Ракетни крайцери тип „Бостън“

Ракетни крайцери тип „Бостън“
Boston class cruiser
	Ракетни крайцери тип „Бостън“ Boston class cruiser
	Ракетният крайцер „Канбера“, 1961 г.
Флаг	САЩ; САЩ
Клас и тип	Ракетни крайцери от от типа „Бостън“
Следващ тип	Ракетни крайцери тип „Галвистън“
Предшестващ тип	Няма
Подтипове	Тежки крайцери тип „Балтимор“
Производител	Fore River Shipyard в Куинси (Масачузетс), САЩ.
Планирани	2
Построени	2
В строеж	1941 г. – 1943 г.
В строй	1955 г. – 1970 г.
Утилизирани	2
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	14 704 t (стандартна);; 17 304 t (пълна);
Дължина	205,3 m
Дължина по водолинията	; 202,4 m
Ширина	21,26 m
Газене	8,8 m
Броня	пояс: 152 – 102 mm;; траверси: 152 – 127 mm;; погреби: 76 – 51 mm;; палуба: 65 mm;; барбети: 160 – 152 mm;; кули: 203 – 95 mm;; бойна рубка: 165 mm
Задвижване	4 парни турбини General Electric;; 4 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност	120 000 к.с. (89,5 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	33 възела; (61 km/h)
Далечина на; плаване	10 000 морски мили при 15 възела ход (проектна); 7900 морски мили при 15 възела ход (фактическа);; Запас гориво: 1448 t нефт
Екипаж	1700 души
Радиолокационни; станции (РЛС)	1950: AN/SPS-6;; AN/SPS-8A;; AN/SPS-10;; AN/SPS-12;; AN/SPQ-5;; CXRX; 1960:; AN/SPS-13 („Канбера“);; AN/SPS-29;; AN/SPQ-5;; AN/SPG-35;; AN/URN-3 TACAN
Кръстени в чест на	градове в САЩ
Въоръжение
Артилерия	CA-69:; 3x3 203 mm;; CAG-1:; 2x3 203 mm;
Зенитна артилерия	CA-69:; 6x2 127 mm;; CAG-1:; 5x2 127 mm; 6x2 76 mm
Ракетно; въоръжение	2x2 ПУ за ЗРК „Териер“
	Ракетни крайцери тип „Бостън“ в Общомедия

Бостън (на английски: Boston class cruisers) са два преоборудвани със зенитно-ракетен комплекс „Териер“ тежки крайцера от типа „Балтимор“ на ВМС на САЩ. Корабите от този тип стават първите в света ракетни крайцери.

История на проекта

C появата, след края на Втората световна война, на новите средства за поразяване на корабите (скоростни реактивни самолети и крилати ракети) възниква необходимост от разработването на корабно зенитно ракетно оръжие. Стволната зенитна артилерия не може вече уверено да се справя със скоростните реактивни машини, чиято скорост вече се приближава до скоростта на звука.

След отказа от морално остарелият ЗРК Lark, разработван от 1944 г., ВМФ на САЩ в рамките на програмата „Bumblebee“, разработва редица нови видове управляемо зенитно оръжие, пръв от които става ЗРК със среден радиус на действие RIM-2 Terrier.

Макар че инженерите считат, че за базирането на ракетите са нужни специализирани кораби, ВМФ на САЩ решава първоначално да се ограничи с преустройството на вече налични единици. Причината за това е основно икономическа, флотът на САЩ след войната е най-големият и най-силният в света, и Конгресът отказва да финансира построяването на нови големи единици, като в същото време болшинството от наличните са спуснати от стапелите съвсем наскоро. В резултат на това, е решено да се използват за преправяне наличните в добро техническо състояние многобройни тежки крайцери от типа „Балтимор“, много от които са поставени в резерва веднага след войната.^[2]

Модернизация

Първите кораби, на които са поставени ЗРК „Териер“, са тежките крайцери от типа „Балтимор“ – CA-69^{[~ 1]} „Бостън“ и CA-70 „Канбера“. След преоборудването те получават номерата CAG-1 и CAG-2 и стават първите в света ракетни крайцери.

И двата кораба са извадени от резерва и поставени за модернизация през 1952 г. Първоначалният проект предвижда пълна промяна на корабите с демонтаж на цялата артилерия на главния калибър, но с цел снижаване на техническия риск е решено да се ограничат със замяната само на кърмовото въоръжение.

В хода на модернизацията кърмовата кула на 203 mm оръдия, включая бронираните барбети, а също сдвоената кърмова 127 mm/38 артустановка са демонтирани. На тяхно място инженерите от ВМФ на САЩ монтират две двурелсови пускови установки Mk-4 за ЗРК „Териер“.

Пред пусковите установки, на надстройката на кораба, са монтирани на конични тръбни опори два радара за насочване на ракетите. На CAG-1 това са Mark 25 Mod 7, на CAG-2 вместо тях стоят по-новите SPQ-5. Насочването на ракетите се основава на принципа „оседлан лъч“, т.е. ракетата се движи към разчетната точка на прихващане по линия, описвана от въртящ се тесен лъч на радара. В резултат на това, крайцерът може едновременно да обстрелва не повече от две цели. Монтажът на двете пускови установки е обусловен главно с желанието да се повиши скорострелността (всяка установка се презарежда за 30 секунди, поставянето на две позволява да се намали промеждутъка между залповете до 15 секунди), и да се подсигури възможност да се стреля с двуракетни залпове.

На решетчестата фокмачта е поставен радарът за наблюдение AN/SPS-8, а на новата монолитна гротмачта – радарът за целеуказание CXRX в полусферичен калпак. За времето на кариерата, радарното оборудване на двата кораба нееднократно е преустройвано.

Носовата част на корабите с нейните 203-милиметрови и 127 mm/38 артустановки остава практически неизменна. Само са проведени такива работи, които са необходими за разполагането на електронното оборудване на зенитно-ракетния комплекс.

Като допълнително въоръжение на корабите са монтирани допълнително 6 сдвоени 76 mm/50 зенитни автоматични оръдия.

Представители на проекта

Име	Номер на борда	Корабостроителница	Поръчан	Заложен	Спуснат	В строй	Изваден от флота
Boston	CA-69 CAG-1 CA-69	Bethlehem Steel, Quincy N.Y. Shipbuilding, Camden	01.07.1940 04.12.1951	30.06.1941	26.08.1942	30.06.1943 01.11.1955 05.1968	12.03.1946 05.05.1970
Canberra	CA-70 CAG-2 CA-70	Bethlehem Steel, Quincy N.Y. Shipbuilding, Camden	01.07.1940 28 януари 1952	03.09.1941	19.04.1943	14.10.1943 01.06.1956 01.05.1968	07.03.1947 02.02.1970

Первата част за всеки кораб са данни от живота му като тежък крайцер.

Втората част след преоборудването в ракетен крайцер.

Третата част – рекласификация в тежък крайцер. Рекласификацията не е съпроводена с модернизация и изваждането на кораба от състава на флота.

История на службата

Двата кораба влизат в строй в периода 1955 – 1956 г. Първоначално те основно се разглеждат като експериментални единици. „Бостън“ провежда по-голямата част от своята кариера в състава на Средиземноморския Флот. „Канбера“ извършва през 1960 г. околосветско плаване с цел демонстрация на техническите възможности на ВМФ на САЩ на широката публика в съюзните им страни.

Двата кораба участват във Виетнамската Война. Поради това, че техните зенитни комплекси вече се смятат за стари, корабите основно са привличани към задачи за артилерийска поддръжка на войските със своите 203-милиметрови и 127/38 mm артустановки. През май 1968 г. и двата кораба са переименувани от CAG обратно на CA, т.е. тежки крайцери (макар тяхното зенитно въоръжение да не е демонтирано). Двата са извадени в резерва през 1970 г., и отписани от флота за скрап към 1978 г.

Коментари

↑ Буквите показват принадлежността към определен класː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници

↑ Тук и нататък тактико-техническите характеристики са по книгата James Charles Fahey. The ships and aircraft of the United States fleet, 1958. 7th ed. Naval Institute Press, 1980. ISBN 0870216465, 9780870216466. с. 71.
↑ Целия материал в дадения раздел, освен абзаците, където източникът е специално указан е взет от книгата Philip Sims, Michael Bosworth, Chris Cable, Howard Fireman. Historical Review of Cruiser Characteristics, Roles and Missions. SFAC Report Number 9030-04-C1. Archieve and Collections Society, 2005.

Литература

Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
MARK STILLE. US HEAVY CRUISERS 1943 – 75. Oxford, Osprey Publishing Ltd., 2014. ISBN 978-1-78200-632-9. с. 48.
Norman Friedman. U.S. Cruisers: An Illustrated History. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1984, 496 с. ISBN 0-87021-715-1.
Каторин Ю. Ф. Крейсеры. СПб., Галея-Принт, 2008, 172 с. ISBN 978-5-8172-0134-5.

Външни препратки

BALTIMORE heavy cruisers (1943 – 1946) ((en))
hazegray.org ((en))
US Naval Historical Center ((en))
Тяжёлые крейсера типа „Балтимор“ ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Ракетни крайцери тип „Бостън“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ракетные крейсера типа „Бостон““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[3] Буквите показват принадлежността към определен класː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

[1] Тук и нататък тактико-техническите характеристики са по книгата James Charles Fahey. The ships and aircraft of the United States fleet, 1958. 7th ed. Naval Institute Press, 1980. ISBN 0870216465, 9780870216466. с. 71.

[Stille-Carriers-2] Целия материал в дадения раздел, освен абзаците, където източникът е специално указан е взет от книгата Philip Sims, Michael Bosworth, Chris Cable, Howard Fireman. Historical Review of Cruiser Characteristics, Roles and Missions. SFAC Report Number 9030-04-C1. Archieve and Collections Society, 2005.

[1]

[2]

[~ 1]