Панде Атанасов
| Панде Атанасов Παντελής Παπαϊωάννου | |
| гръцки андартски капитан | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Мокриево, Османска империя |
Панде Атанасов, наричан Кадънката, е ренегат от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, преминал към гръцка въоръжена пропаганда в Струмишко. Оттогава е известен като Панделис Папайоану, Панде Гърчето и капитан Никоцарас (на гръцки: Παντελής Παπαϊωάννου, Καπετάν Νικοτσάρας Γραίκος, Панделис Папайоану, капитан Никоцарас Грекос).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Панде Атанасов е роден в струмишкото село Колешино, а негов баща е селският свещеник. Първоначално действа с Борис Сарафов, като според гръцки сведения е секретар на четата му.[1] След това е четник в четата на Христо Чернопеев, но след разногласия я напуска през 1906 година. Заминава за Атина, където получава военна подготовка и се завръща в родния си край[2].
Включва се в гръцката пропаганда и оглавява малка гръцка чета от струмишки гъркомани, която действа съвместно с тeзи на Теохарис Кункас, Георгиос Перифанос, Гоно Йотов и Панайотис Пападзанетеас в района на Ениджевардарското езеро.[3][4]
През пролетта на 1907 година Папайоану е изтеглен от Ениджевардарско и изпратен в Струмишко, тъй като натискът на българските чети над гъркоманските села – Габрово, Велюса, Колешино, Зъбово - се увеличава, а българо-гръцките сблъсъци в самата Струмица стават изключително интензивни. Папайоану заминава за Атина, където получава инструкции и след това пристига в Богданци, където се среща с капитан Михаил Сионидис. Оттам през Валандово пристига в Зъбово, за да привлече нови четници. Връща се в Богданци, откъдето с помощта на Йоанис Дойранлис и Константинос Волиотис (от Богданци) на 30 юли стига в Колешино. Отново заминава за Зъбово, където работи заедно с главата на местния гръцки Василиос Караманолис. Първата му чета през август се състои от 9 души.
Към четата му се присъединява и тази на Иван Радналията, за да подсили гръцките действия в Струмишко. На 26 август са предадени от Пеце, тъста екзархист на един от четниците от Мокриево и са обкръжени от османска част. Радналията, Георгиос Волиотис и Теодорос Сендерис се опитват да се спасят в Беласица, но Волиотис загива. Папайоану с останалата чета първоначално също се измъква, но по-късно е отново обкръжен и в сражението в планината загиват Танас от Владиевци, Стоил от Вардаровци и самият капитан Папайоану.[5] Единствените оцелели са Теодорос Сентерис от Софлу и Георгиос Гордзидис от Зъбово, които се укриват в къщата на сестрата на Василиос Караманолис Зоя исъпруга ѝ Георгиос Папавасилиу в Струмица.[6] Папайоану е погребан в Колешино.
В началото на януари 1908 година гърците убиват предателя Пеце. След смъртта на Папайоану първият му братовчед Хараламби Козаров от Колешино става нелегален и оглавява чета под името капитан Фуртунас.[7]
В Кукуш главната улица се казва „Капитан Никоцарас“ и в града има издигнат бюст на Папайоану.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Γιάννης Λάζαρης, Μακεδονικός Αγώνας:Από το μύθο... στην ιστορία, Ελεύθερη Έρευνα, Διαδικτυακό Περιοδικό, Οκτώβριος 2009, σελ. 27, архив на оригинала от 19 май 2012, https://web.archive.org/web/20120519112738/http://www.freeinquiry.gr/upload/files/07.09/Makedonikos-Agonas.pdf, посетен на 21 юни 2010
- ↑ Пандевски, Манол, Стоев, Георги. Струмица и струмичко низ историјата, Струмица, 1969, стр.255
- ↑ Μαζαράκης, Κ. „Ο Μακεδονικός Αγώνας“, έκδ. „Δωδώνη“, Αθήνα, 1981, σελ. 92
- ↑ ΓΙΑΝΝΗΣ ΛΑΖΑΡΗΣ, ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ:ΑΠΟ ΤΟ ΜΥΘΟ... ΣΤΗΝ ΙΣΤΟΡΙΑ, стр.27, архив на оригинала от 19 май 2012, https://web.archive.org/web/20120519112738/http://www.freeinquiry.gr/upload/files/07.09/Makedonikos-Agonas.pdf, посетен на 21 юни 2010
- ↑ Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904-1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 286 - 287
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 54. (на гръцки)
- ↑ Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904-1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 287
- ↑ Χατζημητάκος, Θανάσης: Β’ Μνημεία μέσα στην πόλη
