Горно Лисиче
| Горно Лисиче Горно Лисиче | |
| — квартал — | |
 Поглед на дял от селото | |
  Горно Лисиче  Горно Лисиче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Аеродрум |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 234 m |
| Население | 18 233 души (2002) |
| Пощенски код | 1000 Skopje |
| МПС код | SK |
| Горно Лисиче в Общомедия | |
Горно Лисиче (на македонска литературна норма: Горно Лисиче) е бивше село в Северна Македония, днес квартал на столицата Скопие, част от община Аеродрум.
География
[редактиране | редактиране на кода]Горно Лисиче е разположено в Скопската котловина в крайната източна част на града, на десния бряг на Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Горно Лисиче е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов към 1900 година в Горно Лесиче живеят 330 българи християни.[1]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Горно Лисиче има 368 българи екзархисти и работи българско училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Горно и Долно Лисиче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в Горно Лисичие е създадена колония, заселена с колонисти от цялата страна.[4]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горна Лисица (Grn. Lisica) като село с неясен етнически състав.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно Лисиче като българско село.[6]
В 1975 година е възобновена църквата „Св. св. Петър и Павел“.[7]
Според преброяването от 2002 година Горно Лисиче има 18 233 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 16 408 |
| албанци | 721 |
| турци | 93 |
| роми | 357 |
| власи | 98 |
| сърби | 405 |
| бошняци | 20 |
| други | 121 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горно Лисиче
Найдо Георгиевски (р. 1942), поет от Северна Македония
Радко Кръстев (? - 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска, родом от Горно или Долно Лисиче[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 26. Посетен на 30 януари 2014 г.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Малковски, Ѓорѓи, уредник. Горно Лисиче - Скопско. Скопје, Црковен одбор на Црквата „Св. Апостоли Петар и Павле“ - Горно Лисиче, 2002. с. 117-118. (на македонска литературна норма)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.
| ||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
