Рали Дакар

Рали Дакар (известно допреди години като Рали Париж-Дакар) е ежегодно многодневно оф-роуд състезание. Ралито е от тип рали рейд, който за разлика от традиционните ралита се провежда на оф-роуд терени – пясъчни дюни, кал, камъни и други пресечени местности. Стартът е в последните дни на декември или началото на януари, а финалът – в средата на януари. В ралито участват автомобили (предимно джипове и бъгита), мотоциклети, камиони и АТВ-та. Участниците са както професионалисти, каращи за заводски отбори и разчитащи на съответна помощ и поддръжка от страна на механиците на отборите, така и аматьори (наричани също частни пилоти). Процентът на аматьорите във всяко издание е около 80.

Първото издание на ралито се провежда през 1979 г. от Париж до Дакар. През 2008 г. поради заплахи от терористични нападения ралито е отменено. От 2009 до 2020 година ралито се провежда в Южна Америка, след което се премества в Саудитска Арабия.

История

На 26 декември 1978 година се сбъдва мечтата на Тиери Сабен и той организира първото рали Париж – Дакар. Година по-рано той участва на рали Абиджан-Ница и се изгубва с мотора си в либийската пустиня. Тогава той решава, че пустинната местност е чудесно място за провеждане на ежегодно рали. Сабен фактически разкрива пред обществеността един нов свят. Неговото мото е „Предизвикателство за тези, които се включат. Мечта за тези, които не го направят.“ В първото издание на ралито 182 ентусиасти се впускат в надпревара, дълга 10 000 km, водеща през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Горна Волта и Сенегал.

На следващото рали за първи път участват заводски отбори – тези на Ямаха, Фолксваген, БМВ и Лада. На това рали дебютират и камионите.

През 1986 г. загива Тиери Сабен, основателят на ралито, след като хеликоптера му се разбива. Баща му Жилбер Сабен и Патрик Вердой поемат организацията.

През 1988 г., когато Рали Дакар празнува десетата си годишнина, броят на участниците надвишава 600.

През следващите години броят на участниците спада и Жилбер Сабен решава да „поосвежи“ ралито, правейки промяна в маршрута: през 1992 г. крайната цел е Кейп Таун, Южна Африка. Друго нововъведение е употребата на GPS-системи. То обаче не помага кой-знае колко на състезателите, които трябва да прекосят пясъчни бури, разкъсваната от война Чад и бушуваща река в Намибия.

Година по-късно ралито отново финишира в Дакар, а броят на участниците е рекордно нисък – 154.

През 1994 г. Сабен и екипът му се оттеглят, а правата за организация преминават в ръцете на Амори Спорт Организейшън, а година по-късно за шеф на ралито е избран трикратният победител Убер Ориол, който през 1992 г. влиза в историята като първият състезател, спечелил ралито с мотор и автомобил.

През 1997-а Юта Клайншмит се превръща в първата жена, спечелила етап от ралито.

През 2005 г. е счупен рекордът за брой участващи машини – 687: 463 автомобили, мотори и камиони и 224 камиони и автомобили от поддръжката, които от няколко години се състезават в отделен клас.

С най-много победи в ралито е французинът Стефан Петерханзел, който има шест победи с мотор в периода 1991 – 1998 и три с автомобил в периода 2004 – 2007. Той е и рекордьорът по победи при мотоциклетистите. В автомобилния клас все още ненадминат е финладецът Ари Ватанен с четири победи между 1987 и 1991 г. с Peugeot 405 Turbo-16 и Peugeot 205 Turbo-16. При камионите с най-много победи е Владимир Чагин (Русия) – осем. Германката Юта Клайншмит е първата и единствена жена победител.

Маршрут

Началната и крайната точка на ралито, както и самият му маршрут варират през годините поради политически, икономически и други причини. Случвало се е маршрутът да бъде променян или етапи да бъдат отменяни броени дни преди старта или дори по време на самото състезание.

Стартът на ралитата до 1994 г. се дава в Париж, като самият маршрут варира през годините и състезателите минават през Алжир, Тунис или Триполи, за да стигнат до Дакар. През 1992 г. керванът от машини дори прекосява цяла Африка, стигайки до Кейп Таун. От 1995 г. ралито стартира от различни градове, а до последното африканско рали през 2007 г., само четири пъти крайната точка не е Дакар.

Рали Дакар минава през следните страни от 1979 г. до 2007 г., в скоби е броят посещения: Сенегал (28), Мали (22), Франция (21), Мавритания (20), Нигер (14), Мароко (12), Испания (12), Алжир (11), Буркина Фасо/Горна Волта (7), Либия (6), Гвинея (6), Бряг на слоновата кост (3), Тунис (2), Египет (2), Португалия (2), Чад (1), ЮАР (1), Ангола (1), Камерун (1), Република Конго и Демократична република Конго (1), Намибия (1), Сиера Леоне (1), Централноафриканска република (1).

Списък на маршрутите

Година	Маршрут	Дължина	Спец. етапи	Участници	Финиширали
1979	Париж – Алжир – Дакар	10 000 км	3168 км	182	74
1980	Париж – Алжир – Дакар	10 000 км	4059 км	216	81
1981	Париж – Алжир – Дакар	6263 км	3357 км	291	91
1982	Париж – Алжир – Дакар	10 000 км	5963 км	385	127
1983	Париж – Алжир – Дакар	12 000 км	5210 км	385	123
1984	Париж – Алжир – Дакар	12 000 км	5882 км	427	148
1985	Париж – Алжир – Дакар	14 000 км	7470 км	552	146
1986	Париж – Алжир – Дакар	15 000 км	7731 км	486	100
1987	Париж – Алжир – Дакар	13 000 км	8315 км	539	124
1988	Париж – Алжир – Дакар	12 874 км	6605 км	693	151
1989	Париж – Тунис – Дакар	10 831 км	6605 км	473	209
1990	Париж – Триполи – Дакар	11 420 км	8564 км	465	133
1991	Париж – Триполи – Дакар	9186 км	6747 км	406	174
1992	Париж – Сирт – Кейп Таун	12 427 км	6263 км	332	169
1993	Париж – Танжер – Дакар	8877 км	4476 км	153	67
1994	Париж – Дакар – Париж	13 379 км	4446 км	259	114
1995	Гранада – Дакар	10 109 км	5725 км	205	103
1996	Гранада – Дакар	7579 км	6179 км	295	121
1997	Дакар – Агадез – Дакар	8049 км	6509 км	280	141
1998	Париж – Гранада – Дакар	10 593 км	5219 км	349	104
1999	Гранада – Дакар	9393 км	5638 км	297	110
2000	Дакар – Кайро	7863 км	5012 км	401	225
2001	Париж – Дакар	10 219 км	6180 км	359	141
2002	Арас – Мадрид – Дакар	9436 км	5486 км	425	132
2003	Марсилия – Шарм ел-Шейх	8552 км	5216 км	490	186
2004	Клермон Феран – Дакар	9506 км	4635 км	595	163
2005	Барселона – Дакар	9039 км	5433 км	688	215
2006	Лисабон – Дакар	9043 км	4813 км	475	193
2007	Лисабон – Дакар	7915 км	4309 км	525	291
~~2008~~	~~Лисабон – Дакар~~	~~9273 км~~	~~5736 км~~	~~550~~
2009	Буенос Айрес – Валпараисо – Буенос Айрес	9574	4741	501	271
2010	Буенос Айрес – Антофагаста – Буенос Айрес	9030	4810	362	187
2011	Буенос Айрес – Арика – Буенос Айрес	9605	5007	407	204
2012	Мар дел Плата – Арика – Лима	8393	4160	443	249
2013	Лима – Тукуман – Сантяго де Чиле	8574	4155	449	301
2014	Росарио – Салта – Валпараисо	8734	5228	431	204

Класиране по брой победи

Мотори

Пилоти
Победи	Пилот
6	Стефан Петерханзел
5	Сирил Депре Сирил Невьо
4	Еди Ориоли Марк Кома
3	Ришар Сенкт
2	Фабрицио Меони Убер Ориол Гастон Рахие
1	Жил Лале Нани Рома

Конструктори
Победи	Производител
13	КТМ
9	Ямаха
6	БМВ
5	Хонда
2	Каджива

Автомобили

Пилоти
Победи	Пилот
5	Стефан Петерханзел
4	Ари Ватанен
3	Рене Меже Пиер Лартиг
2	Хироши Масуока Жан-Луи Шлесер
1	Ален Женестие Фреди Котулински Клод Маро Джаки Икс Патрик Занироли Юха Канкунен Убер Ориол Бруно Саби Кенджиро Шизоука Жан-Пиер Фонтене Юта Клайншмид Люк Алфан Жиниел де Вилиер Карлос Сайнц Насер Ал-Атия Нани Рома

Конструктори
Победи	Производител
12	Мицубиши
4	Ситроен Пежо Фолксваген
3	Мини
2	Порше Шлесер Рейндж Роувър
1	Мерцедес Рено

Камиони

Пилоти
Победи	Пилот
7	Владимир Чагин
6	Карел Лопрайс
2	Фирдаус Кабиров Жорж Гроан Франческо Перлини
1	Атауат Адриан Вилет Пиер Лальо Карл-Фридрих Капито Джакомо Висмара Ян де Рой Вила Жак Хуса Виктор Московских Петер Райф Ханс Стейси Жерар де Рой Едуард Николаев Андрей Каргинов

Конструктори
Победи	Производител
12	Камаз
6	Татра
5	Мерцедес
4	Перлини
1	МАН Хино ДАФ Сонаконе АЛМ/Акмат Ивеко

АТВ

Пилоти
Победи	Пилот
2	Маркос Патронели Алехандро Патронели
1	Йозеф Махачек Игнасио Касале

Конструктори
Победи	Производител
6	Ямаха

Известни участници

Немалко са известните личности, решили да си вдигнат адреналина и да рискуват здравето си, включвайки се в Рали Дакар – от автомобилни състезатели и футболисти през артисти и певци, чак до кралски особи, като някои от тях участват по няколко пъти. По-известните от тях са: Албер II, принц на Монако, Каролина Монакска, принцеса на Хановер и сестра на Албер ІІ; Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, артистите Жан-Пол Белмондо, Клод Брасьор, Шантал Нобел, позната от Шатовалон; певците Джони Холидей, Жерар Льонорман и Мишел Сарду; космонавтът Жан-Лу Кретиен; футболистите Раймон Копа, Жан-Мари Пфаф и Мишел Идалго; скиорите Люк Алфан и Бернар Руси (олимпийски и световен шампион по ски алпийски дисциплини); олимпийската и световна шампионка по джудо Мари Клер Ресту; европейската шампионка и вице олимпийска шампионка по плуване Кристин Карон; петкратният победител в Тур дьо Франс и двукратен в Джиро д'Италия Жак Анкетил; автомобилните състезатели Карлос Сайнц, Джаки Икс, Бруно Саби, Ари Ватанен, Юха Канкунен, Джеф Гордън, Анри Пескароло, Колин Макрей, Жан-Луи Шлесер, Патрик Тамбе, Филип Алиот, Бернар Дарниш, Жан-Пиер Жабуил и Укио Катаяма.

Българско участие в рали Дакар

През 2011 година за първи път български участници застават на старта на надпреварата в Буенос Айрес. Това са ATV-пилотите Петър Ценков и Тодор Христов. Христов успява да стигне до етап 6 на надпреварата, но след катастрофа е в болница със спукани ребра. Петър Ценков, от своя страна успешно стига до финала на надпреварата.

През 2012 година е второто българско участие в рали Дакар, отново с ATV машини. Този път на старта застават Петър Ценков и Младен Вачков. И докато Младен Вачков отпадна заради повреда на седмия етап от надпреварата, Петър Ценков успява да завърши своя втори Дакар.

Рали Дакар 2013 отново е белязано от българско участие. Новост този път са първите родни участници с автомобили. И докато за Ценков това е трето участие (само че с автомобил Opel Antara RR и навигатор Иван Маринов), то дебюта си в състезанието правят Орлин Алексиев и Пламен Николов (BMW). На старта се завръща и Тодор Христов, отново с ATV. Състезанието се развива много добре и за трите български машини, докато след третия етап двигателя на ATV-то на Христов не издържа и така българският пилот отпада от надпреварата. За разлика от него, и двата автомобила успяват успешно да стигнат до финала в Сантяго.

В рали Дакар 2014 е четвъртото поредно българско участие. Този път на старта на надпреварата в Росарио застава само един български екипаж с автомобил – Орлин Алексиев и Пламен Николов с прототип Fiat Freemont. Участието на българите, обаче, е белязано с проблеми още от началото на състезанието и екипажът отпада още на четвъртия етап от Сан Хуан до Чилесито.

Инциденти

Останките от катастрофирал състезателен камион в северен Нигер

Ралито често е критикувано заради множеството катастрофи, при които загиват състезатели, зрители и обслужващ персонал. Броят на загиналите по време на ралито души към 20 януари 2007 е 55, от които 25 са състезатели. Жертвите сред местното население може и да са повече, тъй като за тях не се води точна статистика.

Според друг източник жертвите към 3 януари 2012 са 57, от които 19 състезатели. ^[1]

На 14 януари 1986 г. по време на внезапно възникнала пясъчна буря в Мали в дюна се разбива хеликоптерът, в който лети Тиери Сабен. Освен него загиват и певецът Даниел Белавоан, пилотът на хеликоптера Франсоа-Ксавиер Бану, журналистката Натали Одан и радиотехникът Жан-Пол Льофюр.

През 1988 г. загиват трима участници и трима местни жители. Десетгодишно малийско момиченце е блъснато, докато пресича пътя. Кола на снимачния екип убива майка и дъщеря в Мавритания. Загиват и холандски навигатор от отбора на ДАФ, френски частен пилот и френски мотоциклетист. Освен това участници в ралито са обвинени за подпалването на горски пожар, който причинил паника във влак по линията Бамако - Дакар, която предизвикала смъртта на още трима души.

На 10 януари 2005 г. испанският мотоциклетист Хосе Мануел Перес умира в болница, седмица след като катастрофира по време на седмия етап. Само ден по-късно загива и двукратният победител при мотоциклетистите Фабрицио Меони. Черната серия продължава на 13 януари, когато петгодишно сенегалско момиче внезапно изкача на пътя и попада под колелата на сервизен камион.

Година по-късно, на няколко километра от мястото на което умира Меони, загива австралиецът Анди Калдекот. Това става на 9 януари. В следващите дни загиват две деца, пресичащи пътя.

През 2007 г. умират мотоциклетистите Елмър Саймънс и Ерик Обижу. Докато причината за смъртта на южноафриканеца Саймънс е ясна – той умира от нараняванията, получени след жестоко падане по време на четвъртия етап, то французинът Обижу умира при мистериозни обстоятелства 15 километра преди финала на предпоследния етап. Първо като причина за смъртта е посочен инфаркт, но впоследствие се прокрадват съмнения, че тя може да е в резултат на наранявания, получени при катастрофа през деня. По-късно в италиански медии се прокрадва информацията че Обижу е бил убит – според очевидци катастрофата е била предизвикана умишлено от неизвестни нападатели.

През 2012 г. загива мотоциклетистът Хорхе Мартинес Боеро. ^[1]

За увеличаване на сигурността ежегодно се взимат мерки: ограничения в скоростта на моторите (до 150 км/ч) и на камионите, както и ограничени от 50 км/ч, а някъде и 30, в населени места. Също така моторите са снабдени с устройства, които предупреждават пилотите, когато зад тях с висока скорост се приближават автомобили и камиони.

Рали Дакар 2008

30-ото издание на състезанието през 2008 е изцяло отменено няколко часа преди старта поради опасност от терористични атаки на територията на Мавритания. За надпреварата са записани рекордните 570 отбора от 50 държави, а осем от 15-те етапа преминават през африканската държава. Като причини за решението са посочени директни заплахи към състезателите от страна на северно африканския клон на Ал Кайда, както и смъртта на четирима френски туристи само месец по-рано, отново в Мавритания. Планираният маршрут на състезанието през 2008 включва Португалия, Испания, Мароко, Западна Сахара, Мавритания и Сенегал, с обща дължина 9273 км, от тях 5732 специални етапи.

Любопитни случки

По време на Рали Дакар се случват и множество куриозни случки.

Лидерът при мотоциклетистите Убер Ориол е дисквалифициран по време на четвъртия етап – прехода от Гао до Бобо Диуласо – през 1980 г. Причината: Ориол е уловен да се вози в местен автомобил след повреда в скоростната кутия на неговото БМВ, пътувайки към Уагадугу, където щял да получи помощ за отстраняване на повредата.
На 9 януари 1982 г. Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, министър-председател на Обединеното Кралство, изчезва по време на осмия етап от Мопти до Гао. Той, навигаторката Шарлот Верни и един механик се отделят от колоната автомобили, за да отстранят повреда на своята машина, а по-късно не отговарят на повикванията по радиостанцията. Три дни по-късно са обявени за изчезнали. На шестия ден от загубата на връзката самолет Локхийд C-130 Херкулес на алжирската армия ги открива невредими на около 50 км встрани от маршрута на ралито. Причината за загубата на връзката не е установена.
Формални проблеми на границата между Нигер и Горна Волта водят до отмяната на деветия етап през 1984 г. Много от състезателите са забавени на границата, докато други си изхитряват, не спират на знаците „Стоп“ и прекосяват границата без да губят ценно време. Сабен решава, че това не е честно и отменя етапа.
Любопитна е дисквалификацията на Ари Ватанен през 1988-а. Неговото Пежо изчезва преди началото на 14-ия етап от Бамако до Кайе. Колата е открита, но Ватанен не успява да стигне до старта на етапа 30 минути преди началото, както е по правилата. На следващия ден е дисквалифициран, а Жан Тод, шеф на отбора, подава контестация, която остава без резултат.
През 1989-а, когато ралито за първи път минава през Либия, Муамар Кадафи дава безплатно гориво на всички състезатели.
Същата година, няколко етапа преди края на ралито, когато силен дъжд затруднява състезателите, Жан Тод се страхува за безопасността на двамата си топ пилоти Икс и Ватанен, които заемат първите две места в класирането само на две минути разлика. Затова той решава, че късметът трябва да определи реда на пристигане на финала и хвърля монета. Побеждава Ватанен, който избира обратната страна на монетата.
Марсел Угени е най-старият участник на Рали Дакар. През 1995-а, когато се състезава в автомобилния клас, той е на 81 години.
През 2000 г., когато маршрутът на ралито е от Сенегал до Египет, организаторите получават от френските министерства на отбраната и външните работи предупреждение за възможни атентати на територията на Нигер. Състезанието е прекъснато за пет дни в Ниамей. Организирани са самолети Ан-124, които транспортират всички участници, механици и машините им до Сабха в Либия.
Ерик Балдио за малко да се размине с участие в ралито през 2002 г. Той е засечен от местни полицаи да кара с 232 км/ч на път за техническия преглед в Арас. Все пак е пуснат да продължи, при условие ме не надвишава 130 км/ч в европейската част на маршрута.
Сред най-странните машини, използвани в ралито се нареждат нетипичните за прекосяване на пресечени местности Ролс-Ройс (спонсориран от Кристиан Диор), отнел 2000 часа работа за преоборудване, като монтиране на 4х4 предаване, редуциране на теглото, преместване на двигателя и т.н., Харли Дейвидсън, както и шестколесен Мерцедес 190.

Победители

Година	Автомобили		Мотоциклети		Камиони		АТВ
Година	Пилот Навигатор	Производител	Пилот	Производител	Пилот Навигатор Механик	Производител	Пилот	Производител
2014	Нани Рома Мишел Перин	Mini All 4 Racing	Марк Кома	КТМ 450 Рали	Андрей Каргинов Андрей Мокеев Игор Девяткин	Камаз	Игнасио Касале	Ямаха
2013	Стефан Петерханзел Жан-Пол Котре	Mini All 4 Racing	Сирил Депре	КТМ 450 Рали	Едуард Николаев Сергей Савостин Владимир Рибаков	Камаз	Маркос Патронели	Ямаха
2012	Стефан Петерханзел Жан-Пол Котре	Mini All 4 Racing	Сирил Депре	КТМ 450 Рали	Жерар де Рой Том Колсоул Дарек Родевалд	Ивеко	Алехандро Патронели	Ямаха
2011	Насер Ал-Атия Лукас Крус	Фолксваген Туарег 3	Марк Кома	КТМ 450 Рали	Владимир Чагин Сергей Савостин Едуард Николаев	Камаз	Алехандро Патронели	Ямаха
2010	Карлос Сайнц Лукас Крус	Фолксваген Туарег 2	Сирил Депре	КТМ 690 Рали	Владимир Чагин Сергей Савостин Едуард Николаев	Камаз	Маркос Патронели	Ямаха
2009	Жиниел де Вилиер Дирк фон Цицевиц	Фолксваген Туарег 2	Марк Кома	КТМ 690 Рали	Фирдаус Кабиров Айдар Беляев Андрей Мокеев	Камаз	Йозеф Махачек	Ямаха
2008	Ралито не се провежда поради опасност от терористични атаки.
2007	Стефан Петерханзел Жан-Пол Котре	Мицубиши Паджеро	Сирил Депре	КТМ 690 Рали	Ханс Стейси Чарли Готлиб Бернард дер Киндерен	МАН
2006	Люк Алфан Жил Пикард	Мицубиши Паджеро	Марк Кома	КТМ LC4 660R	Владимир Чагин Семьон Якубов Сергей Савостин	Камаз
2005	Стефан Петерханзел Жан-Пол Котре	Мицубиши Паджеро	Сирил Депре	КТМ LC4 660R	Фирдаус Кабиров Айдар Беляев Андрей Мокеев	Камаз
2004	Стефан Петерханзел Жан-Пол Корте	Мицубиши Паджеро	Нани Рома	КТМ LC4 660R	Владимир Чагин Семьон Якубов Сергей Савостин	Камаз
2003	Хироши Масуока Андреа Шулц	Мицубиши Паджеро	Ришар Сенкт	КТМ LC4 660R	Владимир Чагин Семьон Якубов Сергей Савостин	Камаз
2002	Хироши Масуока Паскал Мемо	Мицубиши Паджеро	Фабрицио Меони	КТМ LC8 950R	Владимир Чагин Семьон Якубов Сергей Савостин	Камаз
2001	Юта Клайншмид Андреа Шулц	Мицубиши Паджеро	Фабрицио Меони	КТМ LC4 660R	Карел Лопрайс Йозеф Калина	Татра
2000	Жан-Луи Шлесер Анри Мане	Шлесер-Рено	Ришар Сенкт	БМВ F650RR	Владимир Чагин Семьон Якубов Сергей Савостин	Камаз
1999	Жан-Луи Шлесер Филип Моне	Шлесер-Рено	Ришар Сенкт	БМВ F650RR	Карел Лопрайс Радек Стахура Йозеф Калина	Татра
1998	Жан-Пиер Фонтене Жил Пикард	Мицубиши Паджеро	Стефан Петерханзел	Ямаха YZE850T	Карел Лопрайс Радек Стахура Ян Чермак	Татра
1997	Кенджиро Шизоука Анри Мане	Мицубиши Паджеро	Стефан Петерханзел	Ямаха YZE850T	Петер Райф Йохан Дайнхофер	Хино
1996	Пиер Лартиг Мишел Перин	Ситроен ZX	Еди Ориоли	Ямаха YZE850T	Виктор Московских Кузмин	Камаз
1995	Пиер Лартиг Мишел Перин	Ситроен ZX	Стефан Петерханзел	Ямаха YZE850T	Карел Лопрайс Радек Стахура Йозеф Калина	Татра
1994	Пиер Лартиг Мишел Перин	Ситроен ZX	Еди Ориоли	Каджива Елефант 900	Карел Лопрайс Радек Стахура Йозеф Калина	Татра
1993	Бруно Саби Доминик Серие	Мицубиши Паджеро	Стефан Петерханзел	Ямаха YZE850T	Франческо Перлини Джорджо Албиеро Винанте	Перлини
1992	Убер Ориол Филип Моне	Мицубиши Паджеро	Стефан Петерханзел	Ямаха YZE850T	Франческо Перлини Джорджо Албиеро Винанте	Перлини
1991	Ари Ватанен Бруно Берглунд	Ситроен ZX	Стефан Петерханзел	Ямаха YZE750T	Жак Хуса Тиери дьо Сольо Ботаро	Перлини
1990	Ари Ватанен Бруно Берглунд	Пежо 405 T16	Еди Ориоли	Каджива Елефант 900	Вила Делфино Винанте	Перлини
1989	Ари Ватанен Бруно Берглунд	Пежо 405 T16	Жил Лале	Хонда NXR800V
1988	Юха Канкунен Юха Пиронен	Пежо 205 T16	Еди Ориоли	Хонда NXR800V	Карел Лопрайс Радек Стахура Мук	Татра
1987	Ари Ватанен Бернард Жиру	Пежо 205 T16	Сирил Невю	Хонда NXR750V	Ян де Рой Иво Гойсенс Ван	ДАФ
1986	Рене Меже Доминик Лемоан	Порше 959	Сирил Невьо	Хонда NXR750V	Джакомо Висмара Минели	Мерцедес Унимог
1985	Патрик Занироли Жан де Силва	Мицубиши Паджеро	Гастон Рахие	БМВ GS980R	Карл-Фридрих Капито Йост Капито	Мерцедес Унимог
1984	Рене Меже Доминик Лемоан	Порше 953	Гастон Рахие	БМВ GS980R	Пиер Лальо Дурк	Мерцедес Унимог
1983	Джаки Икс Клод Брасьо	Мерцедес 280 G	Убер Ориол	БМВ GS980R	Жорж Гроан Тиери дьо Сольо Бернар Малфериол	Мерцедес-Бенц
1982	Клод Маро Бернар Маро	Рено 20 Турбо	Сирил Невьо	Хонда XR550	Жорж Гроан Тиери дьо Сольо Бернар Малфериол	Мерцедес-Бенц
1981	Рене Меже Бернар Жиру	Рейндж Роувър V8	Убер Ориол	БМВ GS800R	Адриан Вилет Жабрел Волеро	ALM/ACMAT
1980	Фреди Котулински Герхард Льофелман	Фолксваген Илтис	Сирил Невьо	Ямаха XT500	Атауат Буркриф Каула	Сонаком
1979	Ален Женестие Жозеф Тербио	Рейндж Роувър V8	Сирил Невьо	Ямаха XT500