Направо към съдържанието

Послесмъртни петна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Признаци на смъртта

Трупна бледост (pallor mortis)
Трупно изстиване (algor mortis)
Трупно изсъхване
Трупно вкочаняване (rigor mortis)
Послесмъртни петна (livor mortis)
Трупно гниене
Трупно разложение
Скелетонизация

Послесмъртните петна (на латински: livor mortis) или наричани още трупни, или следсмъртни петна, са един от признаците на смъртта. Те представляват виолетово-червени оцветявания по нисколежащите части на трупа. Когато сърцето спре да функционира, кръвта и лимфата по силата на тежестта си се стичат към нискоразположените части на тялото. Прозиращата през кожата кръв се наблюдава като лилаво-червени петна.

Послесмъртни петна на труп.

Послесмъртните петна се появяват най-рано след 20 минути до 3 часа след смъртта, като кръвта се съсирва в капилярите след 4 – 5 часа. Преди съсирването на кръвта, при натиск петното изчезва, а при прекратяване на натиска се появява отново. През това време при промяна на положението на трупа, послесмъртните петна се преместват в новите нисколежащи части. Пълното оцветяване на петната настъпва в рамките на първите 6 – 12 часа след смъртта, като наситеността на цвета зависи от количеството хемоглобин в кръвта.

Трупните петна имат приложение в криминалистката и съдебната медицина, понеже могат да предоставят ценна информация относно времето на настъпването на смъртта, положението, в което се е намирал трупа и дали е бил преместван. Също така дават възможност да се съди за бързината, с която е настъпила смъртта и позволяват да се съди за характера на дрехите или предметите, върху които е лежал или са притискали трупа.

Хипостаза (от гръцки: hypóstasis, „утайка“) е медицински термин за задържане, застой на кръв в ниско разположени телесни органи поради слаба сърдечна дейност.[1]

Хипостазата е и част от естествените процеси, които настъпват в тялото след смъртта, като продължава от 20 минути до 3 часа. При липса на сърдечна дейност и под въздействие на гравитацията, кръвта се оттича и съсирва в онези части от тялото, които са най-близо разположени до земята, което предизвиква оцветяването на тези части от кожата в по-тъмно червено, т.нар. трупни петна. По този начин хипостазата предоставя информация за положението, в което тялото е било по време и скоро след настъпването на смъртта, и така в съдебната медицина и криминалистиката може да се установи дали след смъртта тялото е местено, което би повдигнало подозрения за криминални обстоятелства около смъртта на починалия.

Стазата настъпва след 12-ия час на смъртта, при което кръвта престава да се движи в съдовете, поради което трупните петна не изчезват, а само избледняват и бавно се възстановяват при натиск. В този период настъпва дифузия на плазмата в околната тъкан, а кръвта в съдовете се сгъстява. В кръвта проникват микробите на гниенето и тя хемолизира.

Имбибицията настъпва след 24-тия час, при което стените на вените, а и околните тъкани се пропиват с хемолизирала кръв. Трупните петна не изчезват и не избледняват при натиск. Не се местят при промяна в положението на трупа. В резултат на пропиването на подкожните вени се образува т.нар. гнилостна венозна мрежа – дървовидно разклоняващи се кафеникаво-червени ивици по кожата. Стадият на пропиване постепенно преминава в стадия на трупно гниене.

  1. Речник на чуждите думи в българския език, А. Милев, Б. Николов, Й. Братков, изд. „Наука и изк.“, София, 1978.