Поликарп Патарски
Поликарп Патарски | |
български духовник | |
Роден |
около 1790 г.
|
---|---|
Починал |
Поликарп Патарски или Патароликийски (на гръцки: Πολύκαρπος Πατάρων) е български книжовник и духовник, епископ патарски, участник в борбите за самостоятелна българска църква в Османската империя.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 1790 година като Петър Цонков Петров.[1] Според някои изследователи е син на Мария Стойкова, дъщерята на Софроний Врачански.[3] Други смятат, че майка му, Мария, има родствена връзка със Софроний Врачански, но не е идентична с дъщеря му, която носи същото име.[4]
Учи в Котел при таксидиота на Синайския манастир Макарий. Макарий го отвежда в Синайския манастир, където се замонашва. Около 1826 година е ръкоположен за архимандрит и става таксидиот на манастира в Търновската митрополия. От 1827 до 1844 година е управител на метоха на манастира в Римник, а от 1845 до 1852 година е на метоха в Галац.[1]
През юли 1852 година с помощта на влиятелния си първи братовчед Стефан Богориди е ръкоположен за патарски (патароликийски) епископ и назначен за предстоятел на създадената през 1849 година българска църква „Свети Стефан“ в Цариград.[1][3] В 1857 година издава „Житие и история святьiх отец нашьiх Кирилла и Методия Болгарскьiх Просветителех. Написано от Негово Преосвященство Г-на Поликарпа Епископа Патаролакийскаго“, отпечатана в печатницата на „Цариградски вестник“. На 11 май същата година епископ Поликарп извършва в „Свети Стефан“ първата тържествена служба в чест на светите братя Кирил и Методий и така го възражда в България и поставя началото на утвърждаването на всенародния празник. Подпомага издаването на „Христоития“ на Райно Попович, на „Всеобща география за децата“, издадена от Иван Богоров в 1843 година, на „Критически издирвания за историята българска“ от Юрий Венелин, преведена от даскал Ботьо Петков, издадена в Земун в 1853 година. В 1837 година дарява 1000 гроша на котленското училище.[3]
От 1852 година е назначен за наместник на Бузъуската епископия в Румъния.[1]
Умира в Бузъу през февруари 1865 година.[1]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно версията, според която е син на Мария Стойкова, дъщеря на Софроний Врачански:
Софроний Врачански (1739 - 1813) | Ганка Атанасова (1736 – 1787) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Цонко Стойков (1758 - 1791) | Гана Стойкова | Владислав Стойков | Мария Стойкова | Катерина Стойкова (1777 - 1867) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ралу Сканави (1791 - 1845) | Стефан Богориди (1775 - 1859) | Атанас Богориди (1788 - 1826) | Поликарп Патарски (1790 - 1865) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ласкар Кантакузин (1805 - 1875) | Харикиня (1828 - 1860) | Михаил Стурдза (1794 - 1884) | Смарагда (1816 - 1885) | Иван (? - 1861) | Ана (? - 1866) | Константинос Музурус | Александър Богориди (1822 - 1910) | Мария (? - 1880) | Йоанис Фотиадис | Никола Богориди (1821 - 1863) | Екатерина Конаки | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Емануил Богориди (1847 - 1935) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
От завещанието на Поликарп става ясно, че има двама братя - Йоан Папукчи, който остава в Котел и Янко Цонкович, който живее във Влашко.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 535.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Епископ Поликарп Патарски. София, Синодално издателство, 1964.
- ↑ а б в Събева, Росица. Свети Софроний и неговият следовник епископ Поликарп Патароликийски // Ѕѣлѡ IІ (3). 2014. ISSN 1314-9067.
- ↑ Вутова, Десислава и Ивелин Любенов. Щрихи към портрета на архиерея Поликарп Патарски, Музейното списание, год. Х (2023), 11, с. 27-28.
- ↑ Вутова, Десислава и Ивелин Любенов. Щрихи към портрета на архиерея Поликарп Патарски, Музейното списание, год. Х (2023), 11, с. 28-29.
? | → | патарски епископ (юли 1852 – 1863) |
→ | ? |