Рали Дакар 1984
Рали Париж-Алжир-Дакар 1984 | |
Старт | 1 януари 1984 |
---|---|
Град | Париж |
Финал | 20 януари 1984 |
Град | Дакар |
Етапи | 18 |
Дължина общо | 12000 км |
Дължина сп. отсечки | 5882 км |
Държави | Франция, Алжир, Нигер, Горна Волта, Кот д'Ивоар, Сиера Леоне, Гвинея, Сенегал |
Участници коли | 256 |
Участници мотори | 116 |
Участници камиони | 31 |
Победител коли | Рене Меже |
Победител мотори | Гастон Райе |
Победител камиони | Пиер Лальо |
Рали Париж-Алжир-Дакар 1984 в Общомедия |
Рали Париж-Алжир-Дакар 1984[1], по-известно като Рали Париж-Дакар 1984, е шестото издание на Рали Дакар.
Обща информация
[редактиране | редактиране на кода]Стартът е на 1 януари в Париж, а финалът е на 20 януари 1984 г. в сенегалската столица Дакар. Маршрутът минава през Франция, Алжир, Нигер, Горна Волта, Кот д'Ивоар, Сиера Леоне, Гвинея и Сенегал. Участват общо 403 екипа (256 автомобила, 116 мотоциклета и 31 камиона), а до финала стигат 157 (92 автомобила, 53 мотоциклета и 12 камиона). Състезанието печелят французинът Рене Меже (автомобили), белгиецът Гастон Райе (мотоциклети) и французинът Пиер Лальо (камиони). При камионите отново е въведено отделно класиране. В маршрута няма предвиден почивен ден. Погледите отново събира Тиери дьо Монкорже - след Ролс-Ройса през 1981 този път той застава зад волана на прототип с три оси и шест колелета.
Инциденти
[редактиране | редактиране на кода]На територията на Горна Волта автомобилът на Ги Дюпар и Патрик Дестеле се преобръща извън пътя и удря група зрители, при което умира една жена.[2]
Формални проблеми на границата между Нигер и Горна Волта водят до канселирането на деветия етап. Много от състезателите са забавени на границата, докато други си изхитряват, не спират на знаците „Стоп“ и прекосяват границата без да губят ценно време. Тиери Сабен решава, че това не е честно и отменя етапа.
Етапи
[редактиране | редактиране на кода]Етап | Дата | Старт | Финал | Връзка (км) | Специална отсечка (км) | Общо (км) |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 1-3 януари | Париж Венсен Сет Алжир |
Венсен Сет Алжир Ел Голеа |
925 |
0 0 0 0 |
|
2 | 4 януари | Ел Голеа | Ин Салах | 203 | 297 | 500 |
3 | 5 януари | Ин Салах | Таманрасет | 464 | 202 | 666 |
4 | 6 януари | Таманрасет | Иферуан | 350 | 250 | 600 |
5 | 7 януари | Иферуан | Чифра | 0 | 559 | 559 |
6 | 8 януари | Чифра | Дирку | 0 | 238 | 238 |
7 | 9 януари | Дирку | Агадес | 0 | 617 | 617 |
8 | 10 януари | Агадес | Ниамей | 648 | 200 | 848 |
10 | 12 януари | Уагадугу | Буна | 123 | 430 | 553 |
11 | 13 януари | Буна | Ямусукро | 361 | 312 | 673 |
12 | 14 януари | Ямусукро | Туба | 128 | 215 | 343 |
13 | 15 януари | Туба | Кисидугу | 0 | 523 | 523 |
14 | 16 януари | Кисидугу | Фрийтаун | 0 | 581 | 581 |
15 | 17 януари | Фрийтаун | Лабе | 647 | 0 | 647 |
16 | 18 януари | Лабе Кедугу Диалокото |
Кедугу Диалокото Тамбакунда |
0 0 70 |
221 166 0 |
457 |
17 | 19 януари | Тамбакунда | Сали Портудал | 307 | 101 | 408 |
18 | 20 януари | Сали Портудал Чес Мборо |
Чес Мборо Дакар |
0 0 0 |
43 25 100 |
168 |
Победители по етапи
[редактиране | редактиране на кода]Крайно класиране
[редактиране | редактиране на кода]Автомобили | ||
---|---|---|
Място | Състезател | Марка |
1 | Рене Меже Доминик Лемойн |
Порше |
2 | Патрик Занироли Жан да Силва |
Рейндж Роувър |
3 | Андрю Коуън Джоута Сайър |
Мицубиши |
4 | Ги Колсул Ален Лопес |
Опел |
5 | Клод Марьо Бернар Марьо |
Рено |
6 | Джаки Икс Клод Брасьор |
Порше |
7 | Убер Рижал Патрик Фуртик |
Мицубиши |
8 | Марк Лаказ Пиер Буил |
Ситроен |
9 | Жерар Плансон Фредерик Плансон |
Мерцедес |
10 | Пиер Фужерус Анри Браке |
Тойота |
Мотори | ||
---|---|---|
Място | Състезател | Марка |
1 | Гастон Райе | БМВ |
2 | Убер Ориол | БМВ |
3 | Филип Васар | Хонда |
4 | Сирил Невьо | Хонда |
5 | Реймон Лоазо | БМВ |
6 | Жан-Клод Оливие | Ямаха |
7 | Андреа Балестриери | Хонда |
8 | Ален Спира | Хонда |
9 | Серж Баку | Ямаха |
10 | Мишел Жюиле | Хонда |