Направо към съдържанието

Домашна мишка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Домашна мишка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Мишкови (Muridae)
триб:Murini
род:Домашни мишки (Mus)
подрод:Mus
вид:Домашна мишка (M. musculus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
Синоними
  • Mus molossinus yonakuni Kuroda, 1924
Домашна мишка в Общомедия
[ редактиране ]

Домашната мишка (Mus musculus) е вид дребен гризач (Rodentia) от семейство Мишкови (Muridae). Живее винаги в близост до човека и човешките поселения. Използват се като лабораторни мишки, често генетично модифицирани, с цел биологични и медицински изследвания.[2]

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Възрастните екземпляри имат дължина на тялото с главата в интервала 61 – 102 mm, дължина на опашката 50 – 100 mm, кондилобазална дължина на черепа 17 – 23 mm. Муцуната им е скъсена, но заострена, ушите са закръглени и относително големи, опашката, която е обикновено е малко по-къса от тялото, е покрита с редки тънки къси косми. Черепът е със скъсена лицева част и уголемена мозъчна капсула. Окраската е в един тон, като варира от светлосива и светложълта до тъмнокафява, като коремът е по-светъл. Имат 5 двойки сукални зърна – две ингвинални и три пекторални.[3]

Лабораторните и декоративните раси могат да бъдат бели, пъстри или с други цветове, козината е къса.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Домашната мишка обикновено върви, тича или стои на четири крака, но когато се храни или оглежда, се изправя на задните крайници и се подпира на опашката си. Когато тича, държи опашката си хоризонтално и я използва за баланс. Добре се катери, скача и плува.

Активни са в полумрак и нощем, избягват светлина. Териториални животни, обикновено един доминиращ мъжки живее заедно на своята територия с няколко женски и по-млади екземпляри. Заселва се в близост до хранителните си източници. Хранят се основно с растителна храна, но могат да бъдат и всеядни. Нуждаят се от малко вода.

Домашна мишка (Mus musculus).
Зъби на домашна мишка

Бременността продължава около 19 – 21 дни и ражда 7 – 13 малки. Може да роди 5 – 10 пъти годишно. Новородените са голи и слепи. При женските полова зрелост настъпва след около 6 седмици, при мъжките след около 8, но и мъжките и женските могат да започнат да се размножават след 35 ден.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Продължителността на живота им е около 1 – 2 години. Проекта Methuselah mouse contest е състезание по създаване на възможно най-дълго живееща лабораторна мишка. През 2004 г. е отбелязан рекорд на генетично изменен екземпляр с продължителност на живота 1819 дни, което прави близо 5 г.

Обикновено живее в близост до човека. Произхожда от Азия (вероятно Северна Индия) и е разпространена с помощта на човека по цял свят. Домашната мишка пренася голямо количество заразни болести. Също така е основна причина за увреждането на запасите от зърно. Смята се, че е основната причина за одомашаването на котката. Като цяло е по-малко вредна от плъховете.

  • Mus musculus bactrianus (югозападноазиатска домашна мишка)
  • Mus musculus castaneus (югоизточноазиатска домашна мишка)
  • Mus musculus domesticus или Mus domesticus (западноевропейска домашна мишка)
  • Mus musculus gentilulus
  • Mus musculus homourus
  • Mus musculus molossinus
  • Mus musculus musculus (източноевропейска домашна мишка)
  • Mus musculus praetextus
  • Mus musculus wagneri
  1. Mus musculus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Musser G, Amori G, Hutterer R, Kryštufek B, Yigit N & Mitsain G. Mus musculus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 10 октомври 2008. (на английски)
  3. Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 383-384, 391.