Комет (спомагателен крайцер)

Вижте пояснителната страница за други значения на Комет.

---

„Комет“ Komet, HSK-7
Рейдера „Комет“, маскиран като „Manyo Maru“, по-долу с разкрито въоръжение и хидросамолет.
Флаг	Германия
Клас и тип	Търговски кораб/Спомагателен крайцер
Производител	Deschimag A.G. Weser, Бремен, Германия
Служба
Спуснат на вода	16 януари 1937 г.
Влиза в строй	2 юни 1940 г.
Потънал	потопен на 14 октомври 1942 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Пристанище на домуване	Бремен
Оператор	Norddeutscher Lloyd, ВМС на Германия
Бруто тонаж	3287 БРТ
Водоизместимост	7500 t (стандартна)
Дължина	115,5 m
Ширина	15,3 m
Газене	6,5 m
Задвижване	2 × шестцилиндрови дизелови двигателя
Мощност	3900 к.с. (2,9 МВт)
Движител	1 гребен винт
Скорост	16 възела (30 km/h)
Далечина на плаване	35 100 морски мили при 9 възела ход; Запас гориво: 2485 t
Екипаж	267 души
Името означава	Комета на немски език
Въоръжение
Артилерия	6×1 150-mm; 1×1 75 mm;
Зенитна артилерия	2×2 37-mm; 4×1 20-mm
Минноторпедно въоръжение	2×2 и 2×1 533-mm ТА; 30 мини EMC
Самолети	2 самолета Arado Ar 196 A-1
Други	Малък катер „Метеорит“ (тип LS2)
„Комет“ в Общомедия

Комет (на немски: Komet, HSK-7) е спомагателен крайцер на Немския флот от времето на Втората световна война. Това е преустроения търговски кораб „Eмс“ (на немски: Ems), в германския флот е познат като „Шиф-45“ (на немски: Schiff 45), в Кралския флот получава обозначението „Рейдер „B““. В лятото на 1940 г., под различни имена, при съдействието на СССР преминава през Северния морски път от Северно море в Беринговия пролив и нататък в Тихия океан. В периода 1940 – 1941 г. води бойни действия по морските комуникации на съюзниците в Тихия океан, в района на Австралия и Океания. Тонажът на потопените и пленени от него съдове е 42 хил. брт.

История на построяването

Корабът е построен в Бремен на стапелите на фирмата „Дешимаг“ (на немски: DeSchiMAG – Deutsche Schiff-und Maschinenbau Aktiengesellschaft) за Norddeutscher Lloyd Един кораб от серия сухогрузи (четири еднотипни съда – „Драу“, „Айдер“, „Илер“ и „Мюр“, и два полу-близнака, „Саар“ и „Мемел“). След началото на войната е предаден на Кригсмарине, където е преоборудван на спомагателен крайцер от фирмата Howaldtswerke в Хамбург и влиза в състава на немския флот на 2 юни 1940 г. под името „Комет“.

Най-малкият, сред себеподобните му кораби, „Комет“, освен мощното артилерийско и минно-торпедно въоръжение, има на борда си бързоходен катер, предназначен за торпедни атаки и поставяне на мини, както и хидросамолети.

Технически параметри

• Размери: дължина: 115,4 m; ширина: 15,3 m; газене: 6,5 m
• Водоизместимост: 7500 t (3297 брт)
• Тонаж: 3297 брт
• Една палуба, 4 товарни люка
• Силова установка: 2 × 6-цилиндрови двухтактови дизела MAN (3900 к.с.)
• Максимална скорост: 16 възела
• Запас гориво: 2485 t
• Далечина на плаване: 35 100 мили при 9 въз.
• Автономност на плаването: 236 дни

Въоръжение

Схема на въоръжението

• 6 × 150-mm С/16 L/45 (боекомплект 1500 снаряда)
• 1 × 75-mm Schneider-Creusot L/35
• зенитни сдвоени 2 × 37-mm С/30 L/83 (боезапас 4000 броя)
• зенитни автоматични оръдия 4 × 20-mm С/30 L/65 (боезапас 8000 броя)
• 30 мини EMC
• 2 сдвоени палубни и 2 подводни (траверсни) торпедни апарата 533-mm (боезапас 24 торпеда)
• малък катер „Метеорит“ (тип LS2)
• 2 самолета Ar.196A-1

Екипаж – 267 души (вкл. 17 офицера).

Бойни действия

Първи поход

Излизане в открито море

Под командването на капитан цур зе Роберт Ейсен корабът, във вечерта на 3 юли 1940 г., напуска Готенхафен и съпроводен от охрана се насочва през Датския пролив надолу по крайбрежието на Норвегия на север. На 6 юли пристига в Кристиансан, където се дозарежда с гориво, прясна вода и изчаква отбоя на тревогата, вдигната от появата, западно на Скагеррак, на британски военни кораби.

Преход по Северния морски път

Съветското ръководство се съгласява за превеждането на крайцера след дълги преговори с германската страна. Независимо от подписания по-рано пакт Рибентроп-Молотов (1939 г.) и конфиденциалното Германо-съветско търговско съглашение (1939 г.), съветското ръководство желае да съхранява видим неутралитет и за това операцията е секретна. В началото е достигната договореност за превеждането на 26 съда, включително четири спомагателни крайцера, обаче по-късно, вследствие на различни трудности, е решено да премине само един съд. Това е „Комет“.
Замаскиран (още в Кристиансан) като съветския ледоразбивач „Семён Дежнёв“, корабът преминава нос Нордкап и достига района северно от остров Колгуев. Там, запълвайки времето с бойната подготовка на екипажа и хидрографски изследвания, известно време чака пристигането на съветските съдове, които да го съпровождат през пътя (неутралният тогава Съветски съюз се съгласява тайно да помогне на „Комет“ в преминаването до северното крайбрежие на Русия по Северния морски път. Сключена е търговска сделка за 950 хил. марки (около $300 000), които после Германия изплаща с доставка на промишлено оборудване. Превеждането на „Комет“ е включено в плана на навигацията за 1940 г. В съветската историография фактът за широкото техническо съдействие, оказано от Съветския съюз на „Комет“ се отрича.).

Заради сложности, поради метереологичната обстановка, срещата със съветските ледоразбивачи няколко пъти се отлага. Накрая, на 13 август радиограма от Берлин съобщава, че ледоразбивачът „Ленин“ ще ги чака в пролива Маточкин Шар. На следващия ден, когато установяват, че на мястото на срещата няма никой, Ейсен без лоцман влиза в пролива и установява, че „Ленин“ с керван съдове е заминал вече преди седмица. Капитанът взима на борда двама съветски лоцмана, „Комет“ (вече като търговския съд „Донау“) продолжава пътя си по Карско море, но скоро се връща, защото ледоразбивачът е далеч, а плаването в тези води без него е опасно.

На 19 август е получено разрешение да продължат нататък, но едва на 25-и се срещат с „Ленин“, който ги превежда през море Лаптеви, където предава „Комет“ на ледоразбивача „Йосиф Сталин“. Преминаването през заледените участъци е трудно, на свободна вода „Комет“ продължава пътя си до пролива на Санников самостоятелно. Тук го очаква ледоразбивачът „Малыгин“, но заради ниската му скорост Ейсен на свой страх и риск се отказва от услугите му. Преминавайки през Мечите острови той е посрещнат от ледоразбивача „Лазар Каганович“ и продолжава пътя си по Източносибирско море в негово съпровождение. Нататък движението на изток е в условия на тежко заледяване. В нощта на 1 септември на „Комет“ се поврежда рулевото управление, но със собствени сили повредата е отстранена.

Когато съдовете излизат в чисти води, в района на остров Айон, е приета радиограма от началника на Главсевморпут (Главно управление на северния морски път) Иван Дмитриевич Папанин с искане немския кораб да се върне обратно, под предлог, че в района на Беринговия пролив се появили враждебни на Германия кораби. Ейсен отказва да се подчини и в края на краищата разрешението да продължи на изток е получено. „Комет“ продължава останалия път сам и в началото на септември преминава Беринговия пролив. По време на кратката им спирка в необитаемия залив Анадир плаващият дотогава под японски флаг „Комет“ отново се замаскира на съветския „Дежнёв“ и на 10 септември 1940 г. влиза в Тихия океан.

Това е единственият случай на преминаване на кораб на Кригсмарине през Северния морски път. Получените от рейдера данни по-късно са използвани от немските крайцери и подводници по време на бойните действия в Арктика.

В Тихия океан

„Комет“

Насочвайки се към зададения му район, „Комет“ преживява силна буря и на 30 септември 1940 г. достига Каролинските острови. След два дни, при кацане, се разбива неговият хидроплан, което съществено намалява неговите възможности.

Около остров Ламотрек, Кригсмарине определя на „Комет“ рандеву с друг спомагателен крайцер – „Орион“. На 14 октомври около острова крайцерът среща снабдителния съд „Кулмерланд“, на 18 октомври към тях се присъединява „Орион“ с транспорта „Регенсбург“. На съвещание на капитаните са планирани съвместните действия в течение на следващия месец.

На 29 октомври „Комет“ (маскиран като японския параход „Манийо Мару“), „Орион“ (като „Майебашу Мару“) и „Кулмерланд“ (като „Токио Мару“) като разузнавателен съд вземат курс в района на остров Науру, разчитайки там да намерят подходящи цели и да разрушат фосфатните разработки на самия остров. Първата, за досегашния поход, потенциална жертва – американският кораб „Таун Елууд“ е пуснат, тъй като Америка все още пази неутралитет и на борда му няма военни товари. Следващата цел, новозеландският параход „Холмвуд“ е потопен с артилерия, като предварително е свален екипажа. След два дена се появява нова цел, британският пътническо-хладилен кораб „Ренгитин“. Съдът отказва да спре, предава в ефира предупреждение и в съответствие с указанията на Кригсмарине, е потопен с оръдеен огън. Срещнатият по пътя към Науру съд – австралийският параход с товар фосфати „Трейона“ е спрян, екипажът е свален, а съдът е потопен с торпедо.

На престой в Науру са открити още три съда: норвежкият транспорт „Уини“, новозеландският „Тристар“, австралийските „Комата“ и „Трюайдек“, те също са потопени, екипажите им предварително са свалени от борда. На 8 декември съединението германски кораби е готово да обстреля пристанището на Науру, но времето не го позволява. Корабите се оттеглят към остров Емирау и оставят там пленниците. Оттогава пътищата на корабите се разминават: „Комет“ тръгва към Рабаул, „Орион“, заради необходим му малък ремонт потегля към Ламотрек, а „Кулмерланд“, изпълнил задачите си – към Япония.

Изчезването на потопените от немците съдове не остава незабелязана, в териториалните води на Австралия и Нова Зеландия е обявено военно положение, започва патрулиране на морските комуникации.

Обстрел на Науру

Ейсен след време се връща на идеята да унищожи промишлените и пристанищни съоръжения на Науру, акция в духа на немските рейдери от времената на Първата световна война. Достигайки острова, на 27 декември 1940 г., изпраща свои представители, за да предупреди властите на острова и да избегне възможните жертви, като едновременно с това ги заплаши с физическо унищожение и пресече всеки опит на местните радисти да подадат сигнали. Администрацията на Науру приема тези условия.

„Комет“ в течение на час от всичките си оръдия обстрелва острова: складове, хранилища за гориво, промишлени обекти. Обстрелът води до големи разрушения и пожари. Доставките на фосфати за няколко месеца са прекратени.

Нападението на Науру има голям международен резонанс, в т.ч. и в Япония – тя също зависи от ценната суровина, от която задълго е лишена заради тази акция. Правителството на Япония заявява, че тези действия на германския рейдер поставят под въпрос обслужването на немските съдове в японските бази. Като следствие, Ейсен получава формално мъмрене от ръководството на Кригсмарине. Малко преди това, на 1 януари 1941 г., той е произведен в контраадмирал.

Отчитайки активизацията на действията на флотите на съюзниците в този район, е решено да се предислоцират в Индийския океан.

Индийски океан

на 1 януари 1941 г. „Комет“ тръгва на запад. Преходът минава през морето на Рос, на границата на Антарктида, в надеждата да срещнат китобойни съдове на противника, но срещат само японски такива.

На остров Кергелен намират големи запаси продоволствия, изоставени заради войната; те попълват запасите на „Комет“. По време на спирането е направен и преглед на корпуса на кораба. На 11 март корабът се насочва за среща с „Пингвин“, който също е в Индийския океан, заедно със снабдителния съд „Алстериор“ и своя спомагателен съд „Адютант“. След това шест седмици патрулира източната част на океана, но така и не среща нито един съд на противника. На 8 май се премества още на изток към комуникациите на Австралия с Коломбо.

След гибелта на „Пингвин“, спомагателният съд „Адютант“ се присъединява към „Комет“, той е оборудван за поставяне на мини и изпратен към Нова Зеландия. След поставяне на мини до Уелингтън, на 1 юли, отново се присъединява към „Комет“, но заради повреда в двигателя скоро е потопен.

В средата на юли „Комет“ попълва запасите си от гориво и продоволствие от снабдителния съд „Анелиз Есбергер“, след което тръгва на изток.

Завръщането

На 14 август 1941 г. на път към Чили „Комет“ открива и потопява британския съд „Остралинд“. Три дни по-късно – нидерландския кораб „Кота Нопан“ с ценен товар: каучук, олово и манганова руда. На него е оставен собствен екипаж и двата кораба продължават пътя си към Европа. След два дни е потопен и британският параход „Девън“.

В западната част на Тихия океан „Комет“ среща „Атлантис“ и снабдителния съд „Мюнстерланд“, пътуващ от Йокохама. Попълвайки запасите гориво и продоволствие, „Комет“, маскиран като португалския параход „Тома“, заедно с „Кота Нопан“ минава нос Хорн, след което се разделят по пътя за Европа. На 6 ноември „Комет“ се намира на 180 мили от бягащия „Оденвалд“, чийто екипаж потапя съда си, за да избегне пленяването му от противника.

На 16 ноември 1941 г. във Франция успешно пристига „Кота Нопан“, а на 26 ноември, посрещнат от свои подводници, пристига в Шербур и „Комет“. На 28 ноември с мощен ескорт минава Ла Манш и на 30 ноември 1941 г. вече е в Куксхафен, а след това пристига в Хамбург. Екипажът е тържествено посрещнат в Берлин в присътствието на нацисткото ръководство.

Завършвайки околосветското си пътешествие, „Комет“ плава 516 дни и оставя зад кърмата си около 87 хил. мили в четири океана.

Втори поход и гибел

Вторият поход с нов екипаж под командата на капитана цур зе Улрих Брокзин започва през есента на 1942 г.

Само седмица след тръгването от Хамбург „Комет“, независимо от силната охрана, е атакуван от британските торпедни катери в Ла Манш, до нос Хог, срещу Шербур. Две торпеда, изстреляни от катера MTB 236, уцелват кораба, след което детонират боеприпасите му; съдът се разцепва на две и потъва. Загиват 251 души, няма спасени.

Резултати

Потопени и пленени съдове, съвместно с „Орион“:

Дата	Име на кораба	Тип	Принадлежност	Тонаж, брт	Товар	Съдба
1940-11-25 25 ноември 1940	Holmwood	товарен кораб	Нова Зеландия	00546 546		потопен с артилерия
1940-11-27 27 ноември 1940	Rangitane	пътнически лайнер	Великобритания	16712 16 712		потопен с артилерия
1940-12-06 6 декември 1940	Triona	товарен кораб	Австралия	04413 4413	фосфати	миниран, взривен и потопен
1940-12-07 7 декември 1940	Vinni	товарен кораб	Норвегия	05181 5181		миниран, взривен и потопен
1940-12-07 7 декември 1940	Komata	товарен кораб	Австралия	03900 3900		миниран, взривен и потопен
1940-12-08 8 декември 1940	Triadic	товарен кораб	Австралия	06378 6378		миниран, взривен и потопен
1940-12-08 8 декември 1940	Triaster	товарен кораб	Нова Зеландия	06032 6032		миниран, взривен и потопен

Самостоятелно:

Дата	Име	Тип	Принадлежност	Тонаж, брт	Товар	Съдба
1941-08-14 14 август 1941	Australind	товарен кораб	Великобритания	05020 5020		потопен с артилерия
1941-08-17 17 август 1941	Kota Nopan	товарен кораб	Нидерландия	07322 7322	каучук, манган, олово	пленен, изпратен във Франция
1941-08-19 19 август 1941	Devon	товарен кораб	Великобритания	09036 9036		миниран, взривен и потопен

Тонажът на потопените и пленени от „Комет“ съдове съставя около 42 хил. брт (тонажът на потопените и пленени съвместно с „Орион“ съдове е разделен между тях).

Съвременни изследвания

На 4 юли 2006 г., останките на рейдера „Комет“ са намерени от изследователя Инес Маккартни (на английски: Innes McCartney) в Ла Манш на дълбочина 70 метра.Установено е, че в резултат на взрив корабът се разцепва на две и се преобръща.

Вижте също

• Северен морски път
• Отношения между Русия и Германия
• История на Науру

Литература

• R. Eyssen. HSK Komet. Kaperfahrt auf allen Meeren. Koehlers Verlagsgesellschaft Hamburg. ISBN 3-782-20856-0.
• В. Ф. Воробьёв. Кругосветка рейдера „Komet“. „Гангут“ №№ 16, 19. СПб., Гангут, 134 с. ISBN 5-85875-093-1.
• Ф. Руге. Война на море, 1939 – 1945. СПб., Полигон, 2002, 392 с. ISBN 5-89173-027-8.
• Э. Портен. Германский флот во Второй мировой войне. Екатеринбург, Зеркало, 1997, 240 с.
• А. В. Платонов, Ю. В. Апальков. Боевые корабли Германии 1939 – 1945.
• С. А. Ковалёв, А. Ф. Фёдоров, В. С. Злобин. Арктические тайны третьего рейха. СПб., Вектор, 2008, 218 с. ISBN 978-5-9684-0801-3.
• А. Черепков Простота хуже предательства. „Независимое военное обозрение“, 31.03.2000

Външни препратки

• armed merchant cruisers of WW II ((en))
• Кругосветка рейдера „Komet“ В. Ф.ВОРОБЬЕВ (Гангут ##16, 19), электронная версия
• KRIEGSMARINE. ВМС Германии между двумя поражениями. „Комет“
• В. Крупник. Рейдер Комет Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
• Bismarck & Tirpitz. Hilfskreuzer (Auxiliary Cruiser – Raider) – Komet Архив на оригинала от 2016-10-15 в Wayback Machine. ((en))
• German Naval History. Komet (HSK7) ((en))
• Die grossen Schiffseinheiten der deutsche Kriegsmarine 1933 – 1945. Schiff 45 – HSK 7 „KOMET“ ((de))
• Lexikon der Wehrmacht. Schiff 45 „Komet“ ((de))
• Lexikon der Wehrmacht. Фотографии „Комета“.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Комет“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​