Ефрем Каранфилов

Ефрем Каранфилов
Роден	27 октомври 1915 г. Кюстендил, Царство България
Починал	23 март 1998 г. София, България
Професия	писател, критик
Националност	България
Жанр	статия, есе, пътепис
Награди	Димитровска награда (1972)
Съпруга	Лада Галина

Гробът на Каранфилов на Централните софийски гробища

Ефрем Спиридонов Каранфилов е български литературен критик и есеист, учен, академик на БАН.

Биография

Ефрем Каранфилов е роден на 27 ноември 1915 година в град Кюстендил. Баща му е от костурското село Кърчища. По майка е внук е на фолклориста Ефрем Каранов и съпруг на писателката Лада Галина. Роден е с фамилия Карамфилов, но използва Каранфилов в чест на дядо си.

Основно и гимназиално образование получава в родния си град. Завършва Военното училище през 1937 г. Службата си започва като взводен командир в тринадесети пехотен рилски полк. От 1940 г. е на служба в Школата за запасни офицери. След 9 септември 1944 г. става началник-щаб на народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“, а по-късно е началник на нейната бойна школа. Завръща се от Втората световна война като капитан. По-късно завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1947). След това изкарва стаж във военната прокуратура. След това отново служи в Школата за запасни офицери. Уволнява се през 1956 г. с чин полковник. Сътрудничи на списанията „Българска реч“, „Трезвеност“, „Светлоструй“, „Дунавска искра“ и др. От 1938 г. е редовен сътрудник на списание „Философски преглед“. Автор на повече от 600 литературно-критически статии, студии, есета, публицистични материали, пътеписи и др.

Кариерата му на офицер преди 9 септември 1944 г. е причина за неговата „предпазливост“, а според други – кариеристично поведение през епохата на социализма. По думите на писателя Георги Марков „цялата негова кариера, и на мнозина други негови колеги, произтича изключително от борбата им да примирят явно непримирими сили – партията и патриотизма“.

В края на 50-те години работи като редактор в списание „Пламък“.

През 1961 г. постъпва като научен сътрудник в Института за литература на БАН. През 1967 г. вече е професор там. Между 1972 и 1974 г. е зам.-директор на Единния център за език и литература към БАН. Успоредно с това работи и в системата на Съюза на българските писатели: директор е на издателство „Български писател“ (1966 – 1968), зам.-председател е на СБП (1968 – 1970), секретар е на СБП (1972), главен редактор е на списание „Пламък“ (1970 – 1972), главен редактор е на в. „Литературен фронт“ (1973 – 1980).

В БАН става последователно член-кореспондент (1979) и академик (1989). Директор е на Института за литература при БАН (1982 – 1989).

Умира на 23 март 1998 г.

Творчество

Посвещава се на изследване на значимите литературни герои в световната и българската литература, както и на самовъзприятието на българите в творбите на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Симеон Радев.

Като литературен критик има свое разбиране за задачите и целите на критиката, което развива в свои статии.

Признание

В епохата на социализма е носител на една Димитровска награда (1972), на пет награди на СБП за най-добра книга на годината, на две първи награди на Министерството на народната отбрана, на наградата „Елин Пелин“.

Заслужил деятел на културата (1970). Народен деятел на културата (1974). Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1995 г.

Улици на негово име има в София, в индустриална зона „Модерно предградие“, и в Кюстендил.

Родословие

Цветко Стоянов

Елена

Перса Протич

Иван Каранов (1851 – 1928)

Ефрем Каранов (1852 – 1927)

Ана Златкова

Страшимир Каранов (1881 – след 1947)

Любен Каранов

Владислав Каранов (1877 – 1965)

Цветан Каранов (1910 – ?)

Недка Каранова (1885 – 1960)

Спиро Карамфилов (1887 – 1934)

Радивой Каранов (1890 – 1925)

Иван Каранов

Тихомир Каранов (1916 – ?)

Ефрем Каранфилов (1915 – 1998)

Лада Галина (1934 – 2015)

Страшимир Каранов (1954 – 2021)

Библиография

• За свободата. Очерк. 1955
• Войникът в строя и в литературата. Статии. 1956
• Поезия в прозата. Очерци. 1957
• Андрей Гуляшки. Очерк. 1958
• Езиковият шаблон в литературата. Студия. 1959
• Сенки от миналото. Есета. 1960 (2 изд. 1963)
• Герои и характери. Есета.
  • Част I. Мечтатели. 1962.
  • Част II. Раждането на подвига. 1964.
  • Част III. Творци. 1967.
• Съвременност и майсторство. Студии. 1963.
• Български поети. Литературно-критически портрети. 1965.
• Литературно-критически статии. Избрано. 1965.
• Под пагона – човекът. Статии. 1966.
• Българи. Ч. I-IIІ. 1968, 1971, 1975.
• Съвременност и белетристика. Статии. 1969.
• В служба на родината. 1971.
• Минало и съвременност. Есета. 1972.
• Творецът и патриотът. Георги Димитров пред Лайпцигския съд. Очерк. 1973.
• Съвременност и литературни жанрове. Статии. 1973.
• Владимир Димитров-Майстора. 1973.
• Избрано. т. І-ІІ. 1975.
• Най-българското време. Книга за „Записките“. 1976.
• Корените и колелата. 1977.
• Сенки от миналото. 1978.
• Писатели и мемоаристи. 1980.
• Книга за народната съдба. 1983.
• Трибуни и поети. Очерци. 1983.
• Избрани произведения в три тома. 1985.
• Заради живота. Как умират героите на българските писатели. 1987.
• Следи по изминатия път. Фрагменти. 1989.
• Моят Иисус. 1992.
• Избрано. 1999.

Източници

• Попиванов, Иван. „Ефрем Каранфилов“. – Литературна мисъл, год. 23, 1979, кн. 7
• Цанков, Георги. „Ефрем Каранфилов“. – Литературна мисъл, год. 30, 1986, кн. 6
• Речник на българската литература. 1977 г.
• Елдъров, Светлозар, „Първите седем години: творческият дебют на Ефрем Каранфилов“. в: Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010, с.309-320.

Външни препратки

• От и за Ефрем Каранфилов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Научна литература, свързана с Ефрем Каранфилов, в Google Наука
• Биография от „Литературен свят“
• Произведения на Ефрем Карамфилов в Моята библиотека
• Статии на Ефрем Карамфилов в сп. „Литературна мисъл“
• Снимки на Ефрем Каранфилов на сайта на Кеворк Кеворкян
• Людмила Григорова, „85 г. от рождението на писателя Ефрем Каранфилов“, сайт на Института за литература към БАН
• Любен Генов, „Точиларското колело на партокрацията“, в. „Новинар“, 29 май 2015
• Йордан Ефтимов, „Ефрем Каранфилов – българският Лабрюйер“, в. „Труд“, 10 ноември 2015