Пингвин (спомагателен крайцер)

„Пингвин“ Pinguin, HSK-5
„Пингвин“ в Индийския океан, 1941 г.
Флаг	Германия
Клас и тип	сухогруз/спомагателен крайцер
Производител	AG Weser, Бремен, Германия
Служба
Спуснат на вода	12 ноември 1936 г.
Влиза в строй	6 февруари 1940 г.
Потънал	потопен на 8 май 1941 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Собственик	DDG Hansa
Оператор	Hansa Line, Бремен, ВМС на Германия
Бруто тонаж	7766 БРТ
Водоизместимост	17 900 t (стандартна)
Дължина между перпендикулярите	155,0 m
Ширина	18,7 m
Газене	8,7 m
Задвижване	2 шестцилиндрови дизелови двигателя
Мощност	7600 к.с. (5,7 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	17 възела (31,5 km/h)
Далечина на плаване	60 000 морски мили; Запас гориво: 3000 t
Автономност	207 денонощия
Екипаж	401 души
Името означава	(на немски език) пингвин
Въоръжение
Артилерия	6×1 150-mm; 1×1 75-mm;
Зенитна артилерия	1×2 37-mm 2×2 20-mm
Минноторпедно въоръжение	2×2 533-mm ТА; 380 мини EMC
Самолети	2 самолета Heinkel He 114 впоследствие 1 Arado Ar 196 A-1

„Пингвин“ (на немски: Pinguin, HSK-5) е спомагателен крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Това е преустроеният товарен кораб (сухогруз) „Канделфелз“ (на немски: Kandelfels), в германския флот е познат като „Шиф-33“ (на немски: Schiff 33), в Кралския флот получава обозначението – „Рейдер „F““. В периода 1940 – 1941 г. води бойни действия в района на Индийския океан и Антарктида. Той е един от най-резултатните кораби на флота, който потопява и пленява съдове с общ тонаж 136 000 брт.

История

Корабът е построен в Бремен на стапелите на фирмата „АГ Везер“ (на немски: AG Weser) за „Линии Ханза“, за товарни превози в Източна Азия и Индия. Първият кораб на серия от два сухогруза. Вторият кораб е сухогрузът „Кибфелз“. Продължението на серията включва и кораба „Голденфелз“ (впоследствие преоборудован на спомагателен крайцер „Атлантис“). Последния цивилен рейс на кораба завършва на 1 септември 1939 г. В края на 1939 г. е реквизиран от Кригсмарине, след което е преоборудван от фирмата „Дешимаг“ във военен кораб.

Технически параметри

• Размери: дължина 155 m; ширина 18,7 m; газене 8,7 m;
• Водоизместимост: 17 600 t (7766 брт);
• Две палуби, 6 товарни люка;
• СУ: 2 × 6-цилиндрови дизела MAN (7600 к.с.);
• Максимална скорост: 17 възела;
• Запас гориво: 3000 t;
• Далечина на плаване: 60 000 мили при 12 възела ход;
• Автономност на плаване: 207 дни

За неговото окомплектоване частично се използва въоръжението, свалено от стария линеен кораб „Шлезиен“.

Въоръжение

• 6 × 150 mm С/16 L/45 оръдия (с боекомплект от 1800 снаряда)
• 1 × 75 mm Schneider-Creusot L/35 оръдие
• зенитни сдвоени 2 × 37 mm С/30 L/83 оръдия (боекомплект 4000 снаряда)
• зенитни автоматични оръдия 4 × 20 mm С/30 L/65 (боекомплект 8000 снаряда)
• 380 мини EMC
• 2 сдвоени торпедни апарата 533 mm (боекомплект 16 торпеда)
• 2 самолета He.114B, (от март 1941 – 1 Ar.196A-1)
• за снабдяване на подводници – 25 торпеда и 80 мини TMB

Освен това е поставена по-мощна радиостанция и ново щурманско оборудване.

Екипаж – 401 души (вкл. 22 офицера, от тях 5 запасни).

Бойни действия

Рейдерски поход

В Атлантика

„Пингвин“ става един от първите спомагателни крайцери на Германия по време на Втората световна война. На 15 юни 1940 г. под командването на капитана цур зе Ернст-Феликс Крюдер той напуска Готенхафен.

След преминаване на пролива Скагеррак, „Пингвин“, маскиран на съветския кораб „Печора“, близо до западното крайбрежие на Норвегия се насочва на север. По пътя е нападнат от британска подводница, но благодарение на превъзходството си в скорост успява да избяга. След като преминава Датския пролив в Атлантика, той (вече като гръцкия параход „Кассос“) достига определения му в южната част сектор за патрулиране. По пътя ОКМ организира среща с немска подводница, която е заредена с гориво и торпеда.

Първата му жертва е британския сухогруз „Доминго де Ларинага“. Забелязвайки рейдера, капитанът на кораба подава радиосигнал за атаката и се опитва да избяга. С артилерийски огън той е спрян, на него е изпратена абордажна команда. Минните заряди не се детонират и заради това кораба е потопен с торпедо.

Индийски океан

След като заобикаля нос Добра Надежда, „Пингвин“ се насочва на север. Пилотът на хидроплана забелязва норвежкия танкер „Филефел“. Съдът е пленен и управляван от немски екипаж. По същите места е забелязан и още един танкер – „Бритиш Командер“. Той отказва да се подчини на заповедта да спре и е обстрелян и потопен с торпедо. В течение на няколко дни е прехванат и потопен още един съд – норвежкият параход „Морвикен“. „Филефел“ също е решено да се потопи. Замаскиран като парахода „Трафалгар“, „Пингвин“ продължава своя път.

В началото на септември самолетът претърпял авария и се налага да се сглоби вторият, който е разглобен в трюма, което отнема няколко дни. На път за Мадагаскар е пресрещнат британският сухогруз „Бенавон“. В артилерийската престрелка един от неговите снаряди пробива борда на „Пингвин“, но не се взривява. „Бенавон“ е разстрелян от много по-мощната артилерия на рейдера. Загиват над 20 души от екипажа, включително капитанът на кораба. След неколкодневен престой около Мадагаскар, Крюдер насочва кораба си на изток. По пътя е пленен норвежкият параход „Нордвард“ с товар жито. След като преместват пленниците на него, Крюдер изпраща „Нордвард“ с част от екипажа си в Германия.

След силна буря, „Пингвин“ достига Австралия.

Поставяне на минни заграждения до бреговете на Австралия

На 7 октомври е пленен норвежкият танкер „Сторстад“. Неговият екипаж е свален, а той е оборудван за поставяне на мини и преименуван на „Пасат“.

Нататък пътя на „Пингвин“ е по западното крайбрежие на континента. Той поставя мини до Нюкасъл, Сидни, и до бреговете на щата Нов Южен Уелс, пред пристанище Хоубарт в Тасмания. „Пасат“, под командването на лейтенант Варнинг, заминира пролива между Австралия и Тасмания. На 15 ноември корабите се срещат и се насочват на юг. От съобщения по радиото Крюдер разбира, че от неговите мини са потънали вече два кораба, в т.ч. американския „Сити оф Рейвил“ (един от първите американски кораби, потънали през Втората световна война). След месец командването на Кригсмарине съобщава за награждаването на капитана с Рицарски кръст.

На 18 ноември е потопен британският кораб „Наушера“, на 20 ноември е потопен хладилният кораб „Маймоа“, на следващия ден – „Порт Брисбейн“ – въоръжен параход, бързащ на помощ на „Маймоа“.

На 24 ноември 1940 г. командването заповядва на „Пингвин“ да се насочи към китобойния район до остров Буве.

Антарктика

Насочвайки се към зададения му район, „Пингвин“ среща и потапя хладилния кораб „Порт Уелингтън“. Броят на пленниците на борда вече надминава 400 души, което създава вече сериозни проблеми и Крюдер взема решение да ги изпрати на борда на „Пасат“ в Германия. По пътя за дома танкерът зарежда „Атлантис“, предава част от горивото и на спомагателния танкер „Нордмарк“ и благополучно пристига в едно от пристанищата на окупираната Франция.

„Пингвин“ достига бреговете на Антарктида в район за китобойни дейности. В началото на януари радиста прихваща разговори на норвежки китобойци: недалече се намират две големи плаващи китобойни бази, „Оле Вегер“ и „Пелагос“, а на 400 мили източно още една – „Торсхамер“.

На 14 януари 1941 г. рейдерът провежда своята най-успешна операция. В течение на два дни без да даде и един изстрел е пленен китобоен флот в състав: плавбазите „Оле Вегер“ и „Пелагос“ с 22 хил. тона китова мас; 11 малки китобойни съда и принадения към тях танкер „Солглимт“ с 10 хил. тона гориво.

Един от китобойците е преименуван на „Адютант“ и превърнат в спомагателен кораб. „Солглимт“ и „Пелагос“ са изпратени с немски екипажи към Европа, а „Пингвин“ с останалите трофеи се насочва за среща с „Нордмарк“ и „Дукеса“ (хладилен кораб, пленен от „Адмирал Шеер“). За окомплектоване на екипажите „Пингвин“ няма достатъчно количество офицери, но помощ оказва „Адмирал Шеер“, част от офицерите на който преминава на пленените съдове. През март 1941 г. те пристигат в Бордо (с изключение на два китобоя, потопени от екипажите при заплаха от пленяване на корабите от кораба на ВМС на Великобритания „Скарборо“). Количеството изпратена китова мас съответства на количеството маргарин, произведен в Германия за няколко месеца, а китобойците са достатъчно за формиране на флотилия ловци на подводници.

На 18 февруари „Пингвин“ се среща с транспорта „Алстертор“, който му носи пощата, други товари и нов самолет. След това се насочва към Кергелен, където попълва запасите си от прясна вода, прави проверка на корпуса си, малък ремонт – маскиран като норвежкия параход „Тамерлан“.

На 25 февруари рейдерът се насочва за среща с пленения от „Атлантис“ кораб „Кети Бровиг“, който трябва да се използва като минен заградител, но на мястото на срещата намират „Оле Якоб“, друг трофей на „Атлантис“. Оказва се, че „Кети Бровиг“ се налага да бъде потопен. В търсене на подходящ кораб Крюдер се насочва на север.

Боя с „Корнуол“ и гибел

На 25 април „Пингвин“ спира и пленява „Емпайър Лайт“, но не може да го използва заради повредите по него и се налага да го потопи. На 29 април е потопен „Клан Бюкянън“. След това Крюдер насочва кораба си към Сейшелските острови.

На 7 май „Пингвин“, в северозападната част на Индийския океан, открива подходящ съд. Това е танкерът „Бритиш Имперър“. Независимо от предупредителните изстрели той започва да бяга, изпращайки радиограма за нападението, която е приета от британския тежък крайцер „Корнуол“. Крюдер е принуден да издаде заповед за потопяване на танкера.

На следващия ден, 8 май 1941 г., рейдерът е забелязан от самолета на „Корнуол“. Корабът е добре маскиран като норвежки транспорт, но на пилота му се вижда много подозрително, че нито един човек от екипажа не излиза на палубата да приветства самолета. Насоченият към кораба крайцер „Корнуол“, независимо от силната съпротива, го потопява. От залпа на 203-mm му оръдия детонират 130 мини, останали на борда на „Пингвин“, и в точката с координати 3°50′ с. ш. 53°50′ и. д.3.833333° с. ш. 53.833333° и. д.3.833333, 53.833333 рейдерът потъва. Той става първият немски спомагателен крайцер, потопен от Съюзниците във Втората световна война. Заедно с кораба загиват 532 души, включително 200 пленници. „Корнуол“ спасява 53 члена на екипажа на „Пингвин“ и 22 пленници. Капитана Крюдер не е сред спасените. „Корнуол“ дава една жертва.

„Адютант“, под командването на лейтенант Хемер, впоследствие минава на подчинение на спомагателния крайцер „Комет“ и поставя мини до бреговете на Нова Зеландия (няма информация за потопени съдове от тях).

Резултати

Потопени и пленени съдове:

Дата	Име	Тип	Принадлежност	Тонаж, брт	Товар	Съдба
1940-07-31 31 юли 1940	Domingo de Larrinaga	товарен кораб	Великобритания	05358 5358	зърно	потопен с торпедо
1940-08-27 27 август 1940	Filefjell	танкер	Норвегия	06901 6901	бензин, нефт	миниран, взривен и потопен
1940-08-27 27 август 1940	British Commander	танкер	Великобритания	05008 5008		потопен с торпедо
1940-08-27 27 август 1940	Morviken	товарен кораб	Норвегия	07616 7616		миниран, взривен и потопен
1940-09-12 12 септември 1940	Benavon	товарен кораб	Великобритания	05872 5872	каучук	потопен с корабна артилерия след престрелка
1940-09-16 16 септември 1940	Nordvard	товарен кораб	Норвегия	04111 4111	пшеница	пленен, изпратен в Бордо
1940-10-07 7 октомври 1940	Storstad	танкер	Норвегия	08998 8998	14 000 тона дизелово гориво	пленен, превърнат в спомагателен минен заградител „Пасат“
1940-11-19 19 ноември 1940	Nowshera	товарен кораб	Великобритания	07920 7920		миниран, взривен и потопен
1940-11-20 20 ноември 1940	Maimoa	хладилен кораб	Великобритания	10123 10 123	замразено месо, масло, мас, яйца	миниран, взривен и потопен
1940-11-2121 ноември 1940	Port Brisbane	товарен кораб	Великобритания	08739 8739		потопен с торпедо
1940-11-30 30 ноември 1940	Port Wellington	хладилен кораб	Великобритания	08303 8303	4000 тона замразено месо	миниран, взривен и потопен след артилерийска престрелка
1941-01-14 14 януари 1941	Ole Wegger	китобойна база	Норвегия	12201 12 201	китова мас	пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941	Pol 07 Pol VII	китобоен кораб	Норвегия	00335 335		пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941	Pol 08 Pol VIII	китобоен кораб	Норвегия	00300 300		пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941	Pol 09 Pol IX	китобоен кораб	Норвегия	00335 335		пленен, превърнат в спомагателния кораб „Адютант“
1941-01-14 14 януари 1941	Pol 10 Pol X	китобоен кораб	Норвегия	00335 335		пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941	Solglimt	танкер	Норвегия	12246 12 246	10 000 тона гориво	пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941	Pelagos	китобойна база	Норвегия	12083 12 083	китова мас	пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941	Star 14 Star XIV	китобоен кораб	Норвегия	00250 250		пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941	Star 19 Star XIX	китобоен кораб	Норвегия	00250 250		пленен, изпратен във Франция, потопен от екипажа заради опасност да бъде пленен от ВМС на Великобритания
1941-01-14 14 януари 1941	Star 20 Star XX	китобоен кораб	Норвегия	00250 250		пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941	Star 21 Star XXI	китобоен кораб	Норвегия	00300 300		пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941	Star 22 Star XXII	китобоен кораб	Норвегия	00305 305		пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941	Star 23 Star XXIII	китобоен кораб	Норвегия	00355 355		пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941	Star 24 Star XXIV	китобоен кораб	Норвегия	00360 360		пленен, изпратен във Франция, потопен от екипажа заради опасност да бъде пленен от ВМС на Великобритания
1941-04-25 25 април 1941	Empire Light	товарен кораб	Великобритания	06828 6828		миниран, взривен и потопен
1941-04-28 28 април 1941	Clan Buchanan	товарен кораб	Великобритания	07266 7266		миниран, взривен и потопен
1941-05-07 7 май 1941	British Emperor	танкер	Великобритания	03663 3663		потопен с артилерия

Потънали от мини, поставени от „Пингвин“ и „Пасат“:

Дата	Име	Тип	Принадлежност	Тонаж, брт	Товар	Съдба
	Nimbin	товарен кораб	Великобритания	01052 1052		потъва от мина
	Cambridge	товарен кораб	Великобритания	10846 10 846		потъва от мина
	City of Rayville	товарен кораб	САЩ	05883 5883		потъва от мина
	Herford	траулер	Великобритания	00285 285		потъва от мина

За 10 ½ месеца плаване „Пингвин“ пленява и потопява 28 съда, с общ тонаж около 136 000 брт. Четири съда потъват от поставени от него мини (около 18 000 брт).

Литература

• Т. Тулейя, Д. Вудворд. Сумерки морских богов. Битва за Северную Атлантику. М., АСТ, 2001, 640 с. ISBN 5-17-010655-6.
• Й. Бреннеке. Крейсер-призрак НК-33. Боевые операции немецкого ВМФ в Индийском океане. 1939 – 1941. М., Центрполиграф, 2006, 256 с. ISBN 5-9524-2260-8.
• А. В. Платонов, Ю. В. Апальков. Боевые корабли Германии 1939 – 1945.
• Ф. Руге. Война на море, 1939 – 1945. СПб., Полигон, 2002, 392 с. ISBN 5-89173-027-8.
• Э. Портен. Германский флот во Второй мировой войне. Екатеринбург, Зеркало, 1997, 240 с.

Външни препратки

• armed merchant cruisers of WW II ((en))
• KRIEGSMARINE. ВМС Германии между двумя поражениями. „Пингвин“
• Bismarck & Tirpitz. Hilfskreuzer (Auxiliary Cruiser – Raider) – Pinguin Архив на оригинала от 2009-02-05 в Wayback Machine. ((en))
• German Naval History. Pinguin (HSK5) ((en))
• DreadnoughtProject.org Архив на оригинала от 2024-05-25 в Wayback Machine. original plan images of the vessel. ((en))
• Norwegian Victims of Pinguin ((en))
• Marauders of the Sea, German Armed Merchant Ships During W.W. 2 ((en))
• Cruise Of The Raider HK 33 ((en))
• Operations of the Pinguin ((en))
• Die grossen Schiffseinheiten der deutsche Kriegsmarine 1933 – 1945. Schiff 33 – HSK 5 „PINGUIN“ ((de))
• Lexikon der Wehrmacht. Schiff 33 „Pinguin“ ((de))
• В Общомедия има медийни файлове относно Пингвин (спомагателен крайцер)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пингвин (вспомогательный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​