Афитос
| Афитос Άφυτος | |
| — село — | |
 Кметството | |
  Афитос  Афитос  Афитос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Касандра |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 0 m |
| Население | 1231 души (2001) |
| Афитос в Общомедия | |
Афитос или Атитос (на гръцки: Άφυτος, Άθυτος) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Касандра в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Афитос е разположено на източния бряг на полуостров Касандра - най-западният ръкав на Халкидическия полуостров на два km южно от Неа Фокея и на 77 km южно от Солун. Има население от 1231 души (2001). Селото е отличен пример за традиционна гръцка архитектура. На селския площад с неправилна форма е разположена църквата „Свети Димитър“, трикорабна куполна базилика (единствената на Халкидика), в която иконостасът и прозорците са украсени с каменни релефи.[1] На площада е разположена и голяма традиционна къща, в която се помещава кметството и етнографски музей, основан в 1980 г.[2] Това е едниственото място на Касандра, където дъното на морето около бреговата ивица представлява равен и гладък камък.
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]
В района на Афитос има селище, което датира от 3000 г. пр. Хр. В VIII век пр. Хр. колонисти от Еретрия основават колонията Афитос, който в античността е важно селище на Палене. Светилището на Дионис и нимфите и храмът на Зевс Амон играят важна роля в архаичния и класическия период. Градът участва в Персийските войни със собствените си кораби. Принуден е от персите да им плаща данък. След оттеглянето на персите се присъедининява към Атинския морски съюз.[2] Градът сече собствени пари със Зевс Амон. Процъфтява и по римско време.[2][3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
Споменава се в светогорски документи от XIV век като село и в гръцки източници от началото на XVII век. Селото както и всички други селища на полуострова е принадлежало на вакъфа на Газанфер ага в нахия Каламария (Гелимерска нахия). Много жители на селото участват в Гръцката война за независимост в 1821 г. – Триандафилос Гаруфалу, Георгиос Панайоту, Анастасиос Кирязис и Гарифалос Антониу. Във войната селището е разрушено и е възстановено едва след 1827 година. Къщите му от местен варовик са отличен пример за каменоделството на XIX век.[2]
В 1859 година е построена църквата „Свети Димитър“. Скоро след това, през 1867 година е построена църквата „Свети Георги“ в Лавриотико (Λαυριώτικο), през 1885 година е построена църквата „Успение Богородично“, а по-късно „Свети Атанасий“ и „Свети Николай“ в Льоси (Λιόση) (върху руините на раннохристиянска църква).[1]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Атетос (Athétos), Касандрийска епархия, живеят 800 гърци.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Атито живеят 350 жители гърци християни.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година, по време на Балканската война, в Афитос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Зутла[6] | Ζούτλα | Лофос | Λόφος[7] | възвишение на З от Афитос (83 m)[6] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Афитос
Андреас Каратасос, гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония- Теохарис Сарикас, гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ & ΠΑΡΕΚΚΛΗΣΙΑ ΧΕΡΣΟΝΗΣΟΥ ΚΑΣΣΑΝΔΡΑΣ // www.kassandra-halkidiki.gr. Посетен на 7 ноември 2013 г.
- ↑ а б в г Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 62.
- ↑ ΑΘΥΤΟΣ (ΑΦΥΤΟΣ) ΚΑΣΣΑΝΔΡΑ ΧΑΛΚΙΔΙΚΗ // Κασσάνδρα Χαλκιδική. Посетен на 15 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||
