно, като голяма част са разположени в междупланинските котловини на североизток и изток. По произход се делят на: снежно-ледникови (карови, моренни); крайречни; минерализирани тектонски езера в котловините; реликтови езера в Койбалската степ по бившото корито на Енисей. Най-голямото естествено езеро в Хакасия е соленото безотточно езеро Бельо (77,14 km²). Други по-големи са: пресноводните безотточни Черно езеро (25,48 km²), Фиркал, Иткул и безотточното солено Шира, всичките разположени в северната част на страната, в Чулимо-Енисейската котловина. На територията на Хакасия попадат участъци от две много големи водохранилища, изградени по река Енисей, по границата с Красноярски край: Саяно-Шушенското (преградната му стена и долната му част) и Красноярското („опашката“ му).^[3]

В котловините и отчасти в предпланините на Хакасия са развити различни видове черноземни почви (от южни до оподзолени), сред които като отделни петна се срещат солонци и солончаци. В планините има планински подзолисти-горски и планинско-тундрови почви. Степната растителност в котловините постепенно се сменя с лесостепна в предпланините. Над 40% от територията на Хакасия е заета от гори (с общи запаси на дървесина до 400 млн. km³). По източните склонове на планините виреят светло-иглолистно-лиственични и лиственично-кедрови гори, по западните склонове – тъмно-иглолистни гори, а по най-високите части – планинска тундра и на места субалпийски и алпийски пасища. Животинският свят е представен от многочислени гризачи и птици (в котловините), белка, бял заек, вълк, лисица, мечка и др. (в планините).^[2]

Население

На 1 януари 2017 г. в републиката живеят 537 668 души (71-во място в Руската Федерация, 0,37%), в т.ч.: 438 395 (80,27%) руснаци (най-голямата етническа група); 65 421 (11,98%) хакаси; 9161 (1,68%) волжки немци; 8360 (1,53%) украинци.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Република Хакасия се дели на 5 републикански градски окръга и 8 муниципални района. Има 5 града, всичките с републиканско подчинение и 7 селища от градски тип няма

**Административно-териториално деление на Република Хакасия към 2017 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Абакан (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Абакан	112	181 709	гр. Абакан	181 709
Абаза	?	15 592	гр. Абаза	15 592	144
Саяногорск	115	61 013	гр. Саяногорск	47 983	78	Майна, Черемушки
Сорск	1200	11 514	гр. Сорск	11 514	105
Черногорск	118	77 090	гр. Черногорск	74 698	18	Пригорск
Муниципални райони
1. Алтайски	1736	25 966	с. Бели Яр	10 112	22
2. Аскизки	7536	37 931	с. Аскиз	7267	92	Аскиз, Бискамжа, Вершина Теи
3. Бейски	4536	17 688	с. Бея	5247	98
4. Боградски	6660	14 779	с. Боград	4670	91
5. Орджоникидзевски	6610	11 298	пос. Копево	4113	243
6. Таштипски	20 290	15 172	с. Таштип	5962	154
7. Уст Абакански	8880	41 803	сгт Уст Абакан	15 452	20
8. Ширински	6880	26 113	с. Шира	9448	163

Селско стопанство

Отглежда се едър рогат добитък, птици, коне, както и фуражни, зърнени култури и бобови растения.

Площ обработваема земя:
година	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	597,7^[4]	520,3	280,9^[4]	199,5^[5]	222,8	240,4^[5]

Източници

↑ Самойлова Г.С., Горячко М.Д., Торбостаев Т.М., Прокинова А.Н., Кызласов И.Л., Павлинов П.С. Хакасия // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 33. Лудвиг Уланд – Хватцев, Михаил Ефимович [Уланд – Хватцев]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-370-5. с. 799. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-24 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б ^в ^г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Хакасия
↑ ^а ^б ((ru)) «Вода России» – Република Хакасия
↑ ^а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
↑ ^а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Хакасии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[БРЭ-том-33-1] Самойлова Г.С., Горячко М.Д., Торбостаев Т.М., Прокинова А.Н., Кызласов И.Л., Павлинов П.С. Хакасия // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 33. Лудвиг Уланд – Хватцев, Михаил Ефимович [Уланд – Хватцев]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-370-5. с. 799. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-24 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] а ^б ^в ^г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Хакасия

[water-3] а ^б ((ru)) «Вода России» – Република Хакасия

[Стат-1990-2002-4] а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-5] а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]