Радишани
Тази статия е за селото в Скопско, Северна Македония. За бившето село в Драмско, Гърция вижте Радишани (Драмско).
| Радишани Радишани | |
| — село — | |
 Поглед на дял от Радишани от запад | |
  Радишани  Радишани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Бутел |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 361 m |
| Население | 9123 души (2002) |
| Пощенски код | 1010 |
| МПС код | SK |
| Радишани в Общомедия | |
Радѝшани (на македонска литературна норма: Радишани) е село в община Бутел на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Църногория, северно от столицата Скопие в подножието на планината Скопска Църна гора. През центъра на Радишани минава река Серава. Селото е на практика квартал на Скопие.
История
[редактиране | редактиране на кода]Съседните църкви в северния край на селото „Свети Никола“ и „Свети Георги“ са от XVI век.[1] В края на XIX Радишани е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Радишани живеят 140 българи християни и 50 арнаути мохамедани.[2]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радишани има 120 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Радишани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Радишане (Radišane) като село с неясен етнически състав.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Радишани като смесено българо-албанско село.[6]
| Националност | Преброяване 1994 | Преброяване 2002[7] |
|---|---|---|
| македонци | 6680 | 8084 |
| албанци | 129 | 200 |
| турци | 25 | 35 |
| роми | 114 | 160 |
| власи | 50 | 52 |
| сърби | 360 | 363 |
| бошняци | 0 | 49 |
| други | 221 | 180 |
| всичко | 7579 | 9123 |
Радишани днес
[редактиране | редактиране на кода]
Радишани има основно училище „Ацо Шопов“ и детска градина. На главната улица е разположена църквата „Свети Наум“, в която са погребани архиепископите на Македонската православна църква Гаврил и Михаил.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црковната традиција во Скопје и Скопско от IV век до денес (2- дел) // Премин Портал. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 октомври 2007
- ↑ Св. Наум Охридски чудотворец во Радишани се уште во изградба
| |||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
