Правоъгълен тетраедър
Правоъгълен тетраедър е този, на който всички ръбове, съседни на един от върховете, са перпендикулярни един на друг. Този връх се нарича прав ъгъл или връх на триправоъгълния тетраедър, а лицето срещу него се нарича основа. Трите ръба, които се срещат под прав ъгъл, се наричат катети, а перпендикулярът от правия ъгъл към основата се нарича височина на тетраедъра (аналогично на височината на триъгълник). Триправоъгълен тетраедър може да се получи чрез отрязване с равнина на тетраедър от правоъгълен паралелепипед. В него трите лицеви ъгъла в един връх са прави ъгли, както в ъгъла на куб (фиг. 1). Страничните му стени са правоъгълни триъгълници. Ако и четирите стени са правоъгълни триъгълници, тетраедърът е четириправоъгълен. Той има 2 прави ъгъла във всеки от двата върха, затова се нарича още двуправоъгълен или характерен тетраедър. Известен е и с името 3-ортосхема.
Например специалният случай на 3-ортосхема с перпендикулярни ръбове с еднаква дължина е характерен за куба, което означава, че кубът може да бъде подразделен на екземпляри на тази ортосхема (фиг. 2). Ако неговите три перпендикулярни ръба са с единична дължина, останалите му ръбове са два с дължина и един с дължина , така че всичките му ръбове са ръбове или диагонали на куба. Кубът може да бъде разчленен на 6 такива 3-ортосхеми по 4 различни начина, като и шестте обграждат един и същ диагонал на куба с дължина . Кубът може също така да бъде разчленен на 48 по-малки екземпляра на същата характерна 3-ортосхема (само по един начин, чрез всичките си равнини на симетрия наведнъж).[1][2] Характерният тетраедър на куба е пример за Херонов тетраедър (тетраедър, чиито дължини на ръбове, лицеви площи и обем са цели числа).
Формули
[редактиране | редактиране на кода]В правоъгълен тетраедър с перпендикулярни ръбове , , , пресичащи се във върха точка (прав тристенен ъгъл – фиг. 3, 4):
- – обем на тетраедъра;
- – площ на основата на тетраедъра, вид запис на теоремата на Де Гуа;
- – пълна повърхнина на тетраедъра; (фиг. 3);
- – височина на тетраедър, спусната от върха на правоъгълен тристенен ъгъл към основата, където е площта на основата на тетраедъра;
- – радиус на сферата, описана около тетраедъра;
- – радиус на сфера, вписана в тетраедъра;
- – медиана, изтеглена от върха на правоъгълен тристенен ъгъл, където е радиусът на сферата, описана около тетраедъра.[1][2]
Теорема на Де Гуа
[редактиране | редактиране на кода]Ако в триправоъгълен тетраедър площта на основата е и площите на трите правоъгълни стени са и (фиг. 4), тогава
Теоремата е публикувана от френския математик Жан-Пол де Гуа (1713 – 1785) през 1783 г. Това е обобщение на Питагоровата теорема за тетраедър.
Целочислени варианти и съединения
[редактиране | редактиране на кода]Съвършено тяло и съединения
[редактиране | редактиране на кода]Площта на основата винаги е ирационално число съгласно теоремата на Де Гуа. Така триправоъгълен тетраедър с цели ръбове никога не е съвършено тяло (с всички целочислени размери). Триправоъгълната бипирамида (6 стени, 9 ръба, 5 върха – фиг. 5), изградена от такива триправоъгълни тетраедри и свързаните с тях леви подобия (огледални копия вляво), свързани на техните основи, има рационални числа за дължини на ръбовете, площи на стените и обема, но ирационална стойност за дължината на пространствения диагонал между двата триправоъгълни върха, която е рационална част от дължината на пространствения диагонал на съответното свързано тяло Ойлеров паралелепипед – вид почтисъвършен правоъгълен паралелепипед.[3]
Целочислени ръбове
[редактиране | редактиране на кода]Съществуват триправоъгълни тетраедри, на които страните на триъгълната основа и катетите са цели числа. Най-малкият от тях има размери и е открит от Халке през 1719 г. (фиг. 5). В таблицата са дадени примери за триправоъгълни тетраедри с цели катети и страни, като някои от тях са кратни на по-малки, а други съседни са свързани и имат повтарящи се ръбове:
a | b | c | d | e | f |
---|---|---|---|---|---|
240 | 117 | 44 | 125 | 244 | 267 |
275 | 252 | 240 | 348 | 365 | 373 |
480 | 234 | 88 | 250 | 488 | 534 |
550 | 504 | 480 | 696 | 730 | 746 |
693 | 480 | 140 | 500 | 707 | 843 |
720 | 351 | 132 | 375 | 732 | 801 |
720 | 132 | 85 | 157 | 725 | 732 |
792 | 231 | 160 | 281 | 808 | 825 |
825 | 756 | 720 | 1044 | 1095 | 1119 |
960 | 468 | 176 | 500 | 976 | 1068 |
1100 | 1008 | 960 | 1392 | 1460 | 1492 |
1155 | 1100 | 1008 | 1492 | 1533 | 1595 |
1200 | 585 | 220 | 625 | 1220 | 1335 |
1375 | 1260 | 1200 | 1740 | 1825 | 1865 |
1386 | 960 | 280 | 1000 | 1414 | 1686 |
1440 | 702 | 264 | 750 | 1464 | 1602 |
1440 | 264 | 170 | 314 | 1450 | 1464 |
Цели лица
[редактиране | редактиране на кода]Съществуват триправоъгълни тетраедри с цели лица и височина , напр. без взаимно прости или с взаимно прости .
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б An Excursion through Elementary Mathematics, Volume II: Euclidean Geometry. Springer, 2018. ISBN 978-3-319-77974-4. с. 437. Problem 3 on page 437
- ↑ а б Proofs in Competition Math: Volume 1. Lulu.com, 2019. ISBN 978-0-359-71492-6. с. 365. Exercise 149 on page 365
- ↑ Ралф Щайнер – A031173, The On-Line Encyclopedia of Integer Sequences (OEIS), 22 ноември 2017 г. – 14 януари 2018 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Weisstein, Eric W. – Trirectangular Tetrahedron