Бурятия

Република Бурятия
Буряад Улас
	Република Бурятия Буряад Улас
Субект на Руската федерация
	Бурятия на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Улан Уде
Площ	351 334 km²; на 15 място в РФ
Население	985 431 души (2021); 2,8 души/km²; на 55 място в РФ
Федерален окръг	Сибирски федерален окръг
Губернатор	Вячеслав Наговицин
Езици	бурятски, руски
Часова зона	UTC UTC+8
МПС код	03
Официален сайт	egov-buryatia.ru
	Бурятия в Общомедия

Република Бурятия (на бурятски: Буряад Улас, на руски: Республика Бурятия) е един от субектите в състава на Руската федерация^[1]. Влиза в състава на Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район. Площ 351 334 km² (14-о място, 2,05%), население на 1 януари 2017 г. 984 134 души (55-о място, 0,67%). Столица е град Улан Уде. Разстояние от Москва до Улан Уде — 5532 km.

История

През 1703 г. Бурятия съгласно договор, подписан с Петър I, доброволно влиза в състава на Московското царство. На 30 май 1923 г. е създадена Бурят-Монголска АССР в състава на РСФСР. През 1937 г. от състава на Бурятия са извадени Уст Ординският бурятски автономен окръг и Агинският бурятски автономен окръг. На 7 юли 1958 г. е преобразувана в Бурятска АССР, а от 27 март 1992 г. Република Бурятия е в състава на Руската федерация.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Република Бурятия се намира в южната част на Източен Сибир, в Задбайкалието, на източния и югоизточния бряг на езерото Байкал. На юг граничи с Монголия, на запад с Република Тува, на северозапад и север с Иркутска област, на изток и югоизток със Забайкалски край. В тези си граници Република Бурятия има площ от 351 334 km², което представлява 6,86% от територията на Русия и 15-о място по големина.^[2]

Релеф

Република Бурятия е предимно планинска страна, равнинните участъци са малко и са разположени на около 500 – 700 m н.в. (най-ниската точка на Бурятия е крайбрежието на езерото Байкал, намиращо се на 455 m н.в.). Като цяло планините превишават четири пъти площта на равнините. По характера на релефа Бурятия се дели на няколко региона. Централната и южната част на страната е заета от Селенгинските планини с хребетите Цаган-Дабан, Цаган-Хуртей, Загански и др. с височини до 1200 – 1700 m. На запад се простират крайните източни хребети на планината Източен Саян, като тук се намира най-високата точка на Бурятия – връх Мунку-Сардък 3491 m.. Източно от езерото Байкал в пределите на Бурятия попада западната и северна част на Байкалската планинска област с хребетите Хамар-Дабан, Улан-Бургаси, Баргузински, Байкалски, Икатски и Морски с височини до 2000 – 2500 m. В североизточната част се простират краните западни хребети (Южномуйски, Северомуйски, Удокан и Калар) на Становата планинска земя. Крайните северни части на републиката попадат в източната периферия на Витимското плато с преобладаващи височини 1000 – 1200 m. В пределите на тези планински системи се намират обширни междупланински котловини: Гусиноозерска, Удинска, Баргузинска, Горноангарска, Муйско-Куандинска, Тункинска, Окинска и др. В някои от тях са разположени степни, лесостепни и алувиални участъци, явяващи се основни селскостопански райони на Бурятия. Страната попада в иглолистната, лесостепната и степната зона, а в крайните ѝ северни части е разпространена зоната на вечно замръзналата почва.^[2]

Полезни изкопаеми

Най-известните находища са Джидинско (волфрам, молибден и злато); Озерно и Холодинско (полиметали); Гусиноозерско, Тунгуско и Ахаликско (кафяви въглища); Ошурковско (апатити); Молодежно (азбест). Освен това има още находища на желязна руда, нефелинови сиенити, боксит, графит, химически чист мрамор и др.^[2]

Климат

Страната се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Зимата е продължителна, мразовита, без ветрове и малко снегове. Лятото е кратко и топло. Средна януарска температура -25,5 °C, средна юлска +17,6 °C. За селскостопанските култури са опасни ранните есенни слани, които се появяват през втората половина на месец август. Средното годишно количество на валежите в повечето селскостопански райони на Бурятия (в долините на реките Селенга, Уда, Баргузин и др.) са около 250 – 300 mm, а в планините – от 300 до 500 mm. В основните земеделски райони (основно по долините на реките) броят на дните с температера над 5 °C е 150 – 160.^[2]

Води

Речната система на страната е сравнително добре развита. Реките течащи по нейната територия се отнасят към водосборните басейни на реките Енисей, вливаща се в Карско море и Лена, вливаща се м море Лаптеви. В Бурятия има 32 603 реки с обща дължина 152 186 km. Разположението на речната мрежа е тясно свързана с разположението на планинските хребети, възвишенията и котловините. За повечето големи и средни реки в републиката са характерни многократните изменения на направлението на теченията им под прав ъгъл, а също и редуването на проломни участъци при пресичането на хребети и възвишения. По източника на подхранването си реките на Бурятия се делят на реки с ясно изразено дъждовно подхранване (до 80%, основно в най-южната част на страната), равно дъждовно и снежно подхранване и с преобладаване на снежното (основно реките в северната част). Обикновено реките на Бурятия замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.

Основните реки принадлежащи към водосборния басейн на река Енисей, в случая водосборния басейн на езерото Байкал са: Селенга с притоците си Хилок, Чикой, Джида и Уда, реките Баргузин и Горна Ангара, вливащи се в Байкал и реките Иркут и Ока леви притоци на Ангара.

Към Ленския водосборен басейн принадлежат реките: Витим, Чуя и Чая, вливащи се директно в Лена, Конда, Ципа и Мама (притоци на Витим) и Амалат (приток на Ципа).^[3]

На територията на Бурятия се намират над 35 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1795 km² (без акваторията на езерото Байкал), а заедно с него – около 23 хил.km². На територията на страната попада по-голямата част от площта на езерото Байкал и около 60% от бреговата му линия. Блатата и заблатените територии заемат значителни пространства в големите медупланински котловини, в делтата на река Селенга и на Витимското плато.^[3]

Почви, растителност

Най-разпространените почви в страната са подзолистите. В лесостепните и степни райони на Централна и Южна Бурятия, по долината на река Баргузин и в Тункинската котловина – тъмно сивите горски почви и разновидности на кафявите горски и черноземни почви.

Северните и западните райони на Бурятия са покрити с гъсти иглолистни гори, а южните и централни части – със степна и лесостепна растителност. По северните склонове на хребетите в Задбайкалието расте предимно лиственица с примеси от кедрови и смърчово-кедрови гори. По южните склонове – бор и сухолюбиви храсти. Степната растителност се простира до 900 – 1000 m н.в., след това следва горския пояс и в зависимост от изложението на склоновете достига до 1500 – 1600 m по северните и до 2200 m по южните. В северната и северозападна част на Бурятия нагоре от горския пояс следва субалпийския пояс представен от клек и мъхово-лишейна тундра. Широколистни гори (бреза, осика, топола, елша и др.) се срещат на отделни места като малки горички, основно по долините на реките.^[2]

Население

Населението наброява 984 134 души (2017 г.), което представлява 2,83% от населението на Русия и нарежда републиката по този показател на 7-о място. Урбанизацията на населението е 59,62%.

Националният състав на населението е следният:

руснаци – 64,9%;
буряти – 29,5%;
украинци – 0,7%;
татари – 0,7%;
евенки – 0,3%.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Република Бурятия се дели на: 2 републикански градски окръга, 21 муниципални района (аймаци), 6 града, в т.ч. 2 града с републиканско подчинение (Улан Уде и Северобайкалск) и 4 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Република Бурятия към 2017 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Улан Уде (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Северобайкалск	119	23 673	гр. Северобайкалск	23 673	1048
Улан Уде	348	431 922	гр. Улан Уде	431 922
Муниципални райони
1. Баргузински	18 533	22 294	с. Баргузин	5702	315	Уст Баргузин
2. Баунтовски	66 816	8743	с. Багдарин	4735	593
3. Бичурски	4491	23 233	с. Бичура	9145	201
4. Джидински	8628	24 611	с. Петропавловка	7346	240	Джида
5. Еравнински	25 600	17 211	с. Сосново-Озерско	6128	296
6. Заиграевски	6602	51 251	сгт Заиграево	5362	65	Онохой
7. Закаменски	15 345	26 091	гр. Закаменск	11 249	420
8. Иволгински	2068	52 227	с. Иволгинск	7382	29
9. Кабански	13 537	57 094	с. Кабанск	6038	113	гр. Бабушкин, Каменск, Селенгинск
10. Кижингински	7871	15 112	с. Кижинга	6373	197
11. Курумкански	12 491	13 852	с. Курумкан	5465	411
12. Кяхтински	4663	37 465	гр. Кяхта	20 013	235	Наушки
13. Муйски	25 164	10 264	сгт Таксимо	8114	1434	Северомуйск
14. Мухоршибирски	4532	23 413	с. Мухоршибир	5162	120
15. Окински	25 594	5470	с. Орлик	2555	770
16. Прибайкалски	15 472	26 756	с. Турунтауво	5901	57
17. Северобайкалски	53 991	12 262	сгт Нижнеангарск	4520	1028	Кичера, Новий Уоян, Янчукан
18. Селенгински	8269	42 605	гр. Гусиноозерск	23 280	110
19. Тарбагатайски	3304	20 509	с. Тарбагатай	4308	50
20. Тункински	11 800	20 795	с. Кирен	5275	490
21. Хорински	13 431	17 281	с. Хоринск	8138	165

Икономика

Промишленост

Развити са машиностроенето, електроенергетиката, топливната, дърводобивната и дървообработващата промишленост, производството на строителни материали, леката и хранително-вкусовата промишленост.

Селско стопанство

Републиката е специализирана в отглеждането на зърнени култури, картофи, зеленчуци. Развито е отглеждането на овце, кози, свине, птици и коне.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	846^[4]	767,8^[5]	551,1	361,6^[5]	221,8^[6]	192,8	154^[6]

Вижте също

Бурятска автономна съветска социалистическа република

Външни препратки

Източници

↑ Петрушина М.Н., Гладкевич Г.И., Кызласов И.Л., Санжиева Т.Е., Фёдоров К.Н., Прокинова А.Н., Цендина А.Д. Бурятия // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 4. Голям Кавказ – Велик китайски канал [Большой Кавказ – Великий канал]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-333-8. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2020-01-11 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Бурятия
↑ ^а ^б ((ru)) «Вода России» – Република Бурятия
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
↑ ^а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Бурятии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[БРЭ-том-4-1] Петрушина М.Н., Гладкевич Г.И., Кызласов И.Л., Санжиева Т.Е., Фёдоров К.Н., Прокинова А.Н., Цендина А.Д. Бурятия // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 4. Голям Кавказ – Велик китайски канал [Большой Кавказ – Великий канал]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-333-8. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2020-01-11 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Бурятия

[water-3] а ^б ((ru)) «Вода России» – Република Бурятия

[Стат-1960-4] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-5] а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-6] а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]