Княз Пожарский (фрегата, 1867)
| „Княз Пожарский“ „Князь Пожарский“ „Пожарский“ (до 4 юли 1866 г.) | |
 Броненосният крайцер „Княз Пожарский“ | |
| Флаг |  Русия |
|---|---|
| Клас и тип | Броненосен крайцер (Рангоутна броненосна батарейна фрегата) |
| Следващ тип | „Генерал-адмирал“ |
| Предшестващ тип | няма |
| Производител | Галерный остров, Санкт Петербург, Руска империя. |
| Служба | |
| Поръчан | 21 октомври 1864 г. |
| Заложен | 18 ноември 1864 г. |
| Спуснат на вода | 31 август 1867 г. |
| Влиза в строй | 1869 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизиран през 1911 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Тип ветрилно стъкмяване | Пълно корабно ветрилно стъкмяване |
| Пристанище на домуване | Кронщад |
| Водоизместимост | 4137 t (проектна); 4730 t (пълна) |
| Дължина | 85,2 m |
| Дължина по водолинията | 83,1 m |
| Ширина | 14,9 m |
| Газене | 6,3 m |
| Броня | на борда: 102 mm; каземати: 114 mm; на бойната рубка: 38 mm |
| Задвижване | 1 хоризонтална парна машина; 6 парни котела; Платна от 1875 г.: 8 парни котли |
| Площ на ветрилата | 2200 м² |
| Мощност | 2170 к.с. (2114 КВ) |
| Движител | 1 гребен винт |
| Скорост | 11,9 възела (22 km/h) |
| Далечина на плаване | 1200 морски мили при ход от 10 възела |
| Екипаж | 22 офицера и 459 матроса |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 8х1 229 mm от 1886 г.: 8х1 203 mm; 8х1 152 mm; 8х1 87 mm |
| „Княз Пожарский“ в Общомедия | |
Княз Пожарский (на руски: Князь Пожарский) e броненосен крайцер (рангоутна броненосна батарейна фрегата) на Руския императорски флот. Първият руски броненосен кораб, който плава зад пределите на Балтика.[1]
История на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Проектът е разработен в рамките на конкурса за проекти на железни броненосци от 1863 г., като „батареен съд от голям ранг“, през 1864 г. е класифициран като „осеморъдейна батарейна корвета“. Голямо влияние върху разработката му оказва строящият се в Англия броненосец „Белерофонт“ (HMS Bellerophon (1865)). На 21 октомври 1864 г. е подписан договорът за строителството му.[2]
Строителство
[редактиране | редактиране на кода]Строи се в Санкт Петербург в корабостроителницата „Галерный остров“ от английския изпълнител К. Митчел под наблюдението на корабния инженер щабскапитан А. Ф. Соболев.[2]
Зачисляването в списъците на корабите е на 29 май 1865 г. Работите по строителството му започват на 18 ноември 1864 г. Спуснат е на вода на 31 август 1867 г. Приет от хазна през 1869 г.[2] Стойността на корпуса е 1 035 479 рубли, на машините – 384 140 рубли.[3]
През 1871 г., по забележка на началника на броненосната ескадра, адмирал Бутаков Г. И., вместо бойната рубка за защита от пушечен огън са монтирани броневи листове с дебелина 50,8 мм. През 1872 г., по разпореждане на адмирал А. А. Попов, са изменени рангоута и диферентовката.[1]
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]Влиза в строй през 1873 г. под командването на капитан 2-ри ранг Басаргин.[1]
От 1873 г. до 1875 г. – средиземноморски и трансатлантически поход под командването на Басаргин, които стават първи за руски цялометален кораб. По време на похода, през 1873 г., от тиф умират трима матроса Иван Любимкин, Николай Калутин и Василий Зорин. Техните гробове се намират в гробището на военната болница в Нетли, която е разположена в парка Виктория, Саутхамптън. От неизвестна инфекция, през 1874 г., загиват още трима матроса, те са погребани в гробище на гръцкия остров Корфу. По това време старши корабен лекар е Б. А. Кьорбер.[4]
Със завръщането си от похода, през есента на 1875 г., „Княз Пожарский“ влиза за ремонт с модернизация: преправена е парната машина; вместо шестте котела са поставени осем нови; потавена е допълнителен сглобяем комин; корпусът е покрит с едноредна (на проходни болтове) дървена обшивка и цинкови листове; добавени са приспособления за използване на прътни, метателни и буксируеми мини. Височината на гротмачтата, от палубата до топа е 16,5 м; маса на рангоута – 135 тона. С новия такелаж и рангоут площта на ветрилата съставлява около 2200 м². Общо екипажа нараства на 494 човека (24 офицера и 470 матроса).[1]
Изпитанията в Балтийско море започват на 10 юли и продължават до 25 ноември 1877 г. На есенните изпитания корабът достига скорост от 11,9 възела при налягане на парата от 1,54 атмосфери, мощност 2214 к.с. и газене 6,26 метра (максималният резултат от 1872 година е 10,8 възела).[1]
През април 1880 г. „Княз Пожарский“, по заповед, отплава от Пирея за Далечния изток, където влиза в състава на 2-ри отряд под командването на контраадмирал Асланбегов („Княз Пожарский“, „Азия“, „Крейсер“, „Разбойник“, „Забияка“ и „Абрек“) ескадрата на Тихия океан на вицеадмирал Лесовский.[2]
От 12 май до 6 август 1890 г. излиза в морето от Кронщад и обратно под флага на командващия учебната ескадра контраадмирал Геркен с младши кадети в учебно плаване. Посещава Бьорке, Хелсингфорс, и Ревел.[5]
Изключен е от списъците на флота на 14 април 1911 година.
Командири на кораба
[редактиране | редактиране на кода]- до 1867 капитан 1-ви ранг Александр Андреевич Куприянов
- 1867 – 1877 капитан-лейтенант (от 1 януари 1873 капитан 2-ри ранг) Владимир Григориевич Басаргин
- 1880 – 1881 капитан 1-ви ранг Павел Петрович Тиртов
- от 18 март 1885 г.[6] капитан 1-ви ранг Степан Осипович Макаров
- от 1 януари 1895 г. капитан 1-ви ранг Николай Дмитриевич Баранов
- 11 май 1899 – 10 август 1899 капитан 1-ви ранг Иван Иванович Стронский
- 1905 – 30 януари 1906 капитан 1-ви ранг Владимир Константинович Гирс
- 30 януари 1906 – 1907 капитан 1-ви ранг Владимир Симонович Сарнавский
- 1907 – 1908 капитан 1-ви ранг Вениамин Николаевич Протопопов
- от 1908 капитан 1-ви ранг (полковник от адмиралтейството) Константин Клитович Андржиевский
Известни хора, които са служили на кораба
[редактиране | редактиране на кода]- 1900 – 1904 лейтенант Николай Михалович Белкин.[7]
- Алексей Михайлович Абаза, впоследствие адмирал.
- Фьодор Карлович Авелан, впоследствие адмирал и морски министър.
- Евгений Иванович Алексеев, впоследствие адмирал и императорски наместник в Далечния изток.
- Степан Яковлевич Гумильов
- Фьодор Кирилович Дриженко, впоследствие генерал на Хидрографския корпус, руски учен-хидрограф, известен изследовател на езерото Байкал.
- Пьотър Василиевич Иванов, впоследствие контраадмирал, участник в Цушимското сражение.
- Михаил Константинович Истомин, впоследствие капитан 1-ви ранг, участник в Цушимското сражение.
- Бернхард Августович Кьорбер, лекар, впоследствие учен по хигиена, съдебен медик, микробиолог, професор в Тартуския университет
- Александър Василиевич Колчак, впоследствие адмирал, полярен изследовател, учен-океанограф, по-късно главнокомандващ антиболшевишките сили (т.нар. Бяла гвардия) по време на Гражданската война в Русия от 1917 – 1922 г.
- Михаил Осипович Меншиков, публицист, обществен деятел, един от идеолозите на руското национално движение.
- Григорий Павлович Чухнин, впоследствие вицеадмирал и командващ Черноморския флот.
- Андрей Петрович Щер, впоследствие морски офицер, лейтенант, участник и герой от Руско-японската война.
Интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]- Михаил Осипович Меншиков в редица издания публикува очерци от задграничното си плаване на фрегатата „Княз Пожарский“, а през 1879 г. те са издадени в отделна книга наречена „По портовете на Европа“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д ICS MMT – Cruiser „Knyaz Pozharsky“
- ↑ а б в г Крестьянинов В. Я. Крейсера Российского императорского флота. 1856 – 1917 годы. 2009, 292 с. ISBN 978-5-81720-128-4.
- ↑ Крейсера Российского Императорского флота // keu-ocr.narod.ru. Посетен на 2019-01-12.
- ↑ Биографический словарь профессоров и преподавателей Императорского Юрьевского, бывшего Дерптского, университета за сто лет его существования (1802 – 1902). Т. Том II. Юрьев, 1908.
- ↑ Зырянов П. Н. Адмирал Колчак, верховный правитель России. – 4-е изд. М., Молодая гвардия, 2012, 637 с. ISBN 978-5-235-03375-7. с. 22.
- ↑ Височайша заповед №221 от 18.03.1885 г.
- ↑ Груздев 1996, с. 68.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бочаров, Алексей Алексеевич. Броненосные фрегаты „Минин“ и „Пожарский“. СПб., Альманах, 1999, 80 с. ISBN 978-5-699-49771-3.
- Груздев А. И. Береговая черта: имя на карте. Морской топонимический словарь Приморского края. Владивосток, Дальнаука, 1996, 244 с.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- KNYAZ` POZHARSKIY armoured frigate (1869) ((en))
- Крайцерът 1-ви ранг „Князь Пожарский“ ((ru))
- Архив фотографии за руския и съветския ВМФ ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Княз Пожарский (фрегата, 1867)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Князь Пожарский (фрегат)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||
