Портал:Биографии/Избрана статия
Алексаандър Исааевич Солженицин е руски писател, драматург, историк и дисидент от втората половина на XX век. Основните му произведения са свързани с историята на Русия: Архипелаг Гулаг, В първия кръг, Червеното колело, Матрьонината къща. Благодарение на него хората извън Съветския съюз научават за системата на съветските лагери за принудителен труд ГУЛАГ.
Участник е във Великата отечествена война, но още по време на войната е арестуван и изпратен в лагер. Реабилитиран през 1956 г., работи като учител и започва да пише. Първото му произведение Един ден на Иван Денисович е публикувано в списание „Новый мир“ през 1962 г. и се превръща в литературно събитие. В същото списание публикува и още няколко разказа, но скоро отношението на официалните власти се променя поради критичното му отношение към съветските порядки, което се запазва през цялото време на живота му в СССР. Удостоен е с Нобелова награда за литература за 1970 г., но съветските власти не печатат произведенията му, а те се разпространяват в СССР чрез самиздат и се печатат в чужбина. След като „Архипелаг Гулаг“ е публикуван в чужбина, през 1974 г. Солженицин бива прокуден от родината си. Живее известно време в Швейцария и САЩ, но след разпадането на СССР се завръща в Русия през 1994 г. Избран е за академик на Руската академия на науките (1997).
Употреба
[редактиране на кода]Шаблонът за оформлението на подстраниците ще намерите на Портал:Биографии/Избрана статия/Оформление.
- Като използвате шаблона, добавете нова избрана страница към следваща свободна подстраница.
- Променете зададеното число след end= по-горе, което да по-казва общия брой на свързаните подстраници.
Списък на подстраниците
[редактиране на кода]
Алберт Айнщайн (на немски: 
Albert Einstein, /ˈalbɐt ˈaɪ̯nʃtaɪ̯n/) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика.
Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение за еквивалентност на маса и енергия. През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.
В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към разработването на неговата специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 г. формулира и общата теория на относителността. Той продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината. През 1917 г. той използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология.
Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети. Той пише и коментира широко върху множество философски и политически въпроси, като социализма и международните отношения (писмата, които разменя със Зигмунд Фройд, озаглавени „Защо война“, кратката статия „Защо социализъм“ и др.). Неговата изключителна интелигентност и оригиналност правят думата „Айнщайн“ синоним на гений.
Григор Ставрев Пърличев е български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид. Пърличев е един от най-дейните участници в борбите за въвеждане на български език в училищата и черквите в града през 60-те години на XIX век. Преди да изиграе ключовата си роля като водач на българското движение срещу гърцизма в Охрид, печели ежегодния конкурс за гръцка поезия на Атинския университет с поемата си „Ὁ Ἁρματωλός“ (1860). Автор е на ценна автобиография, една от най-ранните в българската литература, както и на първия превод (частично запазен) на Омировата „Илиада“ на български.
Енциклопедията на Македонската академия на науките и изкуствата го нарича „най-голямото име на македонската литература през XIX век“. В творчеството си самият Пърличев се определя като българин. Негови съвременници от Македония и Охрид го описват като „доблестен български патриот“ с „огнен дар на словото“, чиито речи „текли като огън и лава“.
Луи Пастьор е френски химик и биолог, един от основоположниците на микробиологията, известен с откриването на принципите на ваксинацията, микробната ферментация и пастьоризацията. Той остава в историята със своите забележителни открития за причините и начините за предотвратяване на много болести, довели до спасяването на много животи през следващите десетилетия. Пастьор намалява смъртността от родилна треска и създава първите ваксини срещу бяс и антракс.
Сред по-широката публика той е известен с изобретения от него метод за обработка на мляко и вино с цел да се предотврати тяхното бързо разваляне – пастьоризацията. Смятан е и за един от тримата основоположници на бактериологията, наред с Фердинанд Кон и Роберт Кох, и често е наричан „баща на микробиологията“. Пастьор прави и някои значими открития в областта на химията, сред които е разкриването на молекулярната основа на асиметрията на някои кристали, известна като хиралност, което поставя началото на стереохимията. Работата му в тази област открива пътя към съвременното разбиране за един от основните принципи в структурата на органичните съединения.
Изключителен експериментатор, Луи Пастьор предизвиква революция в науката на XIX век, като концентрира усилията си върху разрешаването на конкретни практически проблеми. Повечето му изследвания не се ограничават с теоретични обобщения, а намират широко приложение в медицината, промишлеността и селското стопанство.
Нико̀ла Тѐсла (на сръбски: Никола Тесла; на английски: Nikola Tesla) е американски изобретател от сръбски произход, физик и електромашинен инженер, известен най-вече с постиженията си в областта на променливия ток и електроснабдяването.
Роден в Смилян, Австро-Унгария (днешна Хърватия), по произход Тесла е етнически сърбин, който впоследствие приема американско гражданство. Той често е описван като най-значимия учен и изобретател на модерната епоха, човекът който „разпростря светлина върху лицето на Земята“. Известен е с много и различни революционни приноси в областта на електричеството и магнетизма в края на 19 и началото на 20 век. Патентите на Тесла и теоретичните му трудове се превръщат в основа на съвременните електрически системи за променлив ток, включително многофазните системи за електроразпределение и електрическият мотор за променлив ток. Работи в Унгария, Германия, Франция и САЩ. Привлича вниманието на обществото с доусъвършенстването на динамото и най-вече с патентованите от него принципи на захранване с променлив ток, използвани широко и днес. Името на Тесла се използва за мерната единица за магнитна индукция.
.jpg)
Кралица Виктория е кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия от 1837 г. до смъртта през 1901. Освен кралица на Обединеното кралство, тя е първият монарх, използвал титлата императрица на Индия от 1 май 1876 г.
Виктория е дъщеря на принц Едуард, четвърти син на крал Джордж III. Наследява трона на осемнадесетгодишна възраст, след като и тримата ѝ чичовци умират, без да оставят наследници. Макар и да играе малка роля в политиката, тя става олицетворение на английската нация, на Британската империя, на сдържаното и образцово поведение и личния морал. Успехът ѝ като владетел се дължи на последователно заеманите от нея роли на невинна млада жена, образцова майка и съпруга, страдаща и търпелива вдовица и матриарх на голямо семейство.
Управлението ѝ продължава 63 години и седем месеца, най-дългото в света на жена-монарх след това на кралица Елизабет II, и носи името Викторианска епоха. Това е период на дълбоки обществени, икономически, военни и технологични промени в Обединеното кралство и териториална експанзия на Британската империя. Първата половина на Викторианската епоха съвпада с разцвета на Индустриалната революция, която е свързана не само с началото на масовото използване на машини, но и с промяна на цялата структура на обществото и икономиката. Виктория е последният монарх от Хановерската династия, нейният наследник Едуард VII е вече от династията на баща си Сакс-Кобург и Гота (по-късно преименувала се на Уиндзорска).
Мария Кюри е полско-френска физичка и химичка, пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия. Тя е и първата жена преподавателка в Сорбоната.
Родена е във Варшава, в тогавашното Полското кралство, част от Руската империя. Учи във Варшавския нелегален Летящ университет и започва практическото си научно обучение във Варшава. През 1891 г., на 24-годишна възраст, следва по-голямата си сестра Бронислава, за да учи точни науки в Париж, където получава всички висши образователни степени и води научна работа. Тя споделя Нобеловата награда за физика от 1903 г. със съпруга си Пиер Кюри и с физика Анри Бекерел. Печели Нобелова награда за химия през 1911 година. Нейните постижения включват развитието на теорията за радиоактивността (термин, който тя въвежда), техники за изолиране на радиоизотопи и откриването на два нови елемента, полоний (открит през 1898 г. и наречен на родната ѝ Полша) и радий. Под нейно ръководство са проведени първите в света проучвания на лечението на неоплазми с радиоактивни изотопи. Тя основава Институтите Кюри в Париж и във Варшава, които днес остават основни центрове за медицински изследвания. По време на Първата световна война тя разработва мобилни радиографични пунктове за предоставяне на рентгенови услуги на полеви болници.
Умира през 1934 г., на 66 г., в санаториума Санселмо в град Паси, От Савоа, (Франция), от апластична анемия, получена вследствие излагане на радиация в хода на научните ѝ изследвания и в хода на радиологичната ѝ работа в полевите болници по време на Първата световна война.
Мустафа Кемал Ататюрк (на турски: Mustafa Kemal Atatürk, [musˈtafa keˈmal ataˈtyɾk]) е турски военен деец и политик, писател, основател на Република Турция и неин пръв председател на Парламента (1920 – 1923), министър-председател (1920 – 1921) и президент (1923 – 1938). Фелдмаршал.
По време на Първата световна война става известен като изключително способен офицер и след поражението на Османската империя оглавява Турското национално движение в последвалата Война за независимост, удържайки победа над Антантата.
През следващите 2 десетилетия Мустафа Кемал Ататюрк е основна фигура в политическия живот на новосъздадената Република Турция. През своя 15-годишен мандат като президент, продължил от 1923 г. до смъртта му през 1938 г., той провежда радикални реформи в политическата, социалната, съдебната, икономическата и културната сфера, превръщайки остатъците от бившата Османска империя в светска национална държава. Принципите на реформите на Ататюрк, на базата на които е създадена модерна Турция, са известни като кемализъм.
.jpg)
Щефани Мария „Щефи“ Граф (на немски: Stefanie Maria „Steffi“ Graf) е бивша германска тенисистка, определяна заради успехите си като най-добрата за всички времена. За първи път достига № 1 в световната ранглиста на 17 август 1987 г., а общо в кариерата си е на първото място в продължение на рекордните 377 седмици – по-дълго от всеки друг тенисист или тенисистка в историята, откакто Женската асоциация по тенис WTA и Асоциацията на професионалните тенисисти ATP водят тези класации. Тя печели 107 титли, като се нарежда на трето място в списъка за всички времена на WTA след Мартина Навратилова (167 титли) и Крис Евърт (157 титли). Според група експерти, събрани от Асошиейтед Прес, Щефи Граф е обявена за най-добрата тенисистка на 20 век.
Като цяло Граф печели 22 титли на сингъл в турнирите от Големия шлем, на второ място сред тенисистите (мъже и жени). Нейните 22 титли отбелязват рекорда за най-много победи на тенисист (мъж или жена) във веригата Големия шлем от въвеждането на Open Era през 1968 г. През 1988 г. печели Големия шлем, като побеждава и на четирите турнира. Същата година тя спечелва 2 златни медала от Олимпиадата, с което става първият и единствен тенисист (мъж или жена), който постига Златен шлем – спечелване на Големия шлем и олимпийската титла в рамките на една и съща календарна година.
Граф играе професионално от 1982 г., а се оттегля от тениса през 1999 г., докато е класирана като номер 3 в Световната ранглиста. Тя е приета в Тенис залата на славата през 2004 г.
Елизабет Тейлър е англо-американска актриса. Удостоена е с Орден на Британската империя. От 1957 до 2005 г. е удостоена с общо 36 награди и 6 отделни номинации за награда. Получила е 3 награди „Оскар“ – 2 за най-добра женска роля (за 1960 и 1966 година) и 1 специална (1993 г.). Наричана е „кралицата на Холивуд“ в периода на неговия разцвет. Има звезда на Холивудската алея на славата. Елизабет Тейлър е първата актриса, чиито хонорари се изчисляват на милиони долари. Нейният личен живот също е обект на голямо внимание – не на последно място и заради осемте ѝ брака. През 1999 г. Американският филмов институт я нарежда на 7-о място сред 100-те най-добри актриси за всички времена.
Започва кариерата си като дете в началото на 40-те години на XX век и е една от най-популярните звезди на класическото холивудско кино през 50-те години. Тя продължава кариерата си успешно през 60-те години на миналия век и остава известна обществена личност до края на живота си. През 80-те години на миналия век участва в първите си значими роли и в няколко телевизионни филма и сериали и става първата знаменитост, която пуска марка за парфюми. Тейлър основава Американската фондация за изследване на СПИН през 1985 г. и Фондацията СПИН на Елизабет Тейлър през 1991 г. От началото на 90-те години до смъртта си отделя време за филантропия и получава няколко отличия за това, включително президентския граждански медал.
Джон Фицджералд Кенеди (на английски: John Fitzgerald Kennedy) (29 май 1917 – 22 ноември 1963), често се изписва Джон Ф. Кенеди, JFK (Джей Еф Кей) или Джак Кенеди, е 35-ият президент на САЩ. Заема тази длъжност от 1961 г. до убийството му през 1963 г.
Член на известния род Кенеди, той е считан за икона на американския либерализъм. По време на Втората световна война служи като лейтенант във флота, позициониран в Тихия океан, и получава официална похвала за спасяването на членовете на неговия екипаж. Той е и най-младият президент в историята на Съединените американски щати – бил е на 43 години, когато е избран на тази пост (Теодор Рузвелт е бил най-младият служил като президент).
Значимите събития по време на неговото управление са провалът с операцията в Залива на прасетата, Кубинската ракетна криза, изграждането на Берлинската стена, надпреварата за Космоса, ранните събития във Виетнамската война и движението за гражданските права. В множеството класации на американските президенти Кенеди има оценка малко над средната, но в общественото мнение той често се счита за велик държавник.
Кенеди е единственият католик, избиран за президент, първият, който е роден в 20 век, последният (за момента), който умира преди мандатът му да е изтекъл, последният демократ от Севера, избран на този пост, и последният, който встъпва в длъжност направо от Сената.
Кенеди е най-младият починал президент – той е на 46 години и 177 дни, когато е убит на 22 ноември 1963 г. Покушението често се смята за възлов момент в историята на САЩ поради силно травмиращия му ефект върху цялата нация и поради значението на JFK, който е икона за младото тогава поколение американци.
Кристалина Иванова Георгиева е български икономист и преподавател, председател на Международния Валутен Фонд, бивш главен изпълнителен директор на Световната банка, бивш европейски комисар от България и специалист по въпросите на устойчивото развитие, вицепрезидент на Световната банка (от март 2008 до февруари 2010) и доцент в катедра „Икономикс“ на Университета за национално и световно стопанство в София.
Встъпва в длъжност като европейски комисар на 9 февруари 2010, когато комисията Барозо II е одобрена от Европейския парламент.
Обявена е на 30 ноември 2010 г. за „комисар на годината“ и за „европеец на годината“ в годишните награди на електронното издание „Юръпиън войс“ (European Voice). Тя е отличена за своите приноси в работата си и по-специално управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан.
Петер Паул Рубенс (на нидерландски: Peter Paul Rubens, [petər 'pʌul 'rybə(n)s]) е фламандски художник от епохата на Барока, известен със своя екстравагантен стил, който подчертава и въплъщава подвижността, жизнеността, цвета и чувствеността както никой друг. Във времето на Контрареформацията той рисува множество олтари, портрети, пейзажи и исторически картини с митологични, религиозни и алегорични сюжети. Неговото творчество съчетава традициите на брьогеловия реализъм с достиженията на венецианската школа.
Освен че ръководи голямо ателие в Антверпен, произвеждащо картини за аристокрацията и колекционерите на изобразителното изкуство в цяла Европа, Рубенс е и добре образован ренесансов хуманист, колекционер на изкуство и дипломат, получил рицарско звание както от испанския крал Филип IV, така и от английския крал Чарлз I.
Рубенс е бил харизматичен и привлекателен мъж и компаньон, „висок, достолепен, с правилни форми на лицето, румени страни, кестенява коса, блестящи очи, владеел се е добре, бил е жизнерадостен, внимателен и любезен.“
.jpg)
Пьо̀тър Илѝч Чайко̀вски (7 май 1840 – 6 ноември 1893) е руски композитор от епохата на романтизма. Разнообразното му творчество включва симфонии, опери, балет, инструментална и камерна музика и песни. Той е автор на едни от най-популярните концертни и театрални музикални произведения в класическия репертоар, като балетите „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“, „Тържествена увертюра 1812 година“, „Концерт за фортепиано и оркестър № 1“, последните му три номерирани симфонии и операта „Евгений Онегин“.
Роден в семейство от средната класа, Чайковски се подготвя за чиновническа кариера, въпреки очевидните му музикални заложби. Той се посвещава на музиката, въпреки желанието на своето семейство, и през 1865 година завършва Санктпетербургската консерватория. Това формално образование, ориентирано към западноевропейската музика, го отделя от съвременното му националистично течение в музиката, най-видни представители на което са групата млади композитори, известна като Могъщата петорка. Професионалните отношения на Чайковски с тях са противоречиви.
Въпреки широката си популярност, Чайковски остава емоционално несигурен през целия си живот, който е белязан от поредица личностни кризи и периоди на депресия. За това допринасят и потиснатата му хомосексуалност, катастрофалният му брак и внезапният срив на единствената продължителна връзка в живота му, 13-годишните отношения с богатата вдовица Надежда фон Мек. Успоредно с неуредиците в личния му живот, известността на Чайковски нараства, той получава почетни отличия от императора, отпусната му е пожизнена пенсия и е аплодиран в концертните зали по целия свят. Внезапната му смърт на 53-годишна възраст обикновено се отдава на заболяване от холера, макар че някои автори смятат, че става дума за самоубийство.
Наполеон Бонапарт е френски военачалник, консул по време на консулата и първият френски император под името „Наполеон I Велики“ (Napoléon I le Grand) от 18 май 1804 до 6 април 1814 г. и повторно между 20 март и 22 юни 1815 г.
Завоювал военната си слава по време на Революционните войни, след идването си на власт Наполеон чрез завоевания или съюзи установява контрол над почти цяла континентална Западна и Централна Европа в течение на Наполеоновите войни, до поражението си в Битката на народите край Лайпциг през октомври 1813 г.
По-късно успява да осъществи краткотрайно завръщане, известно като Стоте дни (les Cent Jours), преди да бъде окончателно победен в битката при Ватерло на 18 юни 1815 г. Малко след това е пленен от британците и изпратен на остров Света Елена, където умира.
Освен с военните си успехи, Наполеон е известен с установяването на Наполеоновия кодекс, както и като един от просветените владетели. Наполеон поставя още няколко членове на фамилията Бонапарт на няколко трона в Европа. Макар че те не надживяват поражението му един негов племенник, Наполеон III, управлява Франция през втората половина на XIX век.
Алексаандър Исааевич Солженицин е руски писател, драматург, историк и дисидент от втората половина на XX век. Основните му произведения са свързани с историята на Русия: Архипелаг Гулаг, В първия кръг, Червеното колело, Матрьонината къща. Благодарение на него хората извън Съветския съюз научават за системата на съветските лагери за принудителен труд ГУЛАГ.
Участник е във Великата отечествена война, но още по време на войната е арестуван и изпратен в лагер. Реабилитиран през 1956 г., работи като учител и започва да пише. Първото му произведение Един ден на Иван Денисович е публикувано в списание „Новый мир“ през 1962 г. и се превръща в литературно събитие. В същото списание публикува и още няколко разказа, но скоро отношението на официалните власти се променя поради критичното му отношение към съветските порядки, което се запазва през цялото време на живота му в СССР. Удостоен е с Нобелова награда за литература за 1970 г., но съветските власти не печатат произведенията му, а те се разпространяват в СССР чрез самиздат и се печатат в чужбина. След като „Архипелаг Гулаг“ е публикуван в чужбина, през 1974 г. Солженицин бива прокуден от родината си. Живее известно време в Швейцария и САЩ, но след разпадането на СССР се завръща в Русия през 1994 г. Избран е за академик на Руската академия на науките (1997).
Портал:Биографии/Избрана статия/16