Памят Азова (броненосен крайцер)
„Памят Азова“ „Двина“ (1909 г. – 1917 г.) „Память Азо̀ва“ | |
Броненосният крайцер „Памят Азова“ | |
Флаг | Руска империя СССР |
---|---|
Клас и тип | Броненосен крайцер |
Производител | Балтийски завод, Санкт Петербург, Руска империя |
Служба | |
Заложен | 12 юли 1886 г. |
Спуснат на вода | 20 май 1888 г. |
Влиза в строй | 1890 г. |
Изведен от експлоатация | утилизиран през 1923 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 6674 t (нормална) (според други данни 6734 t) |
Дължина | 117,42 m |
Ширина | 17,2 m (15,56 m по товарната водолиния) |
Газене | 7,3 m (8,2 m при пълна водоизместимост) |
Броня | на борда: 152 – 185 mm; на палубата: 64 mm; щитове оръдия ГК: 254 mm |
Задвижване | 2 вертикални парни машини с тройно разширение; 6 парни котли |
Мощност | 8500 к.с. (6,3 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 17,25 възела (31,94 km/h) |
Далечина на плаване | 3500 морски мили при 10 възела ход |
Екипаж | 640 души (според др. данни 550) |
Кръстен в чест на: | линейният кораб „Азов“ |
Въоръжение | |
Артилерия | 2×1 203 mm; 13×1 152 mm; 2×1 63,5 mm (десантни); 7×1 47 mm; 8×1 37 mm |
Минноторпедно въоръжение | 3×1 381 mm (два по бордовете, подвижни и един на кърмата стационарен) ТА 2 минни катера; 40 мини |
„Памят Азова“ „Двина“ (1909 г. – 1917 г.) в Общомедия |
Памят Азо̀ва (на руски: Память Азо̀ва, превежда се Спомен за „Азов“ или В памет на „Азов“) e броненосен крайцер (според друга класификация броненосна (полуброненосна) фрегата) на Руския императорски флот. Кръстен е в чест на платноходния линеен кораб „Азов“, отличил се в Наваринското сражение. Георгиевският флаг, с който е награден първият „Азов“ за това сражение, преминава към „Памят Азова“[1].
История
[редактиране | редактиране на кода]Новият тип броненосен крайцер по образец на „Владимир Мономах“ е разработен през октомври 1885 г.
На 12 юли 1886 г. в Балтийския завод става официалното залагане на крайцера, на 20 май 1888 г. той е спуснат на вода. Строежът на кораба се ръководи от Николай Елисеевич Титов, а наблюдател на строежа е П. Е. Андрущенко. На 8 ноември 1889]] г. са монтирани машините и котлите, през 1890 г. крайцерът влиза в строй и е приписан към гвардейския флотски екипаж. През същата година той извършва плаване до Далечния изток в хода на което на борда на крайцера пътешества цесаревича Николай Александрович, бъдещият Николай II. През септември 1892 г. „Памят Азова“ участва в Кадис в тържествата по случай 400 години от откриването на Америка.
Корабът посещава Тулон, в състава на руска ескадра, през октомври 1893 г. в рамките на Френско-руския съюз. В края на ноември 1894 г. ескортира в похода им към Далечния изток минните крайцери „Всадник“ и „Гайдамак“.
През 1898 г. крайцерът посещава Порт Артур и се ремонтира във Владивосток, където е олекотен рангоутът. През пролетта на 1900 г. „Памят Азова“ се връща в Балтика.
По време на Революцията от 1905 г. (на 20 юли 1906 г.) на кораба има вълнения на матросите от екипажа срещу самодържавието, които са потушени. През нощта на 20 юли 1906 г. метежниците убиват капитан I ранг Александър Григориевич Лозинский[2].След тези събития крайцерът е прекръстен на „Двина“.
От 1907 г. корабът се числи като учебен. В годините на Първата световна война „Двина“ е плаваща база за подводници.
След Февруарската революция корабът връща предишното си име (31 март 1917 г.).
На 19 август 1919 г., при атака на английски торпедни катери в Кронщат, плаващата база е улучена от торпедо и потъва в пристанището на Кронщат.
През декември 1923 г. корабът е изваден и предаден за скрап.
Любопитна подробност е, че в 90-те години на 19 век като корабен свещеник на крайцера служи художникът Николай Адрианович Протопопов.[3]
Командири на крайцера
[редактиране | редактиране на кода]- капитан 1-ви ранг Салвадор Фьодорович Бауер – от 27 май 1891 година.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Потопеният „Памят Азова“ в средната част на пристанището на Кронщат, 1919 – 1921 г.
-
„Памят Азова“
-
В учебно-артилерийския отряд, 1902 г.
-
В учебно-артилерийския отряд, 1902 г.
-
Крайцерите „Владимир Мономах“ и „Памят Азова“ в Чифу, 1895 г.
-
Учебният кораб „Двина“.
-
Учебният кораб „Двина“ на Ревелския рейд около 1910 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Азов“//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.;М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.
- ↑ Погребан е в Митрофановското гробище в Санкт Петербург: В. И. Саитов, „Петербургский некрополь“ в 4-х томах, СПб., том II, с.686.
- ↑ Тайны старых стен // Архивиран от оригинала на 2015-01-28. Посетен на 2015-05-25.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Военные восстания в Балтике в 1905 – 06 гг. М., Партиздат, 1933, 345 с.Сборник документи, съдържащи рапорти, материали на следствието, протоколи и присъди на съда свързани с въстанието.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- PAMIAT` AZOVA semi-armoured frigate (1890) ((en))
- Р. М. Мельников. Полуброненосната фрегата „Память Азова“. 1885 – 1925 г. ((ru))
- П. Веселов. Повержен, но не побежден ((ru))Архив на оригинала от 2007-02-12 в Wayback Machine.
- Ходовите изпитания на крайцера в прехода от Плимът към Малта, 1890 г. (компютърен модел) ((ru))
- Крайцерът I ранг „Память Азова“, края на XIX век (Фото) ((ru))
- 22 август 1890 г., Кронщат. Д. И. Менделеев изпраща сина си Владимир на плаване на палубата на крайцера „Память Азова“ (Фото) ((ru)) Архив на оригинала от 2015-05-25 в Wayback Machine.
- В Общомедия има медийни файлове относно Памят Азова (броненосен крайцер)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Память Азова (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|