Ингушетия

Република Ингушетия
Республика Ингушетия / Гӏалгӏай Мохк
	Република Ингушетия Республика Ингушетия / Гӏалгӏай Мохк
Субект на Руската федерация
	Ингушетия на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Магас
Площ	3128 km²; на 81-во място в РФ
Население	527 200 души (2024 г.); на 75-о място в РФ
Федерален окръг	Севернокавказки федерален окръг
Президент	Юнус-Бек Евкуров
Министър-председател	Рашид Гайсанов
Езици	руски и ингушки
Часова зона	UTC +3
МПС код	06
Официален сайт	www.ingushetia.ru
	Ингушетия в Общомедия

Ингушетия е субект в състава на Руската Федерация. Влиза в състава на Севернокавказкия федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Територията ѝ е 3628 км² (0,02% от Руската Федерация, 82-ро място) и е третият най-малък по площ субект на Русия. Население на 1 януари 2017 г. 480 474 души (74-то място, 0,33%). Столица град Магас.

История

През 1810 г. Ингушетия влиза в състава на Руската империя. През 1921 г. става част от Горската (планинска) АССР. На 7 юни 1924 г. е образувана Ингушка автономна област в състава на РСФСР. На 15 януари 1934 г. е обединена с Чеченската автономна област в Чечено-Ингушка АО, която на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Чечено-Ингушка АССР. На 29 януари 1944 г. Чечено-Ингушката АССР е ликвидирана, населението е насилствено изселено основно в Казахстан и други райони на СССР. На 9 януари 1957 г. е възстановена Чечено-Ингушката АССР, а на 4 юни 1992 г. и провъзгласена Република Ингушетия.

Названието на коренното население „ингуши“ най-вероятно произлиза от названието на село „Ангушт“. Ингушите използват само названието галагаи или хамур „планинци“.

Географска характеристика

Република Ингушетия е разположена в централната част на северните склонове на планината Голям Кавказ и южната част на Чеченската равнина.

На запад и север граничи с Република Северна Осетия, на изток – с Република Чечения, а на юг – с Грузия. Ингушетия не граничи с Република Кабардино-Балкария, въпреки че наличие на такава граница е посочено на официалния сайт на двете републики. Ингушетия е отделена от Кабардино-Балкария с тясна ивица земя, на която е разположено село Хурикау (на осетински – „Слънчево село“) с ингушко население. Поради сложността на териториалния спор, формално селото е част от Северна Осетия. Между Северна Осетия и Ингушетия съществува и друг териториален спор. Ингушетия оспорва част от Пригородния район на Северна Осетия.

По територия Ингушетия е най-малкият регион в Русия (без да смятаме градовете от федерално значение Москва и Санкт Петербург).

Северните части на страната (около 1/3 от територията ѝ) попадат в степите на южната част на Чеченската равнина, където се простира обширната долина на река Сунжа (десен приток на Терек) заедно с нейния десен приток река Аса. Останалите 2/3 се заемат от северните разклонения на планината Голям Кавказ. По границата с Грузия преминава Главния Кавказки хребет и тук се намира най-високата точка на Ингушетия връх Шан, висок 4451 m. От главния Кавказки хребет на север се спускат три странични дълги планински хребета (Терски, Сунженски и Скалист), с дълбоко врязани между тях долини – най-дълга е долината на река Аса.

Климатът на Република Ингушетия в равнинните части е континентален, а в планината – планински. Средната годишна температура в планините е 3 °C, а в равнините – 10 °C. Годишната сума на валежите във високите части на страната достига до 1200 mm.

Речната система на Ингушетия принадлежи към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Най-големите реки в страната са река Сунжа (десен приток на Терек), заедно със своя най-голям десен приток река Аса. Общо в Итгушетия има около 720 реки с обща дължина 1350 km, като голяма част от тях са марки реки и ручеи. Почти всички реки имат ясно изразен планински характер, водят началото си от ледниците на Кавказ и са с множество водопади. Основното им подхранване е снежно-ледниково. С малки изключения пълноводието на реките е през пролетно-летния и летния период (юни – август) в периода на интензивното снего- и ледотопене в планината. Голяма част от реките в региона не замръзват през зимата.^[1]

Население

По данни от 2017 г., в Ингушетия живеят 480 474 души. Гъстотата на населението е 108,7 души/km². Етническият състав на населението е следният:

ингуши – 94,1%;
чеченци – 4,6%;
руснаци – 0,8%;
лица от други националности – 0,34%;
турци – 0,19%;
грузинци – 0,07%.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Република Ингушетия се дели на 5 републикански градски окръга и 4 муниципални района. Има 5 града, всичките с републиканско подчинение.

**Административно-териториално деление на Република Ингушетия към 2017 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Магас (в km)
Републикански градски окръзи
Карабулак	84	39 614	гр. Карабулак	39 614	16
Магас	13	7818	гр. Магас	7818
Малгобек	?	36 870	гр. Малгобек	36 870	56
Назран	80	116 020	гр. Назран	116 020	4
Сунжа	?	65 006	гр. Сунжа	65 006	38
Муниципални райони
Джейрахски	627	2917	с. Джейрах	1781	60
Малгобекски	550	55 408	гр. Малгобек		56
Назрановски	430	98 102	гр. Назран		4
Сунженски	1613	123 725	гр. Сунжа		38

Външни препратки

Източници

↑ ((ru)) «Вода России» – Република Ингушетия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ингушитии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[water-1] ((ru)) «Вода России» – Република Ингушетия

[1]