Рали Дакар 1980
| Рали Оазис Париж-Дакар 1980 | |
 | |
| Старт | 1 януари 1980 |
|---|---|
| Град |  Париж |
| Финал | 23 януари 1979 |
| Град |  Дакар |
| Етапи | 7 |
| Дължина общо | 10000 км |
| Дължина сп. отсечки | 4059 км |
| Държави | Франция, Алжир, Мали, Мавритания, Нигер, Горна Волта, Сенегал |
| Участници коли | 116 |
| Участници мотори | 90 |
| Участници камиони | 10 |
| Победител коли |  Фреди Котулински |
| Победител мотори | Сирил Невьо |
| Победител камиони |  Атауат |
| Рали Оазис Париж-Дакар 1980 в Общомедия | |
Рали Оазис Париж-Дакар 1980[1], по-известно като Рали Париж-Дакар 1980, е второто издание на Рали Дакар.
Обща информация
[редактиране | редактиране на кода]Стартът е на 1 януари в Париж, а финалът е на 23 януари 1980 г. в сенегалската столица Дакар. Маршрутът минава през Франция, Алжир, Мали, Мавритания, Нигер, Горна Волта и Сенегал. Участват общо 216 екипа (116 автомобила, 90 мотоциклета и 10 камиона), а до финала стигат едва 81 (49 автомобила, 25 мотоциклета и 7 камиона). В генералното класиране е въведено разделение по класове, освен това официално е въведен и клас за камиони. Състезанието печелят шведа Фреди Котулински (автомобили), французинът Сирил Невьо (мотоциклети) и алжирецът Атакат (камиони).
Етапи
[редактиране | редактиране на кода]| Етап | Дата | Старт | Финал | Връзка (км) | Специална отсечка (км) | Общо (км) | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| П | 1 януари | Париж |
Оливе |
4 | ||||||
| - | 2 януари | Оливе |
Марсилия |
|||||||
| - | 3-5 януари | Транспорт през Средиземно море: Марсилия - Алжир | ||||||||
| 1 | 6 януари | Алжир |
Ин Салах |
940 | 37 | 957 | ||||
| 2 | 7 януари 8 януари 9 януари |
Ин Салах Регане Бордж-Баджи Моктар |
Регане Бордж-Баджи Моктар  Гао |
0 | 270 630 675 |
1575 | ||||
| - | 10 януари | Почивен ден в Гао | ||||||||
| 3 | 11 януари 12 януари 13 януари 14 януари |
Гао Мопти Нионо Тимбукту |
Мопти Нионо Тимбукту Гао |
595 0 570 424 |
||||||
| 4 | 15 януари | Гао |
 Бобо-Диуласо |
1300 | 0 | 1300 | ||||
| 5 | 16 януари | Бобо-Диуласо |
Колокани |
0 | 120 | 120 | ||||
| - | 17 януари | Почивен ден в Колокани | ||||||||
| 6 | 18 януари 19 януари |
Колокани Ниоро |
Ниоро Кайес |
0 | 280 247 |
527 | ||||
| 7 | 20 януари 21 януари 22 януари 23 януари |
Кайес Бакел Лингюер Лампул |
Бакел Лингюер Лампул Дакар |
168 370 0 0 |
0 0 87 120 |
745 | ||||
Победители по етапи
[редактиране | редактиране на кода]
Крайно класиране
[редактиране | редактиране на кода]
 Автомобили
| ||
|---|---|---|
| Място | Състезател | Марка |
| 1 | Фреди Котулински  Герхард Льофелман |
Фолксваген
|
| 2 | Патрик Занироли Филип Колес |
Фолксваген
|
| 3 | Клод Марьо Бернар Марьо |
Рено
|
| 4 | Жан Раноти Жорж Велс |
Фолксваген
|
| 5 | Кристоф Невьо Бурган |
 Рейндж Роувър
|
| 6 |  Клод Бургани Жан-Пиер Тасио Морис Жиерст |
Рейндж Роувър
|
| 7 | Кристине Бекерс Тиери Жеран Марк Стингълхамбер |
Рейндж Роувър
|
| 8 | Жак Делефортри Пиер Делефортри Прат |
 Тойота
|
| 9 | Роланд Гумперт Едер Алойс |
Фолксваген
|
| 10 | Клод Гермонпре Жан-Клод Раве |
Рейндж Роувър
|
 Мотори
| ||
|---|---|---|
| Място | Състезател | Марка |
| 1 | Сирил Невьо |
Ямаха
|
| 2 | Мишел Мерел |
Ямаха
|
| 3 | Жан-Ноел Пиньо |
Ямаха
|
| 4 | Жан-Пиер Лоре |
Ямаха
|
| 5 | Жан-Клод Мореле - „Фенуил“ |
БМВ
|
| 6 | Филип Васар |
 КТМ
|
| 7 | Ален Паду |
Хонда
|
| 8 | Людовик Луе |
Ямаха
|
| 9 | Ги Албаре |
Ямаха
|
| 10 | Марк Жаньо |
Сузуки
|
 Камиони
| ||
|---|---|---|
| Място | Състезател | Марка |
| 1 | Атауат Букриф Калуа |
СОНАКОМ
|
| 2 | Бернар Хю Даниел Делобел Жилбер Версино |
МАН
|
| 3 | Бузид Даид Мекелеф |
СОНАКОМ
|
| 4 | Мохамед Афане Зергун Хаду |
СОНАКОМ
|
| 5 | Жан-Клод Мари Буле |
Рено
|
| 6 | Жан Фрумхолц Доз |
Рено
|
| 7 | Рене Меже Тиери дьо Солию Жорж Ланде |
Лийленд
|