Полихроно
| Полихроно Πολύχρονο | |
| — село — | |
 Плажът в Полихроно | |
  Полихроно  Полихроно  Полихроно | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Касандра |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 40 m |
| Население | 1239 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 630 85 |
| Полихроно в Общомедия | |
Полихроно (на гръцки: Πολύχρονο, катаревуса Πολύχρονον, Полихронон) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Касандра в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Полихроно е разположено в центъра на Касандра – най-западния ръкав на Халкидическия полуостров и има население от 1063 души (2001). Селото е туристически център. По време на общинския фестивал „Палиния“ в селото се провежда карнавал и двудневни културни прояви.
В близост до Полихроно се намира водният резерват езерото Мавробара, където се развъждат водни костенурки.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]При построяване на път през горите от Полихроно към Касандрино в местността Йеромири са открити остатъци от антично селище със сгради, датиращи от класическия и елинистическия период. Открити са и следи от по-ранно селище – шахти за обработка на желязна руда от около V век пр.н.е., както и некропол с богати погребения от VI – началото на V век пр.н.е.[2]
През 650 г. пр.н.е. колонисти от Еретрия основанат колонията Неапол, който успява да оцелее до 540 година, когато е разрушен от хуните.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Първите сведения за селото датират от XVIII век.[4] По време на Халкидическото въстание в 1821 година селото е опожарено и разрушено. По-късно оцелелите му жители се завръщат и го възстановяват.[3] В XIX век Полихроно е село в каза Касандра на Османската империя. Църквата „Рождество Христово“ е от 1863 година.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Полихрон (Polychron), Касандрийска епархия, живеят 360 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Полихрон живеят 200 жители гърци християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Полихрон (Polihron) има 145 гърци.[7]
В 1912 година е построена църквата „Свети Атанасий“.[3]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година, по време на Балканската война, в Полихроно влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Сиргари[8] | Στυργάρι | Псилома | Ψήλωμα[9] | възвишение на ЮИ от Полихроно[8] |
| Алуца[8] | Άλούτσα | Кладия | Κλαδιά[9] | възвишение на ЮЗ от Полихроно[8] |
| Мавробара | Μαυρόμπαρα | Фитиес | Φυτειές[9] | езеро на ЮЗ от Полихроно[1] |
- Църкви
-
„Свети Атанасий“, 1912 г. -
„Свети Атанасий“ -
„Рождество Христово“, 1863 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Πολύχρονο - Λίμνη Μαυρόμπαρα // kassandra-halkidiki.gr. (на гръцки)
- ↑ Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 69.
- ↑ а б в г ΠΟΛΥΧΡΟΝΟ ΚΑΣΣΑΝΔΡΑ ΧΑΛΚΙΔΙΚΗ // Κασσάνδρα Χαλκιδική. Посетен на 16 декември 2014.
- ↑ Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 68.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1081. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||
