Път на сълзите
Път на сълзите (на английски: Trail of Tears) е етническо прочистване[1][2] и принудително преместване на американските индианци, повечето от които са от Петте цивилизовани племена, от техните родни места в югоизточните щати в индианската територия (сега Оклахома) на запад. Племето Чоктау е първото презаселено през 1831 г.[3] По пътя индианците страдат от липса на подслон, болести и глад, мнозина умират: само за племето чероки оценката на броя на смъртните случаи по пътя варира от 4 до 15 хиляди.[4] Заедно с индианците, много тъмнокожи хора се преместват в индианските територии – тези, които са били поробени, които са се оженили за индиански племена или които просто са избягали.[4]
Днес пътят със същото име е включен в Националната система на пътеките на САЩ, за да увековечи американската история.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Към 1830 г. петте цивилизовани племена – чероки, чикасоу, чокто, мускоги и семиноли – са били автономни единици в югоизточните Съединени щати. Процесът на тяхната културна трансформация, който е започнат от Джордж Вашингтон и Хенри Нокс, набира скорост; тези племена, особено чероките и чокто, бързо възприемат европейския технологичен напредък и култура.[5] По това време чероките имат свои собствени училища, собствен писмен език, те са приели християнството и издават вестника Cherokee Phoenix и дори се опитват да приемат своя собствена конституция – но по това време те вече са под юрисдикцията на Джорджия.
Законодателните органи на Джорджия, Тенеси, Алабама и редица други южни щати имат свои собствени планове за земите на цивилизованите индианци. Президентът демократ Андрю Джаксън (етнически ирландец) също е поддръжник на премахването на индианците, за да се дадат земите им на бели колонисти. С негово съдействие на 26 май 1830 г. Конгресът на САЩ приема Закона за изселването на индианците, който включва преместването на племена от уседналия и богат югоизток към дивите земи на Великите равнини. От този момент нататък започва кампания за принудително преселване на цивилизовани индианци.
Преместване
[редактиране | редактиране на кода]Миграцията на „Петте цивилизовани племена“ по-късно е наречена „Пътят на сълзите“. Този път, който минава през няколко щата на запад по поречието на река Мисисипи, първоначално е получил името си от описание на преселването на племето Чоктау. Всяко от петте племена се мести по различен начин, но всички те са преместени в днешна Оклахома. Племето Чоктау е първото, което е преселено.
Изгонване на чокто
[редактиране | редактиране на кода]
Племето чокто имало огнища в днешните Алабама, Мисисипи и Луизиана. На 27 септември 1830 г. чокто сключват споразумение с правителството на САЩ, известно като Договора за танцуващите заешки реки. Според договора те отстъпват 45 000 km² от територията си в Мисисипи в замяна на 61 000 km² на запад. Договорът позволява на чокто, които пожелават да станат граждани на САЩ, да останат.
Премахването на 17 000 чокто става на три етапа и завършва през 1833 г. Първата група тръгва на запад на 1 ноември 1831 г. Нехигиеничните условия, гладът и болестите (пневмония през зимата, епидемия от холера през лятото) отнемат много животи: няма точни данни, но числата варират от 2500 до 6000 души. Вестник от Арканзас по-късно цитира лидер на племето, който описва преместването като „следа от сълзи и смърт“.
Около 5000 – 6000 чокто остават в щата Мисисипи, въпреки че и там са претърпели потисничество. Презаселените чокто по-късно формират нацията чокто в Оклахома, а тези, които остават в Мисисипи, формират групата на индианците чокто. Останалите чокто стават първата голяма група неевропейци, получили американско гражданство.
Изселване на семинолите
[редактиране | редактиране на кода]Следвайки модела на чокто, натискът върху семинолите започва през 1832 г.; през 1834 г. Мускогес (Creeks) са изселени. Също през 1834 г. е открито злато в страната на чероки. Авторът на Конституцията на чероките и кандидат за лидер на племето, Джон Рос, полага енергични усилия за отмяна на Закона за изселването на индианците, но усилията са напразни. В началото на 1835 г. президентът Андрю Джаксън заплашва индианците, че ако не тръгнат на запад доброволно, ще бъдат принудени с военна сила. През същата година младият вожд Оцеола (криканско-шотландски метис) ръководи съпротивителното движение на семинолите.
Чикасо са депортирани през 1837 г., а през 1838 г. идва ред на чероките. През 1835 г. президентът Джаксън се обръща към представителите на чероки с прокламация: „Приятели мои! Сами виждате какви са т.нар. цивилизации! Отидете в индианската територия отвъд Мисури и живейте живота, който ви харесва!“.[6]
Черно преместване
[редактиране | редактиране на кода]Заедно с преселените индианци, много свободни чернокожи и роби (или придружаващи своите индиански господари, или бегълци, присъединили се към индианските племена по един или друг начин) отиват в индианските територии.[4]
В първите години след Пътеката на сълзите статутът на оцелелите чернокожи – както роби, така и свободни – се променя. След като пристигат в индианската територия, Чикасо създават големи ферми, в които използват черен робски труд.[4] Нацията Чикасо признава премахването на робството едва през 1866 г. (законите на САЩ не ги обвързват, тъй като индианската територия е технически извън Съединените щати), след което освободените чернокожи имат гражданство на нацията Чикасо до 1890 г.[7] Бившите роби на нацията Чокто получават статут на „Освободени от Чокто“.[8] Освободените роби от нацията чокто стават граждани на нацията чокто през 1885 г.[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Beneath the Underdog:Race, Religion, and the Trail of Tears // us-data.org, 1998. Архивиран от оригинала на 11 октомври 2013. Посетен на 18 декември 2024.
- ↑ Anderson, Gary Clayton. Ethnic Cleansing and the Indian: The Crime That Should Haunt America. Норман,Оклахома, University of Oklahoma Press, 2014. ISBN 978-0-8061-4508-2. с. 3 – 22.
- ↑ Green, Len. Choctaw Removal Was Really a Trail of Tears // tc.umn.edu. Архивиран от оригинала на 3 февруари 2002. Посетен на 18 декември 2024.
- ↑ а б в г Curtis, Nancy C. Black Heritage Sites: An African-American Odyssey and Finder's Guide. Чикаго, American Library Association, 1996. ISBN 0838906435, ISBN 9780838906439.
- ↑ Theda, Perdue. Mixed Blood Indians: Racial Construction in the Early South. Атина, Джорджия, The University of Georgia Press, 2003. с. 51.
- ↑ В същото време сред съмишленици Андрю Джаксън нарича чероките „мръсотия“ и „нисша раса“.
- ↑ Cheadle, Don. African American Lives // thirteen.org. Архивиран от оригинала на 7 юни 2013. Посетен на 18 декември 2024.
- ↑ The Choctaw Freedmen of Oklahoma // african-nativeamerican.com. Архивиран от оригинала на 24 март 2012. Посетен на 18 декември 2024.
- ↑ 1885 Choctaw & Chickasaw Freedmen Admitted To Citizenship // african-nativeamerican.com. Архивиран от оригинала на 24 март 2012. Посетен на 18 декември 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дорога слёз“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |