Капиляр

Капиляр
	Капиляр с червена кръвна клетка в панкреаса
Латински	vas capillare
Система	Сърдечно-съдова
	Капиляр в Общомедия

Капилярите (на латински: capillaris – косъмчета) са най-малките кръвоносни съдове и се виждат само под микроскоп. Дължината им е около 0,6 mm, а в зависимост от това в кои органи се намират, диаметърът им варира от 4 – 40 µm, поради което кръвните клетки в тях се движат поединично. Общата площ на напречното сечение на капилярите (около 6500 m²) многократно превишава площта на напречното сечение на артериите. Стените на капилярите са изградени само от един слой плоски епителни клетки (непрекъснати, прозорчести и прекъснати), през които се извършва обмяната на вещества между кръвта и тъканите. Тази обмяна се извършва активно поради бавното движение на кръвта в капилярите, тънките им стени и огромната им повърхност. Кръвта не се движи едновременно във всички капиляри и повечето от тях са затворени. Колкото по-активна дейност извършва даден орган, толкова повече негови капиляри функционират.

Кръвният поток, тръгвайки от сърцето минава през артериите, които преминавайки през органа се разклоняват на артериоли, а след това те преминават в капиляри. По този път в тъканите на организма се доставят кислород и хранителни вещества. По-нататък артериалните капиляри преминават във венозни, които първоначално се събират във венули, а накрая – във вени. Последните връщат кръвта обратно към сърцето.

В белите дробове алвеолите са покрити с капиляри и спомагат за пренасянето на кислорода.
В нефрона се намират капиляри между двете артериоли. Това е гломерула на малпигиевото телце.
В черния дроб е налице капилярна мрежа между централна вена и околоделчевата вена.
В кръвообразуващите органи – костен мозък, слезка, а също и в някои жлези – надбъбречна, черния дроб се срещат капиляри с голям лумен. Те се наричат синусоидни.

Тази статия за анатомична структура все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.