Броненосни крайцери тип „Баян“

Броненосни крайцери тип „Баян“
Броненосные крейсера типа „Баян“
	Броненосни крайцери тип „Баян“ Броненосные крейсера типа „Баян“
	Крайцерите „Баян“ II, „Адмирал Макаров“ и „Палада“
Флаг	Руска империя; Япония; РСФСР; СССР
Клас и тип	Броненосни крайцери от типа „Баян“
Следващ тип	„Громобой“
Предшестващ тип	„Рюрик“
Производител	Forges et Chantiers de la Mediterranee, Франция; Адмиралтейски корабостроителници, Санкт Петербург, Руска империя.
Построени	4
В строеж	1899 г. – 1907 г.
В строй	1902 г. – 1932 г.
Утилизирани	2
Загуби	2
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Оператор	Руски императорски флот; РКЧФ; ВМФ на СССР; Императорски военноморски флот на Япония
Водоизместимост	7729 t (нормална);; 7849 t (пълна); Всички останали:; 8016 t (нормална);; 8382 t (пълна)
Дължина	137 m; 138,8 m; („Адмирал Макаров“); 138,7 m; („Палада“)
Дължина между перпендикулярите	; 135,0 m
Ширина	17,5 m
Газене	6,44 – 6,55 m; (при пълна водоизместимост)
Броня	тип Харви; на борда: 60 – 203 mm;; на палубата: 51 mm;; кули: 152 mm;; каземати: 60 mm;; бойна рубка: 160 mm
Задвижване	2 вертикални парни машини с тройно разширение;; 26 водотръбни котли „Белвил“; от 1908 котли „Миябара“ (само на „Баян“)
Мощност	16 500 к.с. (12 300 КВ)
Движител	2 гребни винта
Скорост	21,08 възела; (39 km/h)
Далечина на; плаване	860/2100 морски мили при ход от 20/14 възела; запас гориво: 1118 t
Екипаж	573 души
Въоръжение
Артилерия	2х1 203-mm;; 8х1 152-mm;; 22х1 75-mm;; 8х1 47-mm;; 2х1 37-mm;; 8 картечници;; 2 десантни оръдия
Торпедно; въоръжение	2х1 381-mm или 457-mm ТА
	Броненосни крайцери тип „Баян“ в Общомедия

Баян (на руски: Баян) са серия броненосни крайцери на руския императорски флот и съветския военноморски флот. Построени са по усъвършенствания проект на фирмата Форже е Шантие де ла Медитеране (на френски: Forges et Chantiers de la Mediterranee), Франция за крайцера „Баян“. Той, както и крайцерът „Адмирал Макаров“ са френска постройка, а останалите два кораба от серията: „Палада“ и „Баян“ II са построени в Русия. Серията кораби са строени през периода 1899 – 1911 година.

Проектиране и постройка

Поради предположението, че флотът в Далечния изток ще води операции близо до крайбрежните води, където е много вероятността за среща с големи сили на противника възникнала идеята за крайцер, който има усилено брониране и повишена живучест за сметка на автономността и далечината на плаване. Проектното задание предвижда създаването на крайцер със следните параметри:

Пределна водоизместимост – 6700 t;
Корпус с „нормална конструкция“, обшит в подводната част с дърво и мед;
Скорост от 21 възела;
Далечина на плаване до 7000 – 8000 мили при скорост 10 възела;
Два гребни винта;
Водотръбни котли „Белвил“;
Черупковидна бронирана палуба и брониран пояс до горната палуба;
Артилерийско въоръжение: 2х8", 8-10x6" и 20x3" оръдия;
Възможност за преследващ и ретираден (при отстъпление) огън от три оръдия;
Бронева защита на 8" и 6" оръдия с щитове от круповска броня, бронева защита на част от 3" оръдия;
Три подводни минни апарата – един носов и два кърмови;
Един или два бойни марса;
Таранен форщевен.

„Баян“, първият кораб на серията, е заложен във Франция на 26 юни (8 юли) 1899 г.

След поражението в Руско-японската война Руският императорски флот се оказва без действаща и планирана корабостроителна програма. Освен това флотът има спешна нужда да попълни разредените си редици.

На 10 ноември 1904 г. морският министър взема решение за построяване в Санкт Петербург на крайцери от „подобрен“ тип „Баян“ по чертежите на главния кораб на серията – „Адмирал Макаров“. Неговият строеж е възложен на френската фирма „Forges et Chantiers“, която предала техническата документация на кораба в Русия за строежа на другите два кораба от серията. Началото на строежа се финансира с кредит, получен от Морското министерство за попълването на загубите в корабния състав на Първа тихоокеанска ескадра след началото на войната и първите загуби на флота.

Оценка на проекта

Първият „Баян“ съответства на времето си, но поръчката на трите кораба след Руско-японската война строени по „вчерашен“ проект, със слабо брониране и особено слабо въоръжение и ниска скорост е доста сериозна стъпка встрани от правилния път. Руският флот получил три нови кораба, които са остарели с раждането си, кораби, които със своите ТТХ не съответстват на своето време.

Литература

С. Е. Виноградов, А. Д. Федечкин. Крейсера „Адмирал Макаров“, „Паллада“, „Баян“. Галея Принт, 2006
Ганзен А. Крейсер Адмирал Макаров, русского императорского флота. С-Петербург Издание Ришаръ до 1917 г.
Мельников Р. М. Броненосные крейсера типа „Адмирал Макаров“. 1906 – 1925 гг. Леонов М. А., 2006
„Баян“ //Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915
Крестьянинов В. Я., Молодцов С. В. Броненосные крейсера типа „Баян“
Мельников P. M. Броненосный крейсер „Баян“ (1897 – 1904)
Виноградов С. Е. Федечкин А. Д. Броненосный крейсер Баян
Шершов А. П. К истории военного кораблестроения

Външни препратки

BAYAN armoured cruisers (1902 – 1911) ((en))
Крайцери ((ru))
Броненосният крайцер „Баян“, Россия, 1900 г. ((ru))
Броненосният крайцер „Баян“ (Фотоархив) ((ru))
Фото ((ru))
Фото ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Баян“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Баян““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.