Радивой Каранов

Радивой Каранов
	Радивой Каранов
български анархист
Роден	21 януари 1890 г. Кюстендил, Княжество България
Починал	7 май 1925 г. (35 г.) Кюстендил, Царство България
Учил в	Софийски университет
Награди	Военен орден „За храброст“

Радивой (Рачо) Ефремов Каранов е български учител, анархокомунист.^[1]

Биография

Каранов е роден в 1890 година в град Кюстендил, България, в семейството на видния фолклорист от Кратово Ефрем Каранов (1852 – 1927). Завършва III мъжка гимнзия в София, където става анархокомунист. В 1907 година, като студент по славянска филология в Софийския университет, е начело на студентска манифестация и хвърля череп в градината на Двореца, заради което е осъден условно. Каранов е един от организаторите на освиркването на княз Фердинанд в 1907 година, вследствие на което възниква Университетската криза. В знак на протест Каранов участва във взривяването на новостроящия се дворец в Кюстендил. Фердинанд се отказва от сградата и тя става училище. Каранов е осъден на 5 години затвор, но поради избухването на Балканската война е амнистиран.^[1]

В 1914 година е стажант-учител във Видин. След това е затворен в Софийския затвор, а в 1916 година е мобилизиран и участва в Първата световна война.^[1] За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „За храброст“, IV степен.^[2]

След войната става учител в Радомир, а в 1919 година – в Кюстендил. Заради убежденията му обаче е лишен завинаги от учителски права.^[1]

Каранов владее много добре немски и руски и пише в „Работническа мисъл“, „Свободно общество“ и „Пламък“, на които сътрудничи и брат му Цветан Каранов. В 1923 година, по време на Септемврийското въстание, отново е затворен в Софийския затвор. В 1924 година се установява в София и работи в „А. Б. В.“ на Йосиф Хербст. Приятел е с Гео Милев, Антон Страшимиров и Николай Хрелков. Търсен от полицията, се укрива в Кюстендил.^[1]

След Атентата в църквата „Света Неделя“, по време на така наречените Априлски събития, е арестуван и е убит в Дирекцията на полицията на 7 май 1925 година.^[1]

Родословие

Цветко
Стоянов

Елена

Перса Протич

Иван Каранов
(1851 – 1928)

Ефрем Каранов
(1852 – 1927)

Ана Златкова

Страшимир Каранов
(1881 – след 1947)

Любен Каранов

Владислав Каранов
(1877 – 1965)

Цветан Каранов
(1910 – ?)

Недка Каранова
(1885 – 1960)

Спиро Карамфилов
(1887 – 1934)

Радивой Каранов
(1890 – 1925)

Иван Каранов

Тихомир Каранов
(1916 – ?)

Ефрем Каранфилов
(1915 – 1998)

Лада Галина
(1934 – 2015)

Страшимир Каранов
(1954 – 2021)

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 286.
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 120-121

[Кюстендил_286-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 286.

[2] ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 120-121

[1]

[2]