Панде Суджов

Панде Суджов
	Панде Суджов
български революционер
Роден	1882 г. Претор, Османска империя
Починал	23 март 1927 г. (45 г.) Битоля, Кралство Югославия
Учил в	Битолска българска класическа гимназия
Семейство
Други роднини	Панде Ефтимов

Панде Иванов Суджов е български революционер и обществен деец, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Долна Преспа.

Биография

Суджов е роден през 1882 година в ресенското село Претор, тогава в Османската империя. Учи в Битолската българска класическа гимназия. По препоръка на своя учител Дамян Груев постъпва в четата на Петър Христов Германчето, в която изпълнява секретарски функции.

Преди 1903 година заедно с Христо Попов от село Любойно Панде Суджов ръководи организиран от ВМОРО нелегален курс за подготовка на екзархийски свещеници, наричана и Духовна семинария. Обучението в курса трае два месеца и се провежда на различни места в Преспанско, като една част от курсистите са набирани от патриаршистки села в Голема Преспа (Нивици, Гражден, Ръмби, Медово и други), Мала Преспа (Туминец, Глобочани, Пустец) и Битолско (Велушина, Лавци, Дихово, Братин дол и други).

Панде Суджов участва в Илинденско-Преображенското въстание и в последвалите го борби. След Младотурската революция от 1908 година се легализира, но преди Балканската война е арестуван и осъден на десетгодишен затвор. При влизането на сръбските войски в Битоля е освободен и заедно с тях навлиза в Долна Преспа, където спасява мюсюлманското население на село Асамати от планираното от сърбите клане.

В Междусъюзническата и Първата световна война Панде Суджов служи като подофицер в българската армия. След войната остава в родния си край, където е председател на Подмочанската община. Сътрудничи на четите на Петър Трайков, Петър Шанданов и Илия Дигалов.^[1]

Убийството на Панде Суджов

На 22 март 1927 година, под предлог, че трябва да участват в потеря срещу албански разбойници или чета на ВМРО в близост до Претор, Панде Суджов и неговият съмишленик Алексо Паргов са изведени от домовете им от сръбски жандарми. През нощта, в колиба на брега на Преспанското езеро, жандармите застрелват спящите Суджов и Паргов. За последвалите събития съществуват различни версии. Според по-разпространената Паргов е убит на място, а Суджов е ранен. Въпреки това той успява да убие двама жандарми.^[2]^[3] По-късно е откаран в болницата в Битоля, където умира. Според Иван Михайлов смъртта на Панде Суджов се дължи на свръхдоза морфин, съзнателно инжектирана му от сръбски лекар.^[2]

Акцията по ликвидирането на Панде Суджов и Алексо Паргов е замислена и пряко ръководена от битолския сръбски жупан Добрица Маткович.

Панде Суджов е женен за Анастасия Стоянова от село Курбиново. Внукът им Панде Ефтимов е журналист и писател от Република Македония с българско национално съзнание.

Бележки

↑ Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония, София 2015, с. 73, 75. Никола Гушлев, който го нарича Пандо Чолака/Панчо Чолаков, описва негови срещи с четата на И. Дигалов. Чрез началника на пограничната стража в района, руски емигрант, Суджов получава информация, която служи на четите на ВМРО.
↑ ^а ^б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 139.
↑ Каспаров, Христо. Прв обид за портрет на преспанскиот револуционерен деец Панде Иванов Суджов (1882-1927). (2) - Крвавата драма одиграна на брегот на Преспанското Езеро, Македонско дело, година VII, број 349, 7.7.2000, с. 71.

Източници

Каспаров, Христо. Прв обид за портрет на преспанскиот револуционерен деец Панде Иванов Суджов (1882-1927), ч. I – Духовната семинарија на ВМРО за подготовка на народни свештеници-екзархисти, Македонско дело, година VII, број 348, 30.6.2000, с. 69-71, ч. II – Крвавата драма одиграна на брегот на Преспанското Езеро, Македонско дело, година VII, број 349, 7.7.2000, с. 71

[1] Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония, София 2015, с. 73, 75. Никола Гушлев, който го нарича Пандо Чолака/Панчо Чолаков, описва негови срещи с четата на И. Дигалов. Чрез началника на пограничната стража в района, руски емигрант, Суджов получава информация, която служи на четите на ВМРО.

[Михайлов-2] а ^б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 139.

[3] Каспаров, Христо. Прв обид за портрет на преспанскиот револуционерен деец Панде Иванов Суджов (1882-1927). (2) - Крвавата драма одиграна на брегот на Преспанското Езеро, Македонско дело, година VII, број 349, 7.7.2000, с. 71.

[1]

[2]

[3]