Пясъчна бълха
Пясъчна бълха | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||
Пясъчна бълха в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Пясъчната бълха, известна още като Бразилска земна бълха (Tunga penetrans), е вид бълха от семейство Tungidae. Това е паразитно насекомо, което се среща най-вече в тропически и субтропически климат. В своята паразитна фаза то има значително въздействие върху своите гостоприемници, включвайки хората и някои други видове бозайници. Паразитното заразяване с T. penetrans се нарича тунгиоза (на английски: tungiasis).
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Видът е разпространен в Централна и Южна Америка, особено в Гвиана и Бразилия. Внесен е от колонизаторите в Субсахарска Африка, където се разпространява много бързо.[1]
Задържа се в горите върху растения и особено върху суха трева, от която скача върху хора и животни. Освен това често се среща в близост до човешки жилища, кошари и обори.[2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Пясъчната бълха е най-малката известна бълха, достигаща размери от само 1 mm. Мъжкият и неоплодената женска имат еднакви размери. На цвят е червеникаво-кафява с бяло петно в средата, а главата е малко по-тъмна. Тялото е овално, главата има ъгловато чело и малки очи, долните челюсти са много малки, едва изпъкнали и снабдени с къси едносегментирани щипки, а горните челюсти са назъбени като трион.
Заразяване
[редактиране | редактиране на кода]Тази бълха е най-разпознаваема в своята паразитна фаза. Докато е забита под роговия слой на кожата, същият може да достигне до 1 cm напречно. През първите ден, два от заразяването, гостоприемникът може да почувства сърбеж или дразнене, което след това преминава, тъй като зоната около бълхата става нечувствителна. Тъй като по-късно коремът на бълхата се подува с яйца, натискът от това подуване може да притисне съседните нерви или кръвоносни съдове. В зависимост от точното място, това може да причини усещания, вариращи от леко дразнене до сериозен дискомфорт.
Тази бълха обикновено се настънява при хората под ноктите на големите пръсти на краката, а при бозайниците – в кожата на долните части на краката. Най-често страдат хората, които ходят боси. От сърбежа, причинен от паразита, и от последващото чесане започва възпаление, което постепенно се засилва, особено ако няколко женски се съберат под кожата. Понякога възпалението преминава в нагнояване и гангрена, в резултат на което се налага ампутация на част или на цялия засегнат крайник, а в някои случаи се стига и до фатален край.
Гостоприемници могат да бъдат:[3]
- Чифтокопитни – домашно говедо, домашна свиня, домашна коза, овца, огърличесто пекари, лама, викуня, четкоуха свиня
- Хищници – куче, котка, ягуар
- Броненосци – деветопоясен броненосец, късоопашат броненосец, голям четинест броненосец
- Примати – човек, бабуин
- Гризачи – равнинска пака, петнисто агути, домашна мишка, мишка на Теминк, черен плъх, сив плъх, морско свинче, бразилско морско свинче, червено акуши
Лечение
[редактиране | редактиране на кода]Понастоящем няма налични лекарства с доказана ефективност.[4] Провежданите клинични изпитвания не показват обещаващи резултати. Поради това хирургическата екстракция все още остава като лечение по избор при пациенти с ниско заразяване, като например туристи, завръщащи се от ендемични райони. Единственият подход за намаляване на заболеваемостта е прилагането на репелент за предотвратяване на проникването на пясъчни бълхи.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Cestari TF, Pessato S, Ramos-e-Silva M Tungiasis and myiasis. Clin Dermatol. 2007 Mar-Apr;25(2):158 – 64.
- ↑ Бразильская земляная блоха // Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907. (на руски)
- ↑ Linardi, Pedro Marcos и др. Neosomes of tungid fleas on wild and domestic animals // Parasitology Research 113 (10). 2014. DOI:10.1007/s00436-014-4081-8. с. 3517 – 3533.
- ↑ Jorg Heukelbach. Revision on tungiasis: treatment options and prevention // Expert Review of Anti-Infective Therapy 4 (1). 2006. DOI:10.1586/14787210.4.1.151. с. 151 – 157.
|