История на Науру
За доколониалния период от историята на остров Науру е известно много малко поради липсата на каквито и да са писмени източници (до появата на мисионерите науруанският език няма писмена форма) и археологически данни. Колониалният период е тясно свързан с основното природно богатство на Науру – фосфат (наричан науруит).
Първият европеец, достигнал остров Науру, е британският капитан Джон Фърн, открил острова на 8 ноември 1798 г.[1] По-късно Науру последователно е подопечна територия на колониални държави: от 1888 г. – на Германия, от 1914 г. – на Австралия, между 1942 и 1945 г. – на Япония, а по-късно – отново на Австралия[2].
През 1968 г. островът придобива независимост. От 1999 г. Република Науру е пълноправен член на Организацията на обединените нации[2].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Център за независими изследвания((en)) // Архивиран от оригинала на 2007-08-29. Посетен на 2007-08-29.
- ↑ а б Енциклопедия на нациите - История на Науру((en))
