Направо към съдържанието

Правоъгълен паралелепипед

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Правоъгълен паралелепипед е многостен с 6 стени, всяка от които в общия случай е правоъгълник. Това е паралелепипед, на който всички ъгли са прави и е вид кубоид. В общия случай има 3 вида правоъгълни стени, по 2 срещуположни от всеки вид.

Правоъгълен паралелепипед

Противоположните стeни на правоъгълния паралелепипед са eднакви и успоредни правоъгълници. Ръбовете на паралелепипеда, събиращи се в един връх, са взаимно перпендикулярни. Телесните диагонали на правоъгълния паралелепипед са с еднаква дължина. [1]

Примери за тела с правоъгълна форма са кутия, тухла, кирпич, класна стая или системен блок на компютър.

Дължините на три ръба на правоъгълен паралелепипед, които принадлежат на един и същ връх, понякога се наричат ​​размери. Например, обикновена кибритена кутия има размери 50, 35 и 15 mm.

Правилен или квадратен паралелепипед
Куб

Правилен или квадратен паралелепипед е паралелепипед, в който две измерения са равни. В него две (от шест) противоположни стени са квадрати, а останалите 4 са правоъгълници. Правилният паралелепипед е квадратна правоъгълна призма.

Правоъгълен паралелепипед с равни размери се нарича куб. Всичките шест стени на куба са еднакви квадрати. Кубът е частен случай на квадратен паралелепипед, на квадратна правоъгълна кутия и на кубоид. Наричан е още хексахедрон.

Даден е правоъгълен паралелепипед .

Околна повърхнина ,
където и са страните на основата, е страничният ръб на паралелепипеда.

Елементи и означения

Пълна повърхнина .

Обем , където са размерите на паралелепипеда.

Диагоналите на стените се определят от Питагоровата теорема:

Квадратът на дължината на телесния диагонал на правоъгълен паралелепипед е равен на сумата на квадратите на трите му размера (следствие от Питагоровата теорема):

,

съответно дължината на телесния диагонал е:

[1]

Свързани многостени

[редактиране | редактиране на кода]

Правоъгълен паралелепипед, на който ръбовете, диагоналите на стените и пространственият диагонал са цели числа, се нарича съвършен паралелепипед или перфектен паралелепипед. Понастоящем не е известно дали действително съществува съвършен паралелепипед.[2]

Правоъгълен паралелепипед, на който ръбовете, диагоналите на стените и пространственият (телесният) диагонал са цели числа, се нарича Ойлеров паралелепидед или Ойлерова тухла. Най-малките дължини на ръбовете са 240, 117 и 44, открити от Халке през 1719 г.

Броят на различните развивки за обикновен куб е 11. Този брой обаче нараства значително до най-малко 54 за правоъгълен паралелепипед с три различни дължини.[3]

Правоъгълният паралелепипед е намерил много широко приложение в практиката. Такава форма много често се използва за кутии, шкафове, стаи, сгради, контейнери, мебели, книги, здрави компютърни шасита, печатащи устройства, устройства със сензорен екран за електронни разговори, хладилници, перални, сушилни машини и т.н. Те са сред онези твърди тела, които определят тримерно пространство. Формата е доста гъвкава, тъй като може да съдържа множество по-малки правоъгълни форми, напр. захарни кубчета в кутия, кутии в шкаф, шкафове в стая и стаи в сграда.

  1. а б Обем и повърхнина на правоъгълен паралелепипед, calculat.org.
  2. Webb, Charlotte; Smith, Cathy (2013). "Developing subject knowledge". In Lee, Clare; Johnston-Wilder, Sue; Ward-Penny, Robert (eds.) – A Practical Guide to Teaching Mathematics in the Secondary School. Routledge.
  3. Steward, Don. nets of a cuboid // 24 May 2013. Посетен на 8 ноември 2024. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Прямоугольный параллелепипед“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​