Направо към съдържанието

Раджа Наинголан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Раджа Наинголан
Лична информация
ПрякорНинджата[1]
Роден4 май 1988 г. (36 г.)
Ръст176 cm
Постполузащитник
Юношески отбори
2000 – 2005
2005 – 2007		 Жерминал Беершот
Пиаченца
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2006 – 2010
2010
2010 – 2014
2014
2014 – 2018
2018 – 2021
2019 – 2020
2021
2021 – 2022
2023
2023 – 2024		 Пиаченца
Каляри *
Каляри
Рома *
Рома
Интер
Каляри *
Каляри *
Антверп
СПАЛ
Бхаянгкара Соло		71
7
131
17
138
33
26
22
44
10
10		(4)
(0)
(7)
(2)
(26)
(6)
(6)
(1)
(3)
(1)
(1)
Национален отбор²
2004
2007
2008 – 2009
2007 – 2010
2009 – 2018		 Белгия до 16 г.
Белгия до 19 г.
Белгия до 20 г.
Белгия до 21 г.
Белгия		1
2
2
13
30		(0)
(0)
(0)
(1)
(6)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 26 декември 2023.
2. Информацията е актуална към 23 май 2018.
* Играе под наем в посочения отбор.
Раджа Наинголан в Общомедия

Раджа Наинголан (на фламандски: Radja Nainggolan), роден на 4 май 1988 г., е белгийски професионален футболист, полузащитник.

Клубна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Пиаченца

[редактиране | редактиране на кода]

Започва да тренира футбол в Жерминал Беершот на 5-годишна възраст[2], но когато е 17-годишен е привлечен от италианския Пиаченца.[3] Въпреки младостта си, той бързо успява да се утвърди като титуляр в Серия Б. През сезон 2008/09 изиграва 38 мача, в които помага на отбора си да завърши на 10-о място.

Каляри

[редактиране | редактиране на кода]

На 27 януари 2010 г. преминава под наем с опция за постоянно закупуване в елитния Каляри.[4] Прави дебюта си на 27 февруари в мач срещу Интер, загубен с 0:3.[5] След края на сезона, Каляри го закупува за постоянно.[6] Там той е твърд титуляр през всичките си години в отбора.

На 7 януари 2014 г. преминава под наем в отбора на Рома, отново с опция за постоянно закупуване.[7][8]

Рома

[редактиране | редактиране на кода]

Наинголан прави дебюта си за Рома на 9 януари 2014 г., при победата с 1:0 срещу Сампдория за Купата на Италия.[9] На 22 февруари отбелязва първия си гол за Рома, при победа с 1:0 срещу Болоня.[10] Вторият му гол за Рома, отбелязан срещу Фиорентина, осигурява класирането на отбора за груповата фаза на Шампионската лига.[11]

Наинголан сключва постоянен трансфер с Рома през 2014 г. за 9 млн. евро.[12] На 6 юли следващата година, той подновява договора си до юни 2020 г., като го удължава с още една година през следващото лято.[13][14][15]

Интер

[редактиране | редактиране на кода]

На 26 юни 2018 г., след седмици на преговори, Интер потвърждава подписването на Наинголан в официалния си акаунт в Twitter. Той ще играе за „нерадзурите“ до 30 юни 2022 г.[16] Сумата по трансфера е 38 милиона евро (24 милиона + Николо Дзаниоло и Давиде Сантон)

Той отбелязва в дебюта си на 1 септември, като помага на гостите да победят Болоня с 3:0, и малко повече от месец по-късно отбелязва изравнителния гол при победа с 2:1 срещу ПСВ Айндховен в груповата фаза на Шампионската лига, за да стане първият в историята белгиец, който отбелязва за клуба в турнира.

През август 2019 г. Наинголан се завръща в Каляри под наем за цял сезон. Той е обявен за най-добър играч за ноември, с два гола от далечни разстояния и три асистенции в три мача, за да помогне на своя отбор да достигне четвърто място.

Наинголан се завръща на Сардиния Арена на 31 декември 2020 г., отново под наем.

Антверп

[редактиране | редактиране на кода]

На 10 август 2021 г. Интер Милано обявява, че договорът на Наинголан с клуба е прекратен по взаимно съгласие. Четири дни по-късно, 33-годишният футболист подписва двугодишен договор с Антверп. Той дебютира в Първа дивизия на страната си на 22 септември, започвайки при домакинската победа с 4:2 срещу Генк. Първият му гол е в мач като гост на съседите Беершот на 5 декември и той посвещава гола на покойната си майка, чиято чест е обидена от местните фенове.

На 17 октомври 2022 г. Наинголан е отстранен за неопределено време от Антверп, след като е арестуван за шофиране с изтекла шофьорска книжка и по-късно пушене на електронна цигара на резервната скамейка преди загубата с 0:3 от Стандарт Лиеж. През декември той напуска по взаимно съгласие.

СПАЛ

[редактиране | редактиране на кода]

След седмици на спекулации, на 30 януари 2023 г. Наинголан официално се присъединява към италианския второразряден клуб СПАЛ 2013, трениран от бившия си съотборник и приятел в Рома Даниеле Де Роси, със свободен трансфер, подписвайки петмесечен договор с опция за още един сезон в случай на промоция. Не само, че това не е постигнато, но и СПАЛ изпада от Серия Б.

Бхаянгкара

[редактиране | редактиране на кода]

В края на ноември 2023 г. Наинголан се съгласява на сделка с Бхаянгкара, който се опитва да избегне изпадане от местната Лига 1. Той е с договор за остатъка от сезона и е съобщено, че печели 1 милиард IDR на месец с бонус от 416 милиона IDR на мач; на първата си пресконференция той признава, че не е знаел за Индонезийската лига, но ще "даде най-доброто от себе си, за да може Бхаянгкара да остане в Лига 1."

След като не успява да се появи в предишния мач срещу ПСМ Макасар, Наинголан дебютира като резерва на 17 декември при победа с 3:0 над Персита Тангеранг, първата за неговия отбор от 17 мача в лигата. Той отбелязва първия си гол на 16 март 2024 г. при домакинска загуба с 2:3 от Дева Юнайтед.

Национален отбор

[редактиране | редактиране на кода]
Наинголан с Белгия през 2009 г.

Раджа Наинголан прави дебюта си мъжкия национален отбор на 29 май 2009, в мач срещу Чили, част от Кирин Къп.[17] Първия си гол за националния отбор отбелязва на 5 март 2014 г., в мач срещу Кот д'Ивоар.

Попада в разширения списък на Белгия за Световното първенство през 2014 г., но не и в окончателния състав.[18][19]

В квалификациите за Европейското първенство през 2016 обаче, Наинголан е твърд титуляр[20], отбелязвайки голове срещу Босна и Херцеговина [21] и Андора, помагайки на отбора да се класира на Европейско първенство за пръв път след 16 години.[22] Той играе на Евро 2016.[23] Първият му мач там е срещу Италия, загубен с 0:2, а Наинголан играе 62 минути.[24] На четвъртфиналите с Уелс, той вкарва гол от 25 метра, но Белгия губи с 1:3.[25]

На 26 август 2017 г. след като не е повикан за квалификациите за Мондиал 2018, Наинголан се отказва от националния отбор.[26][27] Все пак, той е повикан за контролите с Мексико и Япония[28] през ноември, но ги пропуска заради контузия.[29]

На 21 май 2018 г. обявява оттеглянето си от националния отбор, след като не е включен в състава за Мондиал 2018 в Русия.[30]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Наинголан е роден в Антверпен. Майката на Наинголан е белгийка, а бащата е от Индонезия.[31] Бащата напуска семейството когато Наинголан е само на 1 година.[32] Има близначка сестра – Риана[33][34], която също се занимава с футбол, и е част от Женския национален отбор на Белгия. Интересно може би е, че тя е протестантка, а той е католик.

Майката на Наинголан умира през 2010 г.[35], като след нейната смърт Наинголан татуира 2 крила на гърба си – едното с датата ѝ на раждане, а другото – с датата на смъртта.

Наинголан говори свободно холандски, английски, италиански и майчиният му език френски.[36][37] Той е пушач по време на кариерата си.[38]

Успехи

[редактиране | редактиране на кода]

Интер

Антверп

Индивидуални

  • Отбор на годината в Серия А: 2014/15,[41] 2015/16,[42] 2016/17,[43] 2017/18[44]
  • Играч на месеца в Серия А: ноември 2019[45]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ora il Belgio rivuole il suo Ninja Nainggolan convocato in nazionale // 5 ноември 2011. Посетен на 27 февруари 2017. (на италиански)
  2. ↑ Anversa, a casa di Nainggolan // La Roma 24, 14 февруари 2014. Посетен на 27 февруари 2017. (на италиански)
  3. ↑ «Ho sbagliato un gol fatto col Palermo ci riproverò» // 5 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 27 февруари 2017. (на италиански)
  4. ↑ Nainggolan: „Vengo per migliorare“ – „La Serie A è un sogno“ // Cagliari Calcio, 27 януари 2010. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 25 юни 2015. (на италиански)
  5. ↑ Internazionale 3 – 0 Cagliari // ESPN Soccernet, 7 февруари 2010. Посетен на 17 януари 2012.[неработеща препратка]
  6. ↑ Ufficiale: Il Cagliari esercita il diritto di riscatto per Nainggolan // Tutto Mercato Web, 21 юни 2010. Посетен на 1 юни 2017. (на италиански)
  7. ↑ Radja Nainggolan (PDF) // A.S. Roma, 7 януари 2014. Посетен на 7 януари 2014. (на италиански)
  8. ↑ Nainggolan coming to Roma // UEFA, 7 януари 2014. Посетен на 31 януари 2014.
  9. ↑ Coppa Italia, Roma-Sampdoria 1 – 0, decide Torosidis: c'è la Juventus nei quarti // La Gazzetta dello Sport, 9 януари 2014. Посетен на 13 февруари 2014. (на италиански)
  10. ↑ Nainggolan's first Roma goal sinks Bologna // Reuters, 22 февруари 2014. Архивиран от оригинала на 2014-05-05. Посетен на 22 април 2014.
  11. ↑ World Cup watch: Lionel Messi, Radamel Falcao & Carlos Tevez // BBC Sport, 21 април 2014. Посетен на 22 април 2014.
  12. ↑ Operazioni di mercato – Radja Nainggolan // A.S. Roma, 24 юни 2015. Посетен на 25 юни 2015. (на италиански)
  13. ↑ Nainggolan: ‘Staying at Roma’ // Football Italia, 6 юли 2016. Посетен на 6 юли 2016.
  14. ↑ Chelsea target Radja Nainggolan staying at Roma // Sky Sports, 6 юли 2016. Посетен на 7 юли 2016.
  15. ↑ Nainggolan signs new long-term contract // A.S. Roma, 27 юли 2017. Посетен на 1 август 2017.
  16. ↑ Radja Nainggolan joins Inter // www.fcinternews.it. Fcinternews.
  17. ↑ Kirin Cup: De Laet, Kitoko et Nainggolan aussi // DH, 27 май 2009. Посетен на 17 януари 2012. (на френски)
  18. ↑ World Cup squad announcement – Belgium // Twitter, 13 май 2014. Посетен на 13 май 2014.
  19. ↑ Januzaj makes Belgium provisional World Cup squad // Goal, 13 май 2014. Посетен на 4 юни 2014.
  20. ↑ Nainggolan, Januzaj, Batshuayi and other tricky questions for Wilmots // Belgo Foot, 19 март 2015. Посетен на 15 октомври 2015.
  21. ↑ Belgium make point at Bosnia and Herzegovina // UEFA, 13 октомври 2014. Посетен на 15 октомври 2015.
  22. ↑ Belgium stroll past Andorra to qualify // UEFA, 10 октомври 2015. Посетен на 15 октомври 2015.
  23. ↑ Marc Wilmots unveils Belgium squad for Euro 2016 // Sky Sports, 31 май 2016. Посетен на 13 юни 2016.
  24. ↑ Impressive Italy leave Belgium floored // UEFA, 13 юни 2016. Посетен на 13 юни 2016.
  25. ↑ Wales shock Belgium to reach semifinals at Euro 2016 // ESPN FC, 1 юли 2016. Посетен на 1 юли 2016.
  26. ↑ Nainggolan: 'I quit Belgium!' // Football Italia, 26 август 2017. Посетен на 1 октомври 2017.
  27. ↑ Chiara Zucchelli. Nainggolan lascia il Belgio con polemica: „Ora solo la Roma“ // 26 август 2017. Посетен на 1 октомври 2017. (на италиански)
  28. ↑ Belgium call up Adnan Januzaj, Radja Nainggolan for Mexico, Japan games // ESPN FC, 3 ноември 2017. Посетен на 14 ноември 2017.
  29. ↑ Official: Nainggolan out of Belgium squad // Football Italia, 10 ноември 2017. Посетен на 14 ноември 2017.
  30. ↑ Radja Nainggolan left out of Belgium World Cup squad // Sky Sports, 21 май 2018. Посетен на 21 май 2018.
  31. ↑ Radja Nainggolan bangga bermarga Batak // Mahasiswa Batak, June 2013. Посетен на 8 януари 2014. (на индонезийски)
  32. ↑ La GdS racconta Nainggolan: cresciuto senza padre, salvato dalla madre // Il Vero Milanista, 29 декември 2013. Посетен на 8 януари 2014. (на италиански)
  33. ↑ Tottenham incar Radja Nainggolan // Tempo, 12 юни 2013. Архивиран от оригинала на 2014-10-06. Посетен на 8 януари 2014. (на индонезийски)
  34. ↑ Radja Nainggolan diincar klub besar Eropa // Ganlob, 16 юни 2013. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 януари 2014. (на индонезийски)
  35. ↑ Grave lutto per Nainggolan // Tutto Cagliari, 19 октомври 2010. Посетен на 8 януари 2014. (на италиански)
  36. ↑ Radja Nainggolan, serramannese d’adozione // A Serramanna, 11 май 2011. Посетен на 8 януари 2014. (на италиански)
  37. ↑ Sorpresa Nainggolan: 'A Firenze meglio che a Lecce' // Calcio Mercato, 3 декември 2010. Посетен на 8 януари 2014. (на италиански)
  38. ↑ Nainggolan has a room with a balcony so he can smoke – Wilmots // FourFourTwo, 24 юни 2016. Посетен на 2 февруари 2018.
  39. ↑ Cardia, Ivan. Inter campione. Tutti i risultati, i tabellini e i marcatori dei nerazzurri di Conte // Tutto Mercato Web, 2 May 2021. Посетен на 2 May 2021.
  40. ↑ Torfs, Quinten. Een wervelende start, gedoe rond Nainggolan en een onwaarschijnlijke apotheose: het historische seizoen van Antwerp in tien momenten // De Standaard, 4 June 2023. Посетен на 10 June 2023.
  41. ↑ Oscar del Calcio, dominio Juve. Buffon: "Donnarumma ha doti da grande" // La Gazzetta dello Sport, 14 December 2015. Посетен на 14 December 2015.
  42. ↑ Gran Galà del calcio, la Juventus fa incetta di premi // Corriere della Sera, 31 January 2017. Посетен на 31 January 2017.
  43. ↑ Buffon named best player // Football Italia, 27 November 2017. Посетен на 28 November 2017.
  44. ↑ Campanale, Susy. Serie A Team of 2017–18 // Football Italia, 3 December 2018. Посетен на 3 February 2023.
  45. ↑ Radja Nainggolan MVP for November // Lega Serie A, 29 November 2019. Архивиран от оригинала на 8 April 2020. Посетен на 11 December 2019.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Раджа_Наинголан&oldid=12416152“.