Направо към съдържанието

Портал:Византия/Избрана картинка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Натан съди цар Давид, страница от Парижкия псалтир (Ms Grec 139, f. 136v) – най-известния византийски илюстрован ръкопис от времето на Македонския ренесанс, средата на X век.


Списък на подстраниците

[редактиране на кода]

Снимка: Robert Raderschatt

Църквата "Св. София", построена от император Юстиниан II в периода 532 г. – 537 г.




Photo credit:Goktugatesag

Цистерната на Филоксен в Константинопол




Императрица Теодора със свои придворни.
Mозайка от базиликата „Сан Витале“ в Равена, 6 в.




Photo credit:Jastrow

Триумфиращ над враговете си император - вероятно Анастасий I, Зенон или Юстиниан II (Диптих Барберини, 6 в., Лувъра)




Някога красели хиподрума на Константинопол, след превземането на града от кръстоносците през 1204 г., бронзовите статуи са отнесени във Венеция.




Photo credit:Georges Jansoone

Света Богородица с младенеца, от двете й страни императорите Юстин I и Константин Велики, мозайка от църквата "Св. София" в Константинопол




Photo credit:File Upload Bot (Kaldari)
Рубенсовата ваза. Единичен къс ахат и злато, края на 4 в - началото на 5 в. Музей на изкуствата „Уолтърс", Балтимор.
Отнесена от Константинопол през 1204 г., вазата попада във Франция, където през 1619 г. е закупена от фламандския художник Петер Паул Рубенс.




Photo credit:Infobgv
типичен пример за влиянието на византийската църковна архитектура в българските земи.




Златен солид на император Тиберий II Константин (578-582).




Photo credit:

Протосеваст Константин и съпругата му Ефросина




Photo credit: Bigdaddy1204
Реконструиран участък от Теодосиевата стена на Константинопол.




Император Никифор III Вотаниат и придворни. Злато и темпера върху пергамент. Омилий на Св. Йоан Златоуст.




Христос Пантократор, най-известната от оцелелите мозайки на константинополската „Света София“, 12 в.




„Тронната зала във Византия“, Жан-Жозеф Бенжамен-Констант




Император Никифор II Фока, изобразен в ръкопис от XI век.




„Влизането на кръстоносците в Константинопол“ от Йожен Дьолакроа, 1840 г.




Натан съди цар Давид, страница от Парижкия псалтир (Ms Grec 139, f. 136v) – най-известния византийски илюстрован ръкопис от времето на Македонския ренесанс, средата на X век.




Обновената фасада на Двореца на Порфирогенит – константинополски дворец, построен през XIII век в северозападната част на града специално за Константин Порфирогенит – син на император Михаил VIII Палеолог




Император Мануил II Палеолог със съпругата си Елена и синовете им Йоан, Андроник и Теодор. Миниатюра от XV век във византийски сборник със съчиненията на Псевдо-Дионисий Ареопагит, съставен през XIV век. (MS. Ivoires 100)




Византийската църква Света Богородица Медникарска в Солун, построена през XI век.




Византийска огърлица от VI-VII век: злато, смарагди, сапфири, аметисти и перли.