Пламък (1924 – 1925)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пламък.
„Пламък“ | |
![]() Брой септември - октомври 1924 година с поемата „Септември“ | |
Информация | |
---|---|
Носител | хартиен |
Основаване | 1924 година |
Първи брой | януари 1924 година |
Последен брой Номер | януари 1925 година 11 |
Периодичност | месечно |
Формат | 8° |
Държава | ![]() |
Език | български |
Сайт | bgmodernism.com/Plamuk |
Главен редактор | Гео Милев |
„Пламък“ е българско списание за изкуство и култура.
История
[редактиране | редактиране на кода]Списанието е създадено през януари 1924 г. от Гео Милев. В изданието участват още Христо Ясенов, Николай Хрелков, Ламар. Целта е „Пламък“ да бъде предимно критическо издание, „барометър на културния живот“, както и да представя нова българска и европейска литература. Редовни автори са Димо Хаджилиев, Георги Василев, Марко Марчевски, Николай Райнов, Емануил Попдимитров, Матвей Босяка, Марко Бунин. Идеологията на „Пламък“ непосредствено свързва изкуството с политическата и социална действителност, проблематизира се същността на изкуството като цяло и каква трябва да е новата поезия. Общо са издадени 11 броя, като два от тях са двойни поради забавяне в печатниците.[1]
През януари 1925 г. списанието е забранено, като броевете №6 и 7 – 8 са конфискувани заради поемата на Гео Милев „Септември“.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]За наследник на списанието се представя издание на Съюза на българските писатели, започнало да излиза през 1957 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Статии от списание „Пламък“ в Моята библиотека
- Пълното течение на списание „Пламък“ на сайта bgmodernism.com
- „Пламък“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН