Петър Христов – Германчето
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Христов.
| Петър Христов – Германчето | |
 | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | 2 февруари 1908 г.
|
| Погребан | Апоскеп, Гърция |
| Петър Христов – Германчето в Общомедия | |
Петър (петре) Христов Дамовски (Дамевски), наричан Германчето,[1][2] Гермов и Преспански, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Петър Христов е роден през 1867 година в село Герман, тогава в Османската империя. Завършва първи клас. Присъединява се към ВМОРО през 1899 година и действа като селски войвода. През 1901 година е арестуван и осъден от турската власт на 6 години затвор. През март 1903 година е амнистиран и през Илинденско-Преображенското въстание действа като преспански войвода, а след потушаването му заминава за САЩ.[3]
| Чета на Петър Христов, 15 ноември 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Петър Христов | Герман | Преспанска | |
| 2. | Климент А. П. Спировски | Охрид | ||
| 3. | Пандо Паскалев | Четирог | Костурска | |
| 4. | Търпо Георгиев | Четирог | Костурска | |
| 5. | Наум Марковски | Косинец | Костурска | |
| 6. | Филип Саров | Косинец | Костурска | |
| 7. | Ташко Георгиев | Добролища | Костурска | |
| 8. | Петър Иванов | Добролища | Костурска | |
| 9. | Христо Вангелов | Добролища | Костурска | |
| 10. | Тома Георгиев | Поздивища | Костурска | |
| 11. | Христо Димитров | Неволяни | Леринска | |
| 12. | Коста Петров | Любойно | Преспанска | |
| 13. | Цветко Ангелов | Крани | Преспанска | |
| 14. | Сотир Трайков | Кономлади | Костурска | |
| 15. | Наум Търпов | Сничани | Костурска | |
| 16. | Щерьо Търпов | Тиквени | Костурска | |
| 17. | Павле Николов | Турие | Костурска | |
| 18. | Петър Николов | Янковец | Ресенска | |
| 19. | Стоян Секулов | Брезово | Битолска | |
| 20. | Лазар Делев | Извор | Солунска | |
| 21. | Димитър Вълчев | Извор | Битолска | |
| 22. | Никола Стойчев | Слокощица | Кюстендилска | |
| 23. | Фидан Найденов | Прилеп | ||
| 24. | Велко Петков | Сливица | Битолска | |
| 25. | Никола Кировски | Сничани | Костурска | [4] |
При повторното си завръщане в Македония през 1905 година става преспански районен войвода с 12 души четници, сред които и няколко албанци. Обикаля главно района на нихаята Наколец, докато помощникът му Дякона има за район околността на Ресен.[5]
Действа против турците и гръцката въоръжена пропаганда. Обграден от турски аскер край село Дробитища се самоубива на 2 февруари 1908 година или 29 февруари 1907 година.[6] Погребан е в братската могила в Апоскеп.[7][8][9]
Като преспански войвода го наследява Иван Чакулев.[10]
Син на Петър Христов е комунистическият деец Герман Дамовски.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
- ↑ Петъръ Христовъ Прѣспански // „Независима Македония“ III (119). София, СМЕО, 24 юли 1925. с. 3.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ Евтимовъ, Александъръ. Прѣспанският войвода Петър Христовъ – Германчето // Илюстрация Илиндень I (6). София, Издание на Илинденската Организация, декемврий 1927. с. 15 – 16.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 180.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 51.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 94.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 121.
