Броненосни крайцери тип „Баян“
Броненосни крайцери тип „Баян“ Броненосные крейсера типа „Баян“ | |
Флаг | Руска империя Япония РСФСР СССР |
---|---|
Клас и тип | Броненосни крайцери от типа „Баян“ |
Следващ тип | „Громобой“ |
Предшестващ тип | „Рюрик“ |
Производител | Forges et Chantiers de la Mediterranee, Франция Адмиралтейски корабостроителници, Санкт Петербург, Руска империя. |
Построени | 4 |
В строеж | 1899 г. – 1907 г. |
В строй | 1902 г. – 1932 г. |
Утилизирани | 2 |
Загуби | 2 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Оператор | Руски императорски флот РКЧФ ВМФ на СССР Императорски военноморски флот на Япония |
Водоизместимост | 7729 t (нормална); 7849 t (пълна) Всички останали: 8016 t (нормална); 8382 t (пълна) |
Дължина | 137 m 138,8 m („Адмирал Макаров“) 138,7 m („Палада“) |
Дължина между перпендикулярите | 135,0 m |
Ширина | 17,5 m |
Газене | 6,44 – 6,55 m (при пълна водоизместимост) |
Броня | тип Харви на борда: 60 – 203 mm; на палубата: 51 mm; кули: 152 mm; каземати: 60 mm; бойна рубка: 160 mm |
Задвижване | 2 вертикални парни машини с тройно разширение; 26 водотръбни котли „Белвил“ от 1908 котли „Миябара“ (само на „Баян“) |
Мощност | 16 500 к.с. (12 300 КВ) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 21,08 възела (39 km/h) |
Далечина на плаване | 860/2100 морски мили при ход от 20/14 възела запас гориво: 1118 t |
Екипаж | 573 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 2х1 203-mm; 8х1 152-mm; 22х1 75-mm; 8х1 47-mm; 2х1 37-mm; 8 картечници; 2 десантни оръдия |
Торпедно въоръжение | 2х1 381-mm или 457-mm ТА |
Броненосни крайцери тип „Баян“ в Общомедия |
Баян (на руски: Баян) са серия броненосни крайцери на руския императорски флот и съветския военноморски флот. Построени са по усъвършенствания проект на фирмата Форже е Шантие де ла Медитеране (на френски: Forges et Chantiers de la Mediterranee), Франция за крайцера „Баян“. Той, както и крайцерът „Адмирал Макаров“ са френска постройка, а останалите два кораба от серията: „Палада“ и „Баян“ II са построени в Русия. Серията кораби са строени през периода 1899 – 1911 година.
Проектиране и постройка
[редактиране | редактиране на кода]Поради предположението, че флотът в Далечния изток ще води операции близо до крайбрежните води, където е много вероятността за среща с големи сили на противника възникнала идеята за крайцер, който има усилено брониране и повишена живучест за сметка на автономността и далечината на плаване. Проектното задание предвижда създаването на крайцер със следните параметри:
- Пределна водоизместимост – 6700 t;
- Корпус с „нормална конструкция“, обшит в подводната част с дърво и мед;
- Скорост от 21 възела;
- Далечина на плаване до 7000 – 8000 мили при скорост 10 възела;
- Два гребни винта;
- Водотръбни котли „Белвил“;
- Черупковидна бронирана палуба и брониран пояс до горната палуба;
- Артилерийско въоръжение: 2х8", 8-10x6" и 20x3" оръдия;
- Възможност за преследващ и ретираден (при отстъпление) огън от три оръдия;
- Бронева защита на 8" и 6" оръдия с щитове от круповска броня, бронева защита на част от 3" оръдия;
- Три подводни минни апарата – един носов и два кърмови;
- Един или два бойни марса;
- Таранен форщевен.
„Баян“, първият кораб на серията, е заложен във Франция на 26 юни (8 юли) 1899 г.
След поражението в Руско-японската война Руският императорски флот се оказва без действаща и планирана корабостроителна програма. Освен това флотът има спешна нужда да попълни разредените си редици.
На 10 ноември 1904 г. морският министър взема решение за построяване в Санкт Петербург на крайцери от „подобрен“ тип „Баян“ по чертежите на главния кораб на серията – „Адмирал Макаров“. Неговият строеж е възложен на френската фирма „Forges et Chantiers“, която предала техническата документация на кораба в Русия за строежа на другите два кораба от серията. Началото на строежа се финансира с кредит, получен от Морското министерство за попълването на загубите в корабния състав на Първа тихоокеанска ескадра след началото на войната и първите загуби на флота.
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Първият „Баян“ съответства на времето си, но поръчката на трите кораба след Руско-японската война строени по „вчерашен“ проект, със слабо брониране и особено слабо въоръжение и ниска скорост е доста сериозна стъпка встрани от правилния път. Руският флот получил три нови кораба, които са остарели с раждането си, кораби, които със своите ТТХ не съответстват на своето време.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- С. Е. Виноградов, А. Д. Федечкин. Крейсера „Адмирал Макаров“, „Паллада“, „Баян“. Галея Принт, 2006
- Ганзен А. Крейсер Адмирал Макаров, русского императорского флота. С-Петербург Издание Ришаръ до 1917 г.
- Мельников Р. М. Броненосные крейсера типа „Адмирал Макаров“. 1906 – 1925 гг. Леонов М. А., 2006
- „Баян“ //Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915
- Крестьянинов В. Я., Молодцов С. В. Броненосные крейсера типа „Баян“
- Мельников P. M. Броненосный крейсер „Баян“ (1897 – 1904)
- Виноградов С. Е. Федечкин А. Д. Броненосный крейсер Баян
- Шершов А. П. К истории военного кораблестроения
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- BAYAN armoured cruisers (1902 – 1911) ((en))
- Крайцери ((ru))
- Броненосният крайцер „Баян“, Россия, 1900 г. ((ru))
- Броненосният крайцер „Баян“ (Фотоархив) ((ru))
- Фото ((ru))
- Фото ((ru))
- В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Баян“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Баян““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|