Направо към съдържанието

Владислав Каранов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владислав Каранов
български педагог и общественик
Роден
Починал
1965 г. (87 г.)

Учил вСофийски университет

Владислав Иванов Каранов е български учител, книжовник, общественик и деец на македонската емиграция в Кюстендил.[1]

Каранов е роден в 1877 година в град Кратово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на видния общественик Иван Каранов (1851 – 1928). Завършва философска пропедевтика в Софийския университет, след което специализира в Одеса, Русия. Дълги години е гимназиален учител по педагогика и етика в Кюстендил, Казанлък и София. В 1919 – 1920 година е основен училищен инспектор в Кюстендил. В 1922 – 1924 година е директор на Девическата гимназия, а след сливането ѝ с мъжката е учител в Смесената гимназия в града. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година става член на Просветния съюз и на Учебния съвет при Министерството на народната просвета.[1]

Каранов участва активно в живота и революционните дела на македонската емиграция в Кюстендил. На няколко пъти е председател на Кюстендилското македоно-одринско дружество (1900 – 1912).[1]

Умира в 1965 година.[1]

„Помагало на учителя“

Каранов е автор на десетки статии по педагогически въпроси, както и на педагогически съчинения и учебници:

  • „Домашното възпитание. Книжка за родители и ученици“ (1915);
  • „Помагало на учителя. Ръководство за държавния изпит на първоначалните учители. За учениците от педагогическите училища и учителските институти“ (1921);
  • „Психология. Ръководство за ученици от гимназиите и за самообразование“ (1926);
  • „За българската учаща се младеж“ (1929).[1]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко
Стоянов
 
Елена
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Перса Протич
 
Иван Каранов
(1851 – 1928)
 
Ефрем Каранов
(1852 – 1927)
 
Ана Златкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страшимир Каранов
(1881 – след 1947)
 
Любен Каранов
 
Владислав Каранов
(1877 – 1965)
 
Цветан Каранов
(1910 – ?)
 
Недка Каранова
(1885 – 1960)
 
Спиро Карамфилов
(1887 – 1934)
 
Радивой Каранов
(1890 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Каранов
 
 
 
 
 
Тихомир Каранов
(1916 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
Ефрем Каранфилов
(1915 – 1998)
 
Лада Галина
(1934 – 2015)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страшимир Каранов
(1954 – 2021)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 285.